site.btaАрхитект Никола Николов беше експериментатор с изключителен усет към естетиката, каза пред БТА синът му Владислав Николов

През целия си живот той беше един експериментатор и същевременно беше човек с изключителен усет към естетиката, към сливането с даденостите на бъдещия проект. Това каза пред БТА Владислав Николов, син на архитектът Никола Николов. Днес се отбелязват 100 години от рождението на проектанта, работил върху хотелите и градоустройствените планове на курортния комплекс Слънчев бряг и Пантеона на възрожденците в Русе.

Като други от най-ярките проекти на баща си, Николов посочва Международният дом на журналистите във Варна, правителствени резиденции в Евксиноград и Арбанаси, и художествената галерия във Велико Търново. „Самата художествена галерия е решена с един доста странен способ, бих го нарекъл. Това е една адаптация на стара сграда, която, всъщност, с неговата намеса се превръща в, едва ли не, архитектурен паметник. Негов проект е и Националната галерия за чуждестранно изкуство в София“, допълва той.

„Това, което, може би, е най-съществено за него, е, че той е човек, който винаги е бил отворен към новото. Човек, който винаги експериментираше и имаше и смелостта, и възможността да бъде новатор“, каза Владислав Николов, който също е архитект.

Според него един от първите примери за новаторството на баща му е курортният комплекс Слънчев бряг. „Това е бил период, в който следвоенната архитектура в България преминава в един съвсем модернистичен вид. Тоест, по-просто казано, от сталинистка или култова архитектура преминаваме в съвсем модерна, лека, въздушна архитектура“, разказа Николов. 

Елементи на това новаторство могат все още да се видят в хотел „Глобус“, който, за съжаление, е префасониран през последните 30 години, смята синът на Никола Николов. „Любопитен факт е, че при реализацията на първия етап на комплекса, някой от тогавашните ръководители го е наругал в буквалния смисъл, че е направил някаква нова странна архитектура. И същевременно, няколко месеца по-късно, излизат доста хубави хвалебствени думи във вестници, в Западна Европа. И изведнъж от охулван, той се превръща в звезда, така да се каже, въпреки че тези понятия тогава не са съществували. Оттам започва неговият възход в най-хубавите години на българската архитектура. Говоря за 60-те, 70-те години на миналия век“, разказа Владислав Николов.

ПРОЕКТЪТ ЗА РАЗШИРЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

При Никола Николов имаше едно много рядкосрещано чувство за хармония и за уважение на съществуващата среда, смята синът му. Той разказа, че един от последните проекти на архитекта, който обаче е останал нереализиран, е разширението на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ).

„Той следваше стриктно първоначалния замисъл на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Това са, всъщност, същинските проектанти на сградата на Националната библиотека. И той беше направил един проект, който все още го има и е в Министерството на културата, за разширение“, обясни Владислав Николов. Допълни, че самите архитекти Васильов и Цолов са предвиждали разширение на сградата на библиотеката, а проектът, който Никола Николов прави през 80-те години на миналия век отговаря на сегашните нужди на института. „В случая, архитект Николов следва техния проект. Тоест, тук навремето той е подходил много сдържано и без претенции за авторска намеса от негова страна. Затова казвам, че той е архитект, който има уважение към архитектурната памет - тъй като Националната библиотека е един великолепен образец на нашата неокласическа архитектура, така да я наречем“, отбеляза Владислав Николов.

Той обясни, че неотдавна е имал среща с директора на НБКМ доц. Красимира Александрова. „Оставих ѝ материали и извадки от проекта от 1986-87 година. Но, за съжаление, както обичайно става, за култура се оказва, че пак няма пари. Въпреки че имаме една-единствена Национална библиотека“, отбеляза Владислав Николов. По думите му, проектът е от значение заради мисията на института в опазването на българската книжнина. „Оказва, че се увеличава броят на хората, които четат, в буквалния смисъл. Колкото и да звучи странно, читателите на практика се увеличават там, в Националната библиотека. Тоест, връща се тази обич към книгите“, добави той.

