site.btaЗа Ина Иванова е по-лесно да пребивава в главите на героите си, вместо да пише биографични разкази
Трудно пиша биографични разкази, тъй като си въобразявам, че е по-лесно да разкажа чужда история и да пребивавам в главите на героите, които съм убедена, че са живи хора и наистина съществуват. Това каза писателката Ина Иванова по време на представянето на най-новия си сборник с разкази "И винаги любовта" (изд. "Жанет 45", 2023 г.) в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас. Модератор на разговора бе Диана Саватева, заместник-кмет по култура и вероизповедание към Община Бургас, но също така поетеса и бивш журналист.
"Има много автори, които използват собствените си преживявания, за да направят прозаичен текст. Ако трябва да напиша разказ, в който главната героиня е Ина Иванова, той със сигурност ще е ироничен, защото не мога да гледам на себе си сериозно. И не бива. Вярвам, че и в живота си човек не бива да се приема много насериозно. Но подозирам, че ще ситуирам героинята си някъде край морето, защото се чувствам добре, когато го виждам и подушвам извън сезона. Всеки има някакво място, което чувства много свое. За мен това място е, когато усетя горчивия дъх на морето, особено на Черно море през зимата. Та вероятно ще я сложа някъде там, край него и ще разкажа някаква много лична история. Моята технология на писане е да пребивавам в личното и в сложността на емоцията и на някакво вътрешно преживяване", разказа още авторката.
Това е книга, която обогатява дефинициите за любов, заяви Диана Саватева. "Ако твоите герои се съберат в един квартал, той ще е много шантав. Може би нещо като "Капана 2", коментира още тя по повод наблюдението си, че сборникът "И винаги любовта" съдържа богата палитра от герои, които са с различни професии, емоционално и интелектуално ниво, както и в широк възрастов диапазон - от тийнейджъри до хора, които изживяват буквално последните си минути.
"Аз сякаш последна разбрах, че имам тази книга с толкова различни персонажи", каза Ина Иванова. Писателката разказа, че самата тя не е знаела, че от последния ѝ сборник с разкази са минали 10 години, а междувременно през последните 3-4 години в добре подредените по години папки с проза на нейния компютър са се събрали текстове за цяла нова книга. "Четейки ги, разбрах, че те са много различни като характери, персонажи и герои. Онова, което обаче ги обединява, е фактът, че в тях има хора, уловени в момент, в който с тях се случва любов. Любовта понякога ни връхлита, понякога си тръгва, понякога не разбираме, че я има. Тя много вероломно се прокрадва в живота ни и ни трансформира."
Ина Иванова допълни още, че обикновено за имената на книгите си има десетки варианти, но "И винаги любовта" е първата, за която заглавието се появява категорично в съзнанието ѝ. По корицата ѝ пък работи бургаският поет Иво Рафаилов, който се вдъхновява от последния разказ, свързан с пуловете за табла, заровете и идеята, че ние не решаваме изцяло живота си, обясни тя.
"При мен идеите възникват от нещо малко, срещнато в действителността. Обичайно аз не тръгвам от сюжета, а от нещо, което ме е провокирало. Вярвам, че в писането има някаква трансцедентност - нещо отвъдно, което не ни принадлежи и не е рационално решено", разказа още авторката. "Има нещо, което се грижи така щото на нас да ни се случват разни неща или да не ни се случват. Аз съм леко мързелива и не обичам дълго да разсъждавам върху даден проблем, защото се оплитам в рационални доводи и тогава обикновено се доверявам на интуицията си или търся някакви знаци. Така че вярвам, че има някаква сила, Бог, вселена или друго, което хвърля зарове за нас."
/ХТ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text