site.btaСв. Трифон е покровител на лозари, соколари, градинари, винари, бъчвари и кръчмари, обяснява уредникът „Занаяти“ в музей „Етър“ Дамян Христов
Според православния календар 1 февруари е Трифоновден, 2 февруари – Сретение Господне, 3 февруари – Свети Симеон, а цикълът от трите празнични дни се нарича Трифунци. Това обясни пред БТА Дамян Христов, уредник „Занаяти“ в Регионален етнографски музей на открито „Етър“ Габрово (РЕМО „Етър“).
В теренни проучвания на специалисти в музей „Етър“ е записано, че през Трифунците се гадае за времето, плодородието, здравето, любовта и късмета през годината. Ако през първия ден времето е хубаво, реколтата от есенни посеви ще е добра, по третия се гадае за другите посеви. В миналото в България денят на Св. мч. Трифон, смятан за покровител на лозари, соколари, градинари, винари, бъчвари и кръчмари, се отбелязва на 14 февруари. След като е приет григорианският календар, празнуването му се измества на 1 февруари, информира Христов.
„В народния календар първите три дни от Малък Сечко са известни като Трифунците, вълчи дни, вълчи празници, защото тогава е брачният период на вълците, които „бесуват“. В миналото сред българското население се спазват редица забрани, табута, за да бъдат предпазени от вълчата напаст хората и добитъкът. Не се пали огън на открито, не се изхвърлят навън въглените и пепел от печките. Жените не похващат женска работа, не режат с ножици, за да не отварят устата на зверовете, не се пипа остър предмет, за да не се острят зъбите им. Не се шие и кърпи дреха, защото който я носи, ще го захапят вълците. Не се пипа вълна и вълнено платно, за да не нападат хищниците овцете. И през трите дни, особено през втория Трифунец, от страх пред дивите зверове, се избягва дори споменаването на думата вълк“, обясни пред репортер на БТА Дамян Христов.
Трифон Зарезан е обвързван с много обичаи, някои от които запазени и до днес. Празникът е изцяло мъжки, с ясно разграничени ритуали при мъжете и жените. На лозята отиват само мъжете. Стопанката става рано сутрин, омесва и изпича обреден хляб (пита), украсен с лозово листо. Освен нея задължително приготвя варена или печена кокошка, пълнена с ориз или булгур, която с бъклица с вино слага в нова вълнена торба и изпраща мъжа си на лозята. Като стигне до лозето, стопанинът се прекръства и с косера отрязва три пръчки от три лозови корена (кютуци, главини). От пръчките свива венец и го слага на калпака си, а лозите полива с част от донесеното вино, светена вода, като поръсва с пепел, запазена от Бъдни вечер – този ритуал се нарича „зарязване“, допълват от РЕМО „Етър“.
„След като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират на обща трапеза. В миналото в много райони на страната се избира Цар на лозята, заможен човек, който прави хубаво вино. На главата му слагат венец от лозови пръчки, возят го в каруца, шейна или колесар, теглени от лозарите и обикалят къщите в селото, където ги черпят с вино. Накрая отсядат в къщата на Царя, който посреща и черпи всички. През деня на лозето и по пътя към селото се играят хора, а след това на мегдана се играе Зарезанско или Трифонско хоро, в което участват само мъжете, закичени с лозови венци и пръчки“, каза в допълнение уредникът Дамян Христов.
/ХК/
news.modal.header
news.modal.text