site.btaБългарският суперкомпютър "Хемус" е на престижното 360-о място в класацията на най-мощните суперкомпютри в света

Българският суперкомпютър "Хемус" бе въведен в експлоатация на 15 септември 2023 г. До 31 октомври бяха проведени интензивни настройки с цел установяване и документиране на реалната производителност върху международно утвърдени стандартизирани тестове. Това даде възможност "Хемус" да заеме престижното 360-о място в публикуваната на 16 ноември класация на най-мощните суперкомпютри в света (ТОП 500), каза в интервю за БТА член-кореспондент и професор Светозар Маргенов - директор на Института по информационни и комуникационни технологии при Българската академия на науките (ИИКТ-БАН). Той е и ръководител на "Център за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии". 

Както БТА писа, на 19 октомври 2023 г. министър-председателят акад. Николай Денков и председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски откриха официално новия български суперкомпютър "Хемус".

От началото на ноември започна и реалното ползване на суперкомпютъра от потребители, каза директорът на ИИКТ-БАН и поясни, че "поетапно се мигрират приложения, които до момента са се изпълнявали на по-стария суперкомпютър "Авитохол". Приоритет имат задачи, за които бързото действие е особено важно. Такива например са молекулно-динамичните симулации, които са в основата на компютърно-подпомогнатото разработване на нови лекарствени средства. Друг такъв пример с голяма обществена значимост са изследванията на въздействията на климатичните промени. Учените, работещи в тази област, вече могат да се възползват от съществено по-високата (петаскейл) производителност на суперкомпютъра "Хемус", обясни член-кореспондент Маргенов.

Той каза, че "Хемус" е хетерогенен мултифункционален суперкомпютър. Това е особено важно за обхвата на ефективните приложения. На качествено ново ниво се издигат възможностите за комплексни изследвания и иновации в области, като изкуствен интелект, климатология, биоинформатика, лекарствен дизайн, симулации на високотехнологични материали и процеси, и анализ на големи данни. Все по-важна целева група в работата на екипа ще бъдат и българските фирми с иновативен капацитет, които създават, произвеждат и реализират на световния пазар завършени високотехнологични изделия.

В областта на суперкомпютърните приложения и високопроизводителните изчисления българските учени са с утвърден авторитет в Югоизточна и дори в Централна Европа, заяви директорът на ИИКТ-БАН. Суперкомпютрите имат фундаментално значение за съвременното развитие на системи с изкуствен интелект, които се основават на обучение на сложни модели върху много големи масиви от данни. Така например, при нас се работи по такъв тип приложения с изкуствен интелект в области, като езикови и семантични технологии, електронно здравеопазване, управление на мрежови ресурси, взаимодействие човек-машина, биоинформатика и невротехнологии, каза член-кореспондент Светозар Маргенов.

Следва целият текст на интервюто:

На 19 октомври 2023 г. министър-председателят акад. Николай Денков и председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски откриха официално новия суперкомпютър "Хемус". Започна ли вече той да функционира и какви учени, и по какви проекти работят на него?

- Суперкомпютърът "Хемус" е част от Инфраструктурния комплекс за дигитална трансформация и високопроизводителни пресмятания на "Център за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии", финансиран от Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г. чрез Европейския фонд за регионално развитие.

Суперкомпютърът е въведен в експлоатация на 15 септември 2023 г. В периода до 31 октомври бяха проведени интензивни настройки с цел установяване и документиране на реалната производителност върху международно утвърдени стандартизирани тестове. Това даде възможност "Хемус" да заеме престижното 360-о място в публикуваната на 16 ноември класация на най-мощните суперкомпютри в света (ТОП 500).  

От началото на ноември започна и реалното ползване на суперкомпютъра от потребители. Поетапно се мигрират приложения, които до момента са се изпълнявали на по-стария суперкомпютър "Авитохол". Приоритет имат задачи, за които бързото действие е особено важно. Такива например са молекулно-динамичните симулации, които са в основата на компютърно-подпомогнатото разработване на нови лекарствени средства. Друг такъв пример с голяма обществена значимост са изследванията на въздействията на климатичните промени. Учените, работещи в тази област, вече могат да се възползват от съществено по-високата (петаскейл) производителност на суперкомпютъра "Хемус".

Може ли да разкажете какви са приложенията на новия български суперкомпютър "Хемус"?

- Благодарение на инфраструктурния комплекс на Центъра за върхови постижения, стотици български учени ще бъдат конкурентоспособни на своите колеги от чужбина в изследвания, изискващи високопроизводителни изчисления. В Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ-БАН) работи уникален екип. 

Както беше отбелязано на официалното откриване на суперкомпютъра "Хемус", не са много групите в света, където има такава експертиза за разработване на паралелни методи и алгоритми.

