site.btaОБНОВЕНА Калаен слитък и детски стъпки върху строителна керамика са сред акцентите в изминалия археологически сезон

Изложбата „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон `2023" беше открита днес в Националния исторически музей (НИМ).  

„Вече пета година показваме резултатите от предходния археологическия сезон. Обхвата на новата изложба е от праисторията, започвайки със селище от ранната бронзова епоха до село Богдан и приключваме с късно средновековие и късносредновековния манастир „Свети Яни“ край Ахтопол. В самата изложба може да бъдат видени емблематични обекти – като разкопките при нос Калиакра или вече традиционните подводни разкопки на НИМ“, каза пред БТА главен асистент, доктор Петранка Неделчева. Тя е  ръководител „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ.

По думите й сред интересните експонати е слитък, открит край устието на река Камчия. Според изследванията, по всяка вероятност, е пристигнал по море от Англия, от Корнуел. „Това е блокче от злато, от което може да се направят различни предмети, като суровина, под формата на блокчета“, обясни ученият.

„В изложбата има много тематични предмети – като отпечатани детски стъпки върху строителна керамика от Букелон (крепост в Югоизточна България – бел. ред. Нашите предци са оставили следите си върху тази строителна керамика. Друго интересно са последните резултати от крепостта Урвич край София, с откриването на църква и части от стенописите с графити по тях“,  каза още д-р Неделчева.

15 ОБЕКТА, 15 ВИТРИНИ, 227 АРТЕФАКТА   

„Представяме 15 обекта, на които работиха археолози от НИМ. Те са представени в 15 витрини, в които са изложени 227 артефакта. Подбрали сме най-интересното, най-доброто – това, което веднага може да бъде вкарано в експозиция. Сезонът закъсня и някои колеги се прибраха буквално в началото на декември. Аз искам да им се поклоня, тъй като в тази изложба взимат участие всички отдели на музея – лаборатория, фондове, художници, експозиционен отдел, пиар отдел и така нататък. Тоест, всеки дава своя принос, за да може по-бързо да стане. Ние успяхме да подготвим тази изложба за изключително кратко време – за по-малко от четири месеца“, каза директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. 

„Само за сравнение ще ви кажа, че миналата година, когато представихме България на една великолепна изложба в Чикаго, тя беше подготвяна пет години с бюджет от шест милиона долара“, каза още Петрунова. „Много съм  щастлива, че успяхме да включим цялата колегия и да дадем един своеобразен отчет на обществеността за това, че е вложила средства в нашата дейност и това, което сме постигнали. Ние обогатяваме фондовете на НИМ с тези артефакти, защото 80 процента от тях ще влязат във фонда, но и доразказваме историята на българските земи, която, вярвайте ми, си заслужава всичките тези усилия“, каза още тя. 

ВИЦЕПРЕЗИДЕНТЪТ ИЛИЯНА ЙОТОВА: ТАЗИ ИЗЛОЖБА ПОКАЗВА, ЧЕ МИНАЛАТА ГОДИНА НЕ СИ Е ОТИШЛА НАПРАЗНО

„Благодаря ви отново за тази голяма чест – заедно да открием тази прекрасна изложба, посветена на всичко онова, което през миналата година беше намерено през българските земи – благодарение на всички вас, на вашата амбиция, на това, че колкото по-трудно вече стават археологическите разкопки в страната, толкова повече тази ваша амбиция расте – за удоволствие и респект от всички нас към вашия труд“, каза вицепрезидентът Илияна Йотова. 

"Изминалата година не си е отишла напразно, защото, както виждаме, изложбата става все по-богата и вие давате на нас, гражданите, на цялото българско общество, едно огромно самочувствие, самочувствие, че сме родени, че сме жители, че сме граждани на България. С всяка ваша находка ни казвате „Гордейте се, че сте българи“, особено в трудни периоди, в които живеем всички ние“, добави тя.  

Искам да отправя няколко послания към вас, каза още вицепрезидентът. „Първото е, че към вашата дейност, уважаеми колеги археолози, ние гледаме не просто на това, че трябва един обект да бъде намерен, да бъдат с археологически инструменти, разкрити в различните пластове, да бъдат оценени находките, да бъдат датирани, да се напише легендата около тях, да се сложат в съкровищниците, в България – нашите национални музеи. Ние гледаме на вас като на съвременните просветители, защото ни захранвате с онова истинско отношение към българската история, която препраща и в наши дни. Защото вие не сте сред фалшивите герои в момент, в който много биха искали да си припишат функциите на най-важните хора в държавата. Благодарение на вас, утре ще бъдат написани учебниците за децата ни, учебниците за българската история. Вие сте и българските обединители“, каза Йотова. 

„Второто ми послание е към вашия професионализъм. За мен е истинско удоволствие, когато и аз, и моят екип, сме някъде зад граница, когато се срещаме с българските общности. Те ни казват, че са горди в момента, в който дойде изложба от българските музеи. Това е красивото лице на България“, добави вицепрезидентът. „Третото ми послание е обърнато към всички институции – защото българската археология се нуждае от много повече внимание и помощ. Много се надявам онези мрачновати времена, в които се обявяваха нулеви финансови години за българската археология, да са останали далеч в историята“, каза още тя. 

АМЕЛИЯ ГЕШЕВА, ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА: ЖИВЕЕМ В УНИКАЛНА СТРАНА, ЗА КОЯТО ТРЯБВА ДА ПОЛОЖИМ ПОВЕЧЕ УСИЛИЯ

Според Амелия Гешева, заместник-министър на културата, тази изложба е част от нашата гордост и национално самочувствие, че живеем в една уникална страна, за която трябва да положим повече усилия – да опазим наследството и да го предадем на поколенията, и да го представим на хората, за които все още сме непознати.

„Във всеки отчет има пасиви и активи. И ако пасивът е, че сезонът е закъснял, то пък може би в актива добавяме допълнително осигурените пари от Министерство на културата. Така че, в действителност, 2023 година има рекордно финансиране за археологически разкопки. Надявам се, че някъде там, сред активите, най-важно е вашето лично удовлетворение. Защото, когато човек е отдаден със сърцето и душата си на своята работа, на своята кауза, аз съм убедена, че такива са всички хора, които работят в нашите музеи и всички, които се занимават с музейно дело и опазване на културното наследство, защото това е мисия, са богати хора, и техният най-голям пасив е удовлетворението“, каза Гешева.

„Държавата ни има една от най-дългите истории в Европа като нация, с което ние трябва изключително високо да държим глава и да се гордеем“, каза кметът на район „Витоша“ – арх. Зарко Клинков. „В тази изложба е историята на нашите прадеди. Нещото, за което трябва да се замислим в забързаното ежедневие е,  че всяко нещо, което направим, ще остане за хилядолетия напред и затова във всяко нещо, което правим, трябва да влагаме мисъл“, добави той. 

/ДД