site.btaОБНОВЕНА Отиде си актьорът Славчо Пеев

Отиде си актьорът Славчо Пеев, съобщиха на БТА от Сатиричния театър. 

„Светлина, Славе, и благодаря за смислените мигове. Аплодисменти и поклон!", написа директорът на трупата Калин Сърменов.

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА

Светослав Пеев е роден е на 4 април 1939 г. в София. Баща му е известният в миналото лекоатлет Панайот Пеев. Дълги години играе  баскетбол. Не става спортист, защото е с очила. Като малък баскетболистът Кирил Семов му прави малки железни очила, които му връзвал на главата с ластик, за да може да играе. Войнишката си служба Славчо Пеев отбива в Русе. Във Висшия институт за театрално майсторство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов")  го приемат от втория път. Учи заедно в един клас с Васил Михайлов и Климент Денчев. През 1964 г. завършва актьорско майсторство, като тайната и магията на театъра Славчо Пеев е учил от своите преподаватели проф. Желчо Мандаджиев, проф. Боян Дановски и Методи Андонов. 

След като завършва висшето си образование, от 1964 г. до 1967 г. Славчо Пеев играе по разпределение на сцената на Драматичния театър „Йордан Йовков"  в Толбухин (дн. Добрич) заедно с Климент Денчев, Марияна Аламанчева, Жоржета Чакърова. Още през първата година, в която играе на сцената в Добрич, Славчо Пеев е поканен от директора на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" проф. Боян Дановски да работи в театъра. От 1967 г. до 1991 г.  Славчо Пеев е актьор в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Два пъти е бил директор на Сатиричния театър - от 1986 г. до август 1989 г. и от 1996 г. до 1997 г.

В продължение на 30 театрални сезона Славчо Пеев играе на сцената на Сатиричния театър в пиесата "Римска баня" на Станислав Стратиев в ролята на главния герой - Иван Антонов. Премиерата на постановката е на 18 февруари 1973 г. Интересът към спектакъла не стихва и през 80-те години на 20-и век,  когато пред театъра са се извивали дълги опашки за билети. 

В началото на 90-те години на 20-и век Славчо Пеев живее и работи в Рим, Италия, където е бил директор на Българската академия за култура. 

От януари 1992 г. Славчо Пеев е бил  директор на Централния студентски дом на културата, а през 1995 г. основава частна театрална група "Ела". 
След шестгодишно пребиваване в Никозия, Кипър, през 2005 г. Славчо Пеев се завръща в България. В Никозия той се занимава  с театрална педагогика и с режисура. Тук за първи път е дебютът му като режисьор, където в театър „Сатирико“ поставя постановката „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси заедно с Юри Ступел. 

През 2006 г.  започва режисьорската му кариера в България, свързана с театъра. На 14 септември 2006 г. Държавният сатиричен театър „Алеко Константинов“ открива новия театрален сезон с пиесата "Римска баня" от Станислав Стратиев под режисурата на Славчо Пеев, 33 години след като през 1973 г. е изиграл за първи ролята на Иван Антонов.  В интервю за в. „Труд“ от 14 септември 2006 г. на въпроса не се ли е уморил от „Римска баня“, Славчо Пеев отговаря: „В тази пиеса има магия, като че ли Стратиев е вкарал някаква енергия, която създава общ живот между актьорите на сцената и публиката в салона. Играл съм я 500-600 пъти. В Пловдив я поставихме на Античния театър. В Габрово я играхме на стадиона през 11 000 души! Това беше рекорд. Да не си помислите, че е било концерт на попфолк. Не! Събрахме тази публика с драматургия.“ До 2009 г. Славчо Пеев е режисьор в театъра. Режисьор е на постановките "Две сватби и едно прелюбодеяние" от Рей Куни, "Таблата" от Димитрис Кехаидис, „Целувката“ от Ана Петрова. 

