site.btaЗанаятчиите са хора с уникални умения и трябва да ги уважаваме повече, каза за БТА Росина Пенчева

Занаятчиите са хора с уникални умения и трябва да ги уважаваме повече. В други държава такива хора са на почит. Тук не е така. И ми се иска да са повече на почит и тук. Това каза пред БТА Росина Пенчева. Тя е фотограф и посланик на биеналето за съвременни занаяти „Хомо Фабер“ във Венеция.

През септември ще се проведе третото издание на биеналето. Тази година темата е „Пътешествието на живота“. Арт директорът е кинорежисьорът Лука Гладанини, посочва тя. Като посланик Росина Пенчева дава предложения за включване на български занаятчии в мрежата на инициативата. По нейна препоръка в гида и програмата на биеналето досега са включени няколко българи с интересен почерк. Сред тях са човек, който прави оригами аксесоари от кожа - без шев и бод, само със сгъвки. Също лютиер, керамик, бижутери, книговезец, майстор на суха каменна зидария.

НАЧАЛОТО И ИДЕЯТА

„Аз съм внучка на занаятчия“, разказва тя. Дядо й се занимавал със зъботехника – занаят, който е много близък до бижутерството. Крайният продукт са тези коронки от метал, които вече не са актуални, допълва тя. Като малка наблюдавала дядо си как работи в работилницата вкъщи. Израснала зад кулисите на театъра, в който майка й играела пантомима – това също предопределило избора й. Фотограф по образование, през 2013 година намира своя път – да снима процесите по създаването на изкуството, на творби.

Първо започнала да снима зад кулисите в театъра. По това време снима и първия занаятчия „в колекцията си“ - бижутер, близък приятел на семейството. През 2015 година постъпва на работа в музей „Етър“ заради интереса си към създаването на изкуство в работилниците. Докато работи там, става посланик на „Хомо фабер“. „Аз тази посланическа работа за „Хомо Фабер“ я наследих от музея „Етър“, където работих четири години“, разказва фотографката.

РЪЧНО СЪТВОРЕНО

Росина Пенчева създава и проекта „Ръчно сътворено“ - фотографски дневник от посещения на ателиета на майстори на редки занаяти. Той е пряко свързан с посланическата й работа за „Хомо фабер“. „За да мога да препоръчвам занаятчии, те трябва да имат портфолио“, отбелязва Росина Пенчева и допълва, че им помага, правейки им снимки. Покрай това си дала сметка, че е чудесно, че промотира тези хора в чужбина чрез посланическата си дейност, но й се иска и в България да знаят повече за тях. „Това са хора с изключителни умения и е важно да знаем за тях, за тяхната работа, да ги подкрепяме“, разказва тя. Затова прави и сайт.

Акцентът в началото бил върху най-редките занаятите, за които не знаем нищо. На няколко пъти ходела в работилниците, за да снима процеса на работата им. „Тръгнах с идеята да изследвам изчезващите занаяти, но се оказа, че някои от тях са възраждащи се, просто защото има нова вълна на интерес към занаятчийството“, разказа тя. Тя отдава това завръщане към старите занаяти на зеления, устойчив начин на живот, на тенденциите да имаме по-малко, но качествени неща. По думите й това е световна тенденция. 

ИЗЧЕЗВАЩИ, ВЪЗРАЖДАЩИ СЕ, ПРИВНЕСЕНИ ЗАНАЯТИ

Докато изследва занаятите в България, Росина Пенчева открива, че освен изчезващи, има и възраждащи се занаяти. Има и трети вид – привнесен занаят, казва тя.

Единственият засега привнесен занаят, чийто представител открива тя тук, е луларството. Георги Тодоров-Гец е първият, който го внася преди повече от 20 години, разказва Пенева. По нейна препоръка той е вписан в гида на „Хомо Фабер“. Сред възраждащите се занаяти са сухата каменна зидария и художественото книговезане. Тя открива двама много млади българи, които се занимават с тях. 

Застрашените са повече - лютиерството, гъдуларството, медникарството, бакърджийството. По думите й някои от тези хора срещат трудности и при набавянето на суровини за своите продукти и това допълнително ги застрашава от изчезване. Някои занаяти се поддържат изкуствено. Като мутафчийството - тъкане на вертикален стан с козя козина. Причината да бъде съхранен той е, че в музей „Етър“ работилницата се поддържа от самия музей. „Занаятът е изкуствено съхранен“, допълва тя. По думите й, част от изделията, които се произведат от мутафчиите, са отпаднали от употреба – дисаги за коне, чували, пътеки, овчарски торбички. В момента тези изделия се прилагат предимно за декорация на механи, отбелязва Пенчева.

