Много рядко се случва в театъра да има пет прекрасни женски роли, това предполага пет различни характери, казва актьорът Атанас Атанасов пред БТА по повод премиерата на „Пет жени в еднакви рокли“. Той е режисьор на представлението в театър „Българска армия“.
Тази пиеса показва как дори когато привидно пет жени са еднакви облечени, повече от всякога изпъкват различията им в характера, изпъкват всички различия, казва актрисата Лара Златарева.
Ние, мъжете, така сме устроени, че обръщаме внимание на доста жени, ухажваме ги и ги караме да се чувстват добре. Така че пет жени може би са малко за някой мъж, коментира актьорът Тигран Торосян. На него е поверен единственият мъжки образ в пиесата на Алън Бол. Авторът е носител на „Оскар” за сценария на филма „Американски прелести”.
„Пет жени в еднакви рокли“ е история не за Трейси и Скот, и тяхната сватба, а за техните шаферки – Меридит (Евелин Костова), Джорджиян (Анастасия Ингилизова), Триша (Лара Златарева), Франсис (Дария Димитрова) и Минди (Лиза Шопова). Тяхната среща на това събитие е повече от неочаквана, а тяхното сближаване – още повече. Въпреки всичко, има нещо, което ги обединява… Шоуто, което са подготвили, ще изправи гостите в залата пред въпроса: „А аз коя от тях съм?“. Преводът е на Матей Тодоров, сценография и костюми – Нина Пашова, музикално оформление – Петя Диманова, хореография – Филип Миланов, сценичен бой – Емил Видев.
Пет въпроса за „Пет жени в еднакви рокли“ в блиц интервю – към режисьора Атанас Атанасов, Лара Златарева и Тигран Торосян.
Какво ни казва тази пиеса през участието на всеки един от Вас в нея?
Атанас Атанасов: Казва ни, че има едни прекрасни пет женски роли, което много рядко се случва в театъра. Това предполага пет различни характера. И може да ни подскаже, че в женската природа има много повече неща, отколкото един мъж – колкото и дълъг брак да има – може да проникне в природата на своята дама, която е близо до сърцето му.
Лара Златарева: Дали са еднакви роклите, или еднакви проблемите на всичките тези жени? Тази пиеса, по-скоро, ни показва как, дори и когато привидно са еднакво облечени в еднакви дрехи пет жени, като че ли повече от всякога изпъкват различията им в характера. Не гледаш вече дрехите, коя как е облечена, коя е по-секси, коя не е. Дрехите са еднакви, но изпъкват всичките различия...
Тигран Торосян: Това, което моят герой казва на финала е, че колкото и да си хойкал наляво и надясно, в края на краищата, може да намериш човека, заради когото да пуснеш котва и да се да спреш на някой бряг вече.
На сватба ли ни каните ?
Атанас Атанасов: Да, на сватба. В качеството си на действащи лица от сватбата, които ще наблюдават какво става с шаферките на булката.
Лара Златарева: Ние ви каним на сватба, но не за да видите младоженците, а за да видите там, където е интересното. Където се събират пет жени на едно място – това са шаферките. А дали накрая ще има друга сватба...
Тигран Торосян: Представлението се случва по време на сватба, но не там, където са гостите, а в едно друго пространство. Всяка една от шаферките приема по различен начин тази сватба.
Какво става, когато облечеш пет жени в еднакви рокли?
Тигран Торосян: Става нелепица. На мен лично това ми е било много нелепо, когато видя шаферки в еднакви рокли. Но пък има и нещо друго – че колкото и да се еднакви, всяка си носи своята индивидуалност.
Атанас Атанасов: Като събереш повече от две жени, става интересно. Но, когато ги облечеш в еднакви рокли, става малко конфликтно. Но когато тези пет жени в еднакви рокли присъстват като шаферки на сватбата на една не толкова своя добра приятелка, вече е събитие.
Лара Златарева: Всяка започва да се оглежда в другата. И, като че ли, в опита си да бъде различна и да докаже, че не е обезличена, излиза всичко онова, което иначе е криела зад личното си облекло – преди да сложи еднаквата рокля с приятелката или неприятелката.
Има ли американски прелести в тази пиеса?
Тигран Торосян: Не, американски прелести няма.
Лара Златарева: Много ми се иска хората да останат с впечатление, че американските прелести ги има. Истината е, че явно авторът го вълнува тази тема с това как хората се правят на едни, а в крайна сметка са други. До някаква степен, ще го откриете добре...
Атанас Атанасов: Има всичко в тази пиеса – и прелести, и не чак толкова как да кажа красиви неща.
Възможно ли е да има един достоен мъж за пет жени?
Атанас Атанасов: Да, мисля че е възможно е. Казвам го от позицията на мъж, както и обратното – може, разбира се. Въпросът е, че трябва да разбираме много добре човека от другия пол, когато си заедно с него. Да го разбереш и да отстояваш себе си в тази връзка – за да бъде интересно и полезно.
Лара Златарева: Аз си мисля, че жените могат да си мислят, че може да бъде един онзи – прекрасния, великия, който всяка една да харесва. Но понякога дори и най-големият мухльо може да се окаже твоето момче.
Тигран Торосян: По принцип, аз смятам, че мъжете така сме устроени, че обръщаме внимание на доста жени. Няма как един мъж да каже: „Аз само на една жена обръщам внимание и тя е единствената“. Ние така сме устроени, че ухажваме постоянно хората около себе си, караме жените да се чувстват добре. Така че пет жени може би са малко за някой мъж.
Автор – Даниел Димитров
Оператори – Ивайло Михайлов, Борис Урумов
Монтаж – Валя Ковачева
/ХТ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