От май 2009 г. до декември 2018 г. Славчо Пеев е директор на Общинския драматичен театър "Невена Коканова" в Дупница, където по негова инициатива  на 18 октомври 2014 г. се открива първият фестивал на театралното и филмово изкуство "Невена Коканова". От 2009 г. преподава  в МОНТФИЗ  (Младежка организация за независимо театрално и филмово изкуство) актьорство за драматичен театър в София.  През 2010 г. Славчо Пеев участва във втория сезон на благотворителното предаване „Великолепната шесторка“ по bTV.

Славчо Пеев е изиграл над 70 театрални роли. Сред тях са на Иван Антонов в "Сако от велур" (1976), на виртуоза в "Рейс" (1980), на лекаря в "Максималистът" (1984), на директор на театър в "Балкански синдром" (1987) и др. 

Той има повече от 100 телевизионни роли, записи в редакция „Хумор, сатира и забава“ на Българското национално радио, работил е и за „Дарик радио“. Славчо Пеев е участвал в над 25 филма, сред които "Конникът" (1964), "Произшествие на сляпата улица" (сериал, 1965), "Отклонение" (1967), "Опасен полет" (1968), "Мъже в командировка" (1969), "Птици и хрътки" (1969), "Петимата от „Моби Дик" (1970), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Автостоп" (1972), "Трета след Слънцето" (1972), "С деца на море" (1972), "Деца играят вън" (1973), "Баща ми бояджията" (1974), "Изпити по никое време" (1974), "Селянинът с колелото" (1974), "Не си отивай!" (1976), "Матриархат" (1977), "Момчетата от „Златен лъв" (сериал, 1978),  "Войната на таралежите" (сериал, 1979), "Приятели за вечеря" (1981), "Баш майсторът на море" (1982),  "Чичо Кръстник" (1988), "Мисия Лондон" (2010) и др. 

На 9 октомври 2014 г. Славчо Пеев споделя със слушателите в предаването „Нощен хоризонт” на Българското национално радио, че обича да работи с млади актьори и вярва в младите хора, в тяхното разкрепостено, мащабно и ново мислене. И затова за България има надежда. „Не съм песимист. Все още вярвам, вярвам...“ – споделя той.

Славчо Пеев е фен на футболен клуб  “Локомотив” (София), на който е бил член на Управителния съвет  и пресаташе. Фен е и на баскетболния клуб “Лукойл“.

През май 1984 г. Славчо Пеев е удостоен със званието "Заслужил артист". На 20 май 2009 г. Славчо Пеев получава наградата на Министерството на културата за принос в театъра и киното. През април 2018 г. е удостоен с Националната награда за хумор и сатира "Златен Кукерикон" на името на Георги Калоянчев за цялостно творчество,  която се връчва от Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“. /АЯ/МГ/отдел „Справочна“

Използвани източници:

(Енциклопедия „Българско кино“, с. 199); („Голяма енциклопедия България“, т. 9, с. 3344)

(в. „Работническо дело“, 24.5.1984 г., с. 2); (в. „Вечерни новини“, 18.8.1989 г., с. 4);  

 (в. „7 дни спорт“, 6.4.1994 г.); (в. „Новинар“, 3.5.1994 г.); (в. „24 часа“, 10.10.1994 г.);

(в. „Труд“, 27.6.1998 г.);  (в. „Монитор“, 20.3.1999 г.); (в. „Труд“, 14.9.2006 г.); 

(в. „Труд“, 3.11.2007 г.); (в. „Земя“, 7.3.2008 г.);

(БТА, ВИНФ, 12 май 2009 г.); (БТА, ВИНФ,  20.5.2009 г.); 

(в. „Класа“, 24.9.2010 г.)

(https://www.btv.bg/shows/velikolepnata-shestorka/uchastnici/slavcho-peev.html, 26.2.2014 г.)

(БТА, ВИНФ, 18.10.2014 г.); (БТА, ВИНФ, 1.4.2018)

(https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101102707/aktyorat-svetoslav-peev-na-80, 4.4.2019 г.)

/ДД

/АЯ, отдел „Справочна“

/ТС