Тя разказва, че в „Етър“ има няколко работилници, които се поддържат от самия музей, като те наемат хора на заплата. Така е с гайтанджийството - изработка на вълнени шнурове на специални чаркове, задвижващи се от вода. Крайният продукт са шнурове, които в миналото са се ползвали от военни и за декорация по потури, по облеклото. Друг такъв занаят е бакърджийството. В момента няма майстор в „Етър“ и работилницата е само като експозиция. И хлопатарството – изработката на звънци. Пенчева разказва, че в различните краища на България те са с различна форма, но нямат приложение в момента. „Ползват се само за кукери, за декорация или като сувенири“, отбелязва тя.

БЪЛГАРСКИТЕ ЗАНАЯТИ В „ХОМО ФАБЕР“

Листата с допустими занаяти за биеналето е огромна, отбелязва Росина Пенчева. За да вземат участие в гида, във форума или в програмите на „Хомо Фабер“, занаятчиите трябва да имат умението на човешката ръка – нещо, което машините не могат да сътворят. По думите й инициативата търси нещо специално, авторски почерк. „Да имаш стил. Отличителен авторски почерк, дизайн, автентичност, компетенция, занаятчийско учение, традиция, обучение. „Те трябва да отговарят на 11 критерия“, казва още тя.

Пенчева отбелязва, че е много важно условие да искат да предават занаята си. „Аз съм се сблъсквала с такива случаи, в които възрастен занаятчия, майстор, не желае да предаде уменията си на човек, който не е в неговия род“, разказва тя. И допълва, че е много ограничаващо, защото занаятчийската култура е идентичността на всяка нация и държава, разказва тя. Фондацията не смята за нужда да представя и подкрепя такива занаятчии.

Програмата на „Хомо фабер“ предлага и опцията млад занаятчия да отиде да чиракува при стар майстор. За целта той трябва да знае езика на майстора. Предимно млади хора са.  Освен практическите обучения за тях, има и обучение за финанси и маркетинг, което ми се струва изключително важно, защото това им позволява да оцелеят. Това е по-различното от всички майсторски класове и уъркшопи, които се правят, отбелязва Пенчева.

МЛАДИ ПОСЛАНИЦИ НА ЗАНАЯТИТЕ

„Хомо Фабер“ има и програмата „Млади посланици“, като част от биеналето за занаятчийско изкуство във Венеция. „Тази програма дава възможност да кандидатстват учащи във висши заведения – студенти в занаяти, в култура и изкуство, архитектура, дизайн. Условието е да са учащи и да са на възраст между 18 и 35 години. И да говорят английски, евентуално и малко италиански“, отбелязва Пенчева. В програмата обучението е шест седмици – от 18 август стартира двуседмична подготовка за тяхното участие в биеналето като гидове, научават всякакви подробности за всяка творба. Там са по време на самото биенале до края на септември. Това им позволява да се срещнат с авторите, с посетителите, с колекционери, да обменят опит, разказва тя. „Имаме една българка, която участва във второто издание. Петя Танева беше студентка по метал в Националната художествена академия“. Около 100 човека са тези млади посланици. Кандидатстването се случва през сайта на „Хомо фабер“, казва още Пенчева. 

 Другата програма е стипендия „Хомо фабер“, която е от септември до май 2025 година. Всички разходи са за сметка на „Хомо фабер“, разказва Росина Пенчева и уточнява, че до 8 март са отворени поканите за двете програми – за млади посланици и за стипендия.

БИЕНАЛЕТО

България е имала свои представители и в двете досегашни издания на биеналето за съвременни занаяти „Хомо Фабер“ във Венеция. В първото издание имало дърворезба на Диана Василева в изложбата „Най-доброто от Европа“. Във второто издание имало два проекта на българи – книговезец, който заедно с баща си – бижутер, са направили произведения колекция от пет книги. Те са в изложбата „Следващата Европа“. Другият е на Димитър Станков – български съвременен бижутер, който живее в Белгия. Той прави метални обекти или бижута, вдъхновени от гайдарската музика. 

По време на биеналето има майстори, които на място демонстрират своите занаяти. Например шивачът на „Долче и Габана“ или бижутерът на „Картие“. Те са много отворени и можеш да им задаваш въпроси. Виждаш човека, майстора, а не марката, разказва Пенчева. 

По думите й „Хомо фабер“ търси връзката на занаятите с интериорния дизайн и архитектурата. „Мисля, че в България връзката между архитектурата и занаятите не е достатъчно силна и това е пречка“, каза тя.