Националната награда за поезия на името на Константин Павлов ще бъде връчена на 2 април в Софийската градска художествена галерия, съобщават организаторите.
Наградата е учредена и финансирана от журналистката Румяна Таслакова, дългогодишен главен редактор на българската секция на „Дойче веле“. Медиен партньор на инициативата е БТА. Призьорът получава малка пластика на Красимир Ангелов и 1500 евро. Определя се от жури в състав проф. Михаил Неделчев, председател, и членове Мирела Иванова и проф. Александър Шурбанов.
Организаторите отбелязват, че тържествената церемония е със специалното участие на актьора Ириней Константинов и Христо Овчаров – контрабас, а почетен домакин на събитието е художникът Греди Асса.
От екипа разказват, че наградата за поезия „Константин Павлов“ през настоящата година ще бъде с фокус към новата, млада българска поезия. „Неслучайно – появиха се десетки книги на млади автори, които напомнят приливна вълна. Дебютанти и поети с втора книга, вече разпознаваеми с гласовете си, утвърждаващи различния поетичен почерк на съвремието, чувствителни към социалните напрежения и абсурди, вгледани едновременно и навътре, в психологическите турбуленции на личността, и навън - в целостта на минало, настояще и бъдеще. Журито прочете над петдесет новоизлезли поетични книги. Специално внимание заслужиха изданията на „Жанет 45“, издателство за поезия „Да“, издателства „Арс“ и „Скрибенс“, които поддържат с много професионализъм своя трайна програма за съвременна българска поезия и подкрепят дебютиращи млади поети. Като вълнуващ художествен факт се откроиха поетичните книги на Катя Димитрова, Иван С. Вълев, Виолета Кунева, Нинко Кирилов, Лора Динкова, Теодора Тотева, Мила Люцканова, Анна Лазарова“, отбелязват те.
„Днес вече мога да го кажа: за нас, литераторите, които съзрявахме в средата на 60-те години и бяхме настроени критично към режима, със своите „Стихове“ Константин Павлов бе някак завършен, реализиран, но и едва ли не готов и окончателно казал думата си поет. „Стихове“ бе една от нашите съкровени, най-важни книги, една от тези книги, които ни омагьосваха и убеждаваха, че професионалното занимание със съвременна българска литература има смисъл. „Стихове“ като цялост ни бяха завинаги дадени, дарени от големия Константин Павлов. Този ефект на възприятието се усилваше и от дългогодишните запрети за публикуване – дори на отделни стихотворения и цикли, камо ли на стихотворни сбирки“, казва проф. Михаил Неделчев.
Поетът Ани Илков отбелязва: „Бих определил Константин Павлов като последния просветител – скептичен просветител; човек, чийто опит стига обертоновете на мистическото, без да води до суеверие, и човек, който подлага настоящето на радикална критика, без да напуска териториите на духа. Няма друг, който да е стоял с такава житейска и творческа твърдост в защита на свободната мисъл, творческото въображение и автономията на изкуството в България от 60-те години и насетне. Той е творецът , в чиито дела се прекъсва стагниралата традиция на „поетическо“ писане чрез безконтролни лиризации на „душата“, тоест той бе поетът, който не пееше, усъмнен в „красивото безкористие“ на тогавашните „славеи“. Той взриви самото сърце на тогава пишещия се отново комунистически романс, като го атакува отчасти със собствените му идеали. Но от ден на ден става все по-трудно да си даваме сметка, че Константин Павлов започва своята работа и живее в едно кризисно и посредствено време.“
На 27 март ще се състои пресконференция в Националния пресклуб на БТА с участието на Румяна Таслакова, Михаил Неделчев и Александър Шурбанов.
/ВСР
/АКМ/
news.modal.text
