site.btaОБНОВЕНА Родителите не са достатъчно запознати с медийното съдържание, което потребяват децата им, сочи изследване

Родителите не са достатъчно запознати със съдържанието, което потребяват децата им, докато гледат телевизия, играят видеоигри на конзола или играят на телефон или таблет. Това съобщи Галина Милкова от „Сова Харис“ при представянето на изследване по темата за потреблението на медийно съдържание от деца в Съвета за електронни медии (СЕМ) днес.

По думите ѝ много често, когато децата използват телефон, таблет или играят на конзолни игри, при тях рядко или изобщо не присъства възрастен. Често,  когато децата гледат телевизия, те виждат неподходящо за тяхната възраст съдържание, посочва още Милкова на базата на изследването.

В рамките на проучването са анкетирани общо 2840 лица. От тях 1305 са деца на възраст от три до 18 години, 1305 са родители на деца на такава възраст, а 230 са родители на деца на възраст от нула до две години.

Близо 95 на сто от децата потребяват телевизия, а 72,10 процента използват смартфон, показва изследването. 42% от лицата под 18 години използват компютър, а 35% използват таблет.

Близо 90 и няколко процента от децата най-често гледат видеа, когато използват мобилни устройства, посочи още Галина Милкова от „Сова Харис“. Общо 97 на сто от малолетните и непълнолетните участници в изследването използват смартфони, таблети, компютри, за да посещават социални мрежи и платформи като „Ютюб“, „Фейсбук“, „Тик Ток“, „Инстаграм“ и др.

Проучването показва още, че 96% от децата на възраст от нула до 18 години гледат телевизия, като 67 на сто гледат телевизия всеки ден.

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРОГРАМИ И ТРАДИЦИОННИТЕ МЕДИИ

Това, което ме впечатли, е, че 42 процента от децата гледат образователни видеа, както и че гледат телевизия между 13:00 и 15:00 часа, каза директорът „Програмно съдържание“ в Българската национална телевизия (БНТ) Валя Гиздарска по време на дискусията в СЕМ, озаглавена „Децата и медиите“. „Ние ще опитаме в този часови пояс да вкараме повече образователни предавания“, отбеляза тя.

От следващия месец е заложено развитието на две нови аудиовизуални поредици, насочени към ученическата аудитория, съобщи Иво Тодоров, директор на дирекция „Дигитални програми“ на Българското национално радио (БНР). 

„Българското национално радио разполага с ресурс от своя Златен фонд с гласове на известни личности, който ние искаме да облечем във видеосъдържание, за да може то да бъде по-достъпно. И се надяваме да влезе в учебните програми, в класовете, когато децата изучават Елин Пелин или друга значима обществена личност, да чуят гласа на този човек и да разберат повече за него, посочи той.

Предвиждаме създаването на една тийнейджърска рубрика, която ще върви в неделя и там, в сътрудничество с дигиталната дирекция на БНР може да я прехвърлим в „Ютюб“, каза Кин Стоянов, директор на програма „Христо Ботев“ в БНР.

„Телевизията хипнотизира. Хипнотизира децата, хипнотизира семействата. Вместо едно семейно огнище, има един телевизор“, каза по време на дискусията училищният психолог Анет Маринова. 

По думите ѝ данните, че родителите пускат телевизия или клип, за да успокоят детето си, показва, че телевизията измества майчината грижа. От непрекъснатото залепване на погледа и мисленето към изображението страда езикът, допълни още Маринова.

ПОЛИТИКИ И РЕГУЛАЦИИ

„Не очаквах такъв сериозен процент да са съхранили традиционните медии по отношение на вниманието и интереса към тях. Мен лично това ме обнадеждава и ме насърчава за това ние да продължаваме да настояваме медиите да не изменят на обществената си мисия“, каза Соня Момчилова, председател на СЕМ.

Според нея традиционните медии могат „умно, иновативно и находчиво“ да отстоят своята роля, когато става въпрос за „екранен аутизъм, крайно пристрастяване към модерните електронни средства, синдрома на хиперактивните деца, трудната концентрация“. 

„Нашата амбиция и цел, сигурна съм, че говоря от името на целия съвет, е тези данни да са полезни както на Министерството на здравеопазването, така и на Министерството на образованието и науката и въобще – да помогнат за формиране на цялостна политика на държавата в различни направления“, каза Симона Велева, член на СЕМ.

Пролет Велкова, също член на СЕМ, предложи да се изработят препоръки и насоки по отношение на родителството, медиите и регулациите. 

На събитието присъстваха още представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Националната мрежа за децата, УНИЦЕФ и др.