site.btaБългарски палеонтолози ще изследват скалите на полуостров Байес

Целта на нашия проект е да направим палеонтоложки и стратиграфски (изучаване на скалните пластове и наслояване – бел. ред.) изследвания в най-западната част на полуостров Байес , разказаха пред БТА палеонтолозите доц. д-р Дочо Дочев и доц. д-р Любомир Методиев.

Те ще се опитат да направят разрез на най-старите скали, които се разкриват в този район и ще описват пласт по пласт скалните последователности. Изследователите планират да вземат проби от всеки пласт. Основно ще събираме вкаменелости, които ще ни покажат каква е възрастта на скалите, в които сме ги намерили, уточниха българските учени. 

Ще направим геохимични изследвания на събраните проби, като ще се опитаме да направим и палеонтоложки интерпретации – каква е била солеността на морето, температурата на водата, имало ли е условия за живот на древните организми, разясни доц. Методиев. 

Доц. Дочев пък обясни пред БТА, че скалите на полуостров Байес са основно седиментни, т.е. са образувани във воден басейн. „Успоредно с тяхното образуване е имало и вулканична дейност, която е водила до формирането на вулканични скали. Целият остров е изграден от седиментни и вулканични скали, които би трябва да бъдат на една и съща възраст“, допълни той. Според доц. Дочев наличието на този тип скали означава, че невинаги Антарктида е била ледена пустиня. „Когато са се образували тези скали и съответните вулканични изригвания, било то под вода или на земната повърхност, полуостровът е бил дъно на някакъв топъл басейн“, е мнението на експерта.

Българските учени предполагат, че топлият басейн е или морски, или океански.  

Доц. Любомир Методиев каза, че процесът по събиране на данни е класически. „Стъпвайки на вече направена геоложка карта и данни от по-ранни публикации, ще събираме последователно образци, за да направим по-голям геоложки разрез, а след това, на по-късен етап, да направим и интерпретации чрез лабораторни методи“. Преценяваме каква е скалата като литология (науката за седиментни скали – бел. ред.), вземаме проби по около 100-150 грама, прибираме ги в специални пликове, описваме от кой разрез и на кой метър са намерени - така последователно вървим, разказа палеонтологът доц. Дочев. 

По думите на българските палеонтолози проучването се води от принципа на актуализма, въведен от сър Чарлз Лайъл. „Познанието на настоящето може да ни помогне да видим миналото и така да предвидим бъдещето. Когато знаем какви са били климатичните промени в геоложкото минало, можем да предвидим какви ще бъдат климатичните за в бъдеще“, отбелязват те.

„Има направена периодизация въз основа на еволюцията на живите същества отпреди 250 години. Това е най-хубавият, най-простият и най-евтиният метод да се датират седиментните скали“, посочи доц. Методиев. Според него по-лесно е да се намери фосил, но е трудно да се намери специалист, който да определи неговата възраст. 

Доц. Дочев отбелязва, че полуостров Байес е най-западната част на остров Ливингстън, където е разположена българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. "Това е полуостров, който е много малко зает от лед и сняг. Всички острови, дори и най-малките, са с ледена шапка и скалите не се виждат. Полуостров Байес е най-широката по площ свободна от лед зона, не само на нашия остров, но на целия архипелаг, което дава възможност за работа“, допълни доц. Методиев.

Палеонтолозите разказаха и за лошите метеорологични условия на полуостров Байес. Доц. Любомир Методиев се пошегува, че изследванията ще бъдат успешни, ако природата е милостива.

„Нямаме никакви удобства, ще спим в палатки около 10 дни“, разкри доц. Дочев. По думите му испанските учени имат две временни постройки на полевата база, наречени рефухио (от исп. refugio – подслон). „В едното се храним и установяваме връзка с испанската база или с българските станция и кораб. Другото рефухио се използва за лаборатория“, допълни още той. 

Доц. Дочо Дочев сподели, че преди близо 30 години проф. Христо Пимпирев, ръководителят на българската антарктическа експедиция, първи стъпва на полуостров Байес. „Той е прекарал тук два месеца със същата цел като нашата. Той   прави геоложки маршрути, описвал е скални последователности. Заедно с проф. Вангелов (геологът проф. д-р Диан Вангелов от Геолого-географския факултет към от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – бел. ред.) правят статия, свързана с това какви са били условията, когато са съществували тези водни басейни“. Доц. Дочев отбеляза, че стъпват на тази основа, направена от двамата български палеонтолози, като ще се опитат да я надградят и да получат нови резултати, както палеонтоложки, така и стратиграфски. 

Междувременно част от екипажа на българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) помогна на испанските си колеги в разтоварването на провизиите и построяването на полеви лагер на полуостров Байес. Палеонтолозите от българската антарктическа експедиция останаха там, а колегите им от НИК 421 се отправиха обратно към кораба. 

Българските учени доц. д-р Дочо Дочев и доц. д-р Любомир Методиев пристигнаха вчера заедно с испанските учени от полярната база на Испания „Хуан Карлос I” на полуостров Байес.  

***

По време на 32-рата българска експедиция до Антарктида, БТА публикува видеоинтервюта с български антарктици. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".

БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

/МХ