site.btaЗа храненето, размножаването и придвижването на видовете риби и ракообразни край остров Ливингстън разказа за БТА доц. д-р Тихомир Стефанов

За храненето, размножаването и придвижването на отделните видове риби и ракообразни (изоподи), намиращи се край остров Ливингстън, разказа за БТА ихтиологът доц. д-р Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей в София. Той показа уловените през 32-рата българска антарктическа експедиция екземпляри и обясни техните особености на началника на Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров“ флотилен адмирал проф. д.в.н Боян Медникаров и генералния директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, които пристигнаха вчера с последната група български антарктици в българската база „Св. Климент Охридски“ на о. Ливингстън. 

Екземплярите ще бъдат изложени на специално място в акваторията на Националния природонаучен музей в София. „Спечелихме един много голям проект за музея. Ще разширим с един етаж нагоре цялата сграда, където ще има нова експозиционна площ. Там ще бъде полярната зала „Арктика – Антарктика“. Затова една от целите ми е да събера повече материали, които да можем да разположим там в новата експозиция“, разказа ихтиологът. 

Доц. Стефанов показа екземпляри на изоподите Глиптонотус Антарктикус (Glyptonotus Antarcticus) и Спиносериолис трилотоидес (Spinoseriolis trilobitoides). По думите му Глиптонотус Антарктикус е типичен обитател за антарктическите среди, което доказва и наименованието му. „Това е индивид само в Антарктида“, посочи той.

Ихтиологът каза, че е бил помолен от хидробиолога доц. Любомир Кендеров да събере живи екземпляри от тези видове изоподи, за да бъдат замразени и съхранени на минус 70 градуса. „Той има проект за изследване на пълния геном на този вид“, уточни доц. Стефанов. 

„Моят проект е за пространственото разпространение на отделните видове тук в залива (Южен залив – бел. ред.). Направихме картиране кои видове къде и колко дълбоко живеят“, каза доц. Тихомир Стефанов и показа екземпляри от три вида риби. 

Мрачната скална треска (Trematomus newnesi), от която има само един уловен екземпляр, доказа хипотезата за местообитанието на малките и големи риби в района на о. Ливингстън. „Дребните видове живеят много надълбоко, защото в плиткото големите видове изяждат всичко. Те са абсолютни хищници. Затова по-малките видове се крият в дълбочините, където основните хищници са с много по-малка биомаса“, разясни ихтиологът и допълни, че това се е потвърдило с тазгодишните изследвания.

Интересно откритие по време на изследванията тази година е свързано с биологията на двата вида нототения – Нототения роси (Notothenia rossi) и Голяма нототения (Notothenia coriiceps). „Нототения роси е интересна, защото в Южния залив не се размножава. Отраства до полова зрялост между 7-8 години и имигрира нанякъде. Нито един съзрял индивид не е намерен в района. Тя нараства много и живее около 30 години“. Според доц. Стефанов Нототения роси се размножава в района на о. Южна Джорджия във Фолкландски острови. „Голямата нототения е основният вид, който се размножава тук на о. Ливингстън. Той е и доминантният хищник“, посочи още изследователят. 

„Ледената риба (Chaenocephalus aceratus) се оказа, че не е толкова рядка. Тя е колониален вид, т.е има ли една, трябва да има и повече. Но, за съжаление, не уловихме екземпляр“, посочи доц. Стефанов. 

„Тази година събрахме много интересни данни за плодовитостта при отделните видове риби. Измерих отделните хайверени зърна, за да видя на колко порции се изхвърля хайверът“, каза ихтиологът. „При ледената риба мъжкият полага грижи за гнездото. С перките си копае дъното и оформя гнездото, което огражда с камъни. Приканва женската и тя снася хайвера вътре, а мъжкият започва да охранява. Затова плодовитостта при тази риба е ниска. При Голямата нототения е обратното – тя просто снася хайвера във водораслите и го зарязва“, разясни доц. Стефанов. 

По-рано тази година българските антарктици уловиха общо осем вида риби за ихтиологичните колекции на Националния природонаучен музей на Българската академия на науките (НПМ-БАН) от акваторията на остров Ливингстън.

***

По време на 32-рата българска експедиция до Антарктида, БТА публикува видеоинтервюта с български антарктици. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".

БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

/МХ