"Хемус" е хетерогенен мултифункционален суперкомпютър. Това е особено важно за обхвата на ефективните приложения. На качествено ново ниво се издигат възможностите за комплексни изследвания и иновации в области, като изкуствен интелект, климатология, биоинформатика, лекарствен дизайн, симулации на високотехнологични материали и процеси, и анализ на големи данни.

Все по-важна целева група в работата на екипа ще бъдат и българските фирми с иновативен капацитет, които създават, произвеждат и реализират на световния пазар завършени високотехнологични изделия.

Има ли интерес от учени и от други държави, които искат да правят изчисления на нашия суперкомпютър "Хемус"?

- В областта на суперкомпютърните приложения и високопроизводителните изчисления българските учени са с утвърден авторитет в Югоизточна и дори в Централна Европа. Ние участваме в редица от най-значимите европейски проекти и инициативи в тази област. Това е в основата на значителния интерес на партньори от чужбина за съвместна работа с използването на суперкомпютъра "Хемус".

В частност за нас е важно, че по този начин надграждаме капацитет за нови приложения, които по естествен начин са мотивирани от европейските приоритети на зелената и дигитална трансформация. 

Така например бих отбелязал интереса от чуждестранни партньори за съвместна работа, свързана с използване на суперкомпютърни технологии в области, като микроелектроника, интелигентни енергийни мрежи, цифрови близнаци в машиностроенето и ефективни системи за съхранение на енергия.

В изчисленията, които прави суперкомпютърът ни, използва ли се и изкуствен интелект?

- Изкуственият интелект навлиза все по-осезаемо в нашето ежедневие. Често тема на разговор не са футболът или политиката, а ставащите все по-популярни чатботове. В този контекст суперкомпютърът не използва изкуствен интелект. По-коректно е да говорим за използване на високопроизводителни изчислителни ресурси при създаване на изкуствен интелект. 

Суперкомпютрите имат фундаментално значение за съвременното развитие на системи с изкуствен интелект, които се основават на обучение на сложни модели върху много големи масиви от данни. Така например, при нас се работи по такъв тип приложения с изкуствен интелект в области, като езикови и семантични технологии, електронно здравеопазване, управление на мрежови ресурси, взаимодействие човек-машина, биоинформатика и невротехнологии.

Суперкомпютрите са системи, които могат да решават много големи задачи и в тази връзка какво е бъдещето на тези високопроизводителни изчислителни машини, и ще се увеличава ли използването им в различни области на науката и живота?

- Нарастващият интерес към използването на суперкомпютри е глобална тенденция. По редица причини, това в най-висока степен е характерно за най-високоразвитите страни. В същото време, важно е да отбележим, че за българските учени, инженери, анализатори на данни, проектанти и други изследователи, суперкомпютрите създават възможности за пробиви във високотехнологични области, в които с помощта на симулации с голяма изчислителна сложност се избягва небходимостта от скъпоструващи (а в много случаи и невъзможни) физически експерименти. 

Синергията между изкуствен интелект и суперкомпютърни технологии в среда на големи данни създава качествено нова екосистема за научни изследвания и иновации, като ние сме част от нея.

Все повече компании и хора съобщават за различни рискове в интернет, като това е световен проблем. Може ли да обясните как трябва да се предпазваме от зловредно влияние в интернет?

- Без съмнение, въпросът е много сериозен. Той има различни аспекти. Един от тях е свързан с опасностите от инфекция със зловреден софтуер. Експертите препоръчват ползването на програми със защитни функции. Прилагат се евристични алгоритми за идентифициране на непрекъснато появяващите се нови заплахи, като се комбинират елементи на изкуствен интелект с обратна връзка от общността.

Защитните функции включват сканиране в реално време, при което активно се следи онлайн трафика с цел предотвратяване на взаимодействието със зловреден софтуер. Динамиката на проблема изключва възможността за 100% надеждност, но съвременните средства за защита ни правят по-сигурни и по-информирани онлайн.

Разкажете за някои нови и интересни проекти, по които сега се работи в Института по информационни и комуникационни технологии при БАН?

Институтът по информационни и комуникационни технологии провежда фундаментални и научноприложни изследвания, и разработва иновативни интердисциплинарни приложения. Приоритетни са следните области, в които институтът заема лидерска позиция: суперкомпютърни пресмятания и големи данни; изкуствен интелект; автоматика, роботика и киберфизични системи; компютърно-комуникационни мрежи и системи, и киберсигурност.

Основни постижения и значими проекти се публикуват в годишните отчети на института, които са свободен достъп. В отчета за 2023 г. са включени: международно признати фундаментални резултати, водещи до подобряване на прецизността на квантовите изчисления; разработените големи езикови модели за българския език, които са в основата на системите за автоматичната обработка на текст; работата по проекта за авто-адаптивен невроморфен интерфейс мозък-машина, насочен към напълно вградени невропротези.