site.btaОтбелязваме Международния ден на майчиния език

Международният ден на майчиния език се отбелязва на 21 февруари от 2000 г. с решение на 30-ата Генерална конференция на Организацията на Обединените нации (ООН) по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), прието на 17 ноември 1999 г., показва справка на отдел „Справочна“ на БТА. Целта е да се съхрани езиковото и културно многообразие в световен мащаб. 

Датата бележи и годишнина от демонстрацията (1952 г.) на студенти в Дака, Бангладеш, за признаване на бенгалския език за национален език, по време на която, при възникналите безредици, силите на реда убиват четирима студенти.

Понастоящем в света съществуват около 7000 езика, като 45 % от тях са застрашени от изчезване, се посочва в справката на отдел „Справочна“. 

Мотото на Международния ден на майчиния език за 2024 г. е „Многоезичното образование е стълб на обучението между поколенията“, като акцентът е поставен върху ролята на приобщаващото образование за запазване на местните езици.

По повод отбелязването на Международния ден на майчиния език БТА потърси за коментар експерти, работили именно в сферата на приобщаващото образование, насочено към деца билингви. 

„Представката „bi“ означава два пъти, а „lingua“ - език. И класическата дефиниция на това понятие предполага владеенето и употребата на два езика, когато те се говорят на ниво майчин и говорещият превключва свободно между езиците“, каза в интервю за БТА председателят на Интернационална асоциация ЕдюкАрт д-р Анастасия Новикова, която е и една от авторките на буквара за деца билингви, разработен по проект с фондация „Заедно в час“. 

„Първия език, който усвояваме в ранна детска възраст и обикновено в семейна среда, е майчиният език. Това е езикът, на който ние откриваме за себе си света. Той е изключително важен, защото въз основа на него ние можем да усвоим и следващи езици“, поясни д-р Новикова. „Самото понятие майчин език е емоционално натоварено. Но не трябва да забравяме, че майчин език не е задължително да е езикът на майката. Ако си представим едно семейство в България, в което майката говори турски, руски, английски език, а бащата говори български, основен език в семейството е българският и е много вероятно детето да проговори на бащиния език. Така в науката за усвояването на езика се употребява неутрален термин първи език“, каза д-р Новикова. Тя добави, че „втори“ език се явява този, който се усвоява след майчиния или след като процесът на усвояване на първия език е започнал. 

Какво е специфичното при билингвите от гледна точка на тяхното обучение?

Билингвите са хора, които оперират не с една, а с две езикови системи. И когато говорим за билингвите, ние говорим за деца билингви често и говорим за усвояването на езика в детска възраст. Тогава езикът се усвоява имплицитно, т.е. никой не упражнява с децата парадигми и не прави езикови упражнения. Езикът се усвоява в процеса на общуването чрез поставяне на достатъчен езиков „инпут“ в ясен ситуативен контекст, поясни д-р Новикова.

И когато говорим за деца билингви, говорим обикновено за деца, които имат определени трудности в усвояването на българския език. Това се случва, ако езикът започва да се усвоява след 3-годишна възраст. И в този случай децата вече са усвоили първия език до определена степен, а структурата на майчиния език определя усвояването на следващия език, поясни още д-р Новикова. 

Така че абсолютно е нормално децата да имат ограничени знания в речника и определени трудности с граматични структури и това нещо трябва да се знае, за да може да се оказва на тях съответна подкрепа, смята д-р Новикова. 

„Когато основахме нашата организация, започнахме да обучаваме учители, работещи с деца с друг майчин език и разбрахме за себе си, че в началното училище има доста деца, които не се научават да четат в първи клас. И във  втори, трети, четвърти клас продължават да изпитват затруднение с четенето. Решихме, че трябва да се създадат материали, които подкрепят усвояването на техниката на четене, но се оказа, че трябва да се направи цялостна концепция“, разказа д-р Новикова. 

Тя смята, че от самото начало трябва да се чете с разбиране и затова, когато е създаден букварът за билингви  учебните единици са създадени така, че всичко да има рамка. 

„Всяка една буква е свързана с история, в която се случва нещо, тя се разказва от учителя и после идват упражнения за четене, те по някакъв начин са свързани с тази история и децата не само упражняват срички и после думи, които нищо не говорят за тях, а тези думи винаги са подкрепени с илюстрации, свързани с историята и четене с разбиране се упражнява от самото начало“, разказа езиковедът. 

„През 2015 година започнах работа в училище, в което 99 процента от учениците бяха билингви.  Трудностите, които срещнах в самото начало, бяха свързани с това, че голяма част от децата не владееха български на нивото, което се очакваше за деца в трети клас, владееха част от азбуката, много трудно четяха или изобщо не можеха. Може би две или три деца трудно успяваха дори да се изкажат на български език, т.е чисто на ниво говорене“, разказа за БТА Александрина Димитрова, мениджър „Обучения на училищни екипи“ към фондация „Заедно в час“. 

Преди 8-9 години нямаше достатъчно материали за работа с деца билингви, чисто педагогически, методически как да ги подкрепим, затова започна едно много голямо търсене и внедряване на стратегии, спомня си тя. 

„Започнахме да илюстрираме много от езика, който говорим, предмети, през картинки, това те да могат да свързват определена дума с това как тя изобщо изглежда в реалния свят, да правим препратки към техния език. Децата в моя клас конкретно говореха ромски и турски, превеждахме думите на техния майчин език, за да могат по-лесно да ги запомнят, тъй като се оказа, че често те всъщност знаят понятията на майчиния си език, но много трудно откриват думите, които да ги обяснят на български език“, разказа Александрина Димитрова. 

До голяма степен учениците, с които тя е работила, за първи път се сблъсквали с българския език на 6-годишна възраст. „Което в такъв случай означава, че повече доближава изучаването му като чужд език, а не като втори майчин или официален“, каза Александрина Димитрова 

Разказване на материалите през истории 

„Има материали, в които децата трябва да работят с ръцете си. Това много помагаше и в моята класна стая, тоест децата да го пипнат, да развият своята фина моторика, да могат да преживеят една буква, дори през бобени зърна“, спомня си Александрина Димитрова. 

Като най-интересен случай тя си спомня работата с ученичката Петра. „Много дълго време смятахме, че тя дори не може да говори, не се включваше в часовете. Докато не започнахме с тази стратегия с преводачите, което беше няколко месеца след започването на учебната година, и всъщност на въпрос за конституцията на България Петра успя да ни обясни какво е право, какво е задължение, какво е конституция, но на ромски език с помощта на преводач“, разказа Александрина Димитрова . „За мен това беше много важен момент, тъй като той ми промени нагласата, че независимо дали детето говори български, ромски, турски или някой друг език, всъщност в училище има смисъл за него и е много важно да намерим път, да му помогнем то да изрази себе си и знанията, които има в средата, в която е поставено“, допълни тя.