Дългогодишното и ползотворно сътрудничество между Българската академия на науките (БАН) и Унгарската академия на науките (УАН) обсъдиха на среща председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и посланикът на Унгария в България Миклош Борош. Това съобщи пресцентърът на научната институция.
През последните две години са осъществени седем съвместни научни проекта в областта на нанонауките, новите материали и технологиите, биоразнообразието, биоресурсите и екологията, климатичните промени, рисковете и природните ресурси, културно-историческото наследство и националната идентичност. Акад. Ревалски подчерта, че други пет проекта са одобрени за изпълнение за периода 2024-2025 г.
Миклош Борош увери председателя на БАН в пълната готовност на посолството на Унгария да съдейства при осъществяването на съвместни дейности между БАН и унгарски научни организации. Посланикът благодари за съдействието от страна на Академията за откриването на паметна плоча на проф. Геза Фехер (1890-1955 г.), унгарски учен и чуждестранен член на БАН, един от основоположниците на прабългаристиката.
На срещата днес в Българската академия на науките присъства и Сандра Мишкеди, директор на Унгарския културен институт в София.
Както писа БТА, официалното откриване на паметната плоча на унгарския учен и чуждестранен член на Българската академия на науките (БАН) Геза Фехер се състоя на 18 октомври миналата година пред Унгарския културен институт в София, на ул. "Шести септември". На откриването тогава кратка реч изнесе Миклош Борош, извънреден и пълномощен посланик на Унгария в България, след което с кратко слово продължи и акад. Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките.
"Благодарна съм на Централната библиотека на БАН и на нейните служители, че ни бяха партньори през тези две години, откакто започна процесът за изграждането на паметната плоча", каза тогава на събитието директорът на Унгарския културен институт Сандра Мишкеди.
Геза Фехер е роден на 4 август 1890 г. Работи в България от 1921 до 1944 г. Член е на Българското археологическо дружество от 1924 г. и е чуждестранен член на Българската академия на науките (1943). Той е един от основоположниците на прабългаристиката. Участва в археологическите разкопки в Абоба-Плиска, Преслав, Мумджилар, Енидже. Проучва основно Мадарския конник. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на прабългарската култура, на разчитане на надписа върху Мадарския релеф и на историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. С научните си разработки, обнародвани на български, унгарски, немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите.
/АКМ/
news.modal.text