Според проекта, изготвен от баща му, се предвижда библиотеката да бъде разширена в посока към Докторската градина. „Тук обръщам внимание, че Докторската градина по-скоро започва реално от уличката, която разделя парцела на Националната библиотека от самата градина“, каза Николов.

СГРАДИТЕ ДНЕС

Много от хотелите и ресторантите в Слънчев бряг, за съжаление, претърпяха много неприятни метаморфози, просто изчезнаха или бяха разрушени, отбеляза Владислав Николов. 

Той посочи, че има обекти, които са запазени и модернизирани, като даде пример с Пантеона на възрожденците в Русе. „Преди няколко години там направихме един проект, който следва неговия оригинален проект. Сменихме облицовки, сменихме позлатяването на самия купол. Има обекти, които се поддържат. Един от другите примери е галерията за чуждестранно изкуство в София, въпреки че тук е изключително неприятен  фактът, че никъде няма неговото име като автор. Ако застанете на входа на галерията, ще видите, че там има плочи за авторство, но неговото име го няма“, разказа Николов.

Допълни, че сред проектите на баща му, които все още се знаят и се помнят, е галерията във Велико Търново. Тя е в добро състояние, посочи той.

ПРАВИ ПЪРВИТЕ СИ САМОСТОЯТЕЛНИ СТЪПКИ КАТО ПРОЕКТАНТ ПРЕЗ 1949 Г.

Никола Николов е роден на 26 януари 1924 г. в Нова Загора. Родителите му са от село Караново, където той прекарва летата си. Там той наблюдава неговите чичовци, някои от които занаятчии. Самият той казва: „За мене и детското ми въображение представляваше голям интерес да помагам на ковачницата и да гледам как се майсторят причудливи линии и форми от метал“. По-късно в Казанлък, където е в казармата се запознава с Маргарита Тодорова, студентка по архитектура (по-късно професор в Университета по архитектура, строителство и геодезия) и от общуването с нея са първите му интереси в тази област. 

През 1949 г. Никола Николов завършва архитектура в Държавната политехника в София.  Първите си стъпки самостоятелно като проектант той прави през 1949 г. в главната архитектурна проектантска организация „Главпроект“. От 1975 г. е ръководител на ателие в „Главпроект“.

ГОЛЕМИТЕ УЧИТЕЛИ

Никола Николов си спомня с особена благодарност за арх. Георги Овчаров, на който помага в първите години след завършването си, заедно с арх. Павел Николов, при проектирането на Дунав мост (с колонади в римодорийски стил) край Русе и по един от многото варианти на сградата на Министерския съвет. Предложено му е да се включи в изграждането на ларгото, но арх. Овчаров го разубеждава.

След смъртта на Георги Овчаров през 1953 г. Никола Николов продължава да работи по двата обекта, съответно с Павел Николов и с Александър Овчаров. По сградата на Министерския съвет впоследствие той работи с колектива на арх. Иван Васильов. Проектира няколко обекта в Димитровград и в Бухово, оформя изложбени павилиони за международни изложения. В лицето на архитект Иван Васильов намира втория си голям учител. За него Никола Николов казва в интервю за в. „Труд“ през септември 1984 г.: „Той умееше да прави от архитектурата поезия“.

ЧЕРПИ ИДЕИТЕ СИ ЗА ПРОЕКТИ ОТ ЖИВОТА, ХОРАТА И ПРИРОДАТА

Никола Николов проектира множество обществени сгради и курортни комплекси, адаптира архитектурни паметници към съвременния живот. Той споделя, че идеите за неговите проекти черпи от живота, в заобикалящата го среда, от контактите му с хората, от природата.

В периода от 1949 г. до 1993 г. арх. Никола Николов е проектирал 387 проекта, по един проект на 45 дни. От 1962 г. до 1964 г. той е заместник-председател на Комитета по строителство и архитектура.

СЛЪНЧЕВ БРЯГ

През 1959 г. Никола Николов е главен проектант на курортния комплекс Слънчев бряг. Проучванията за изработването на генералния план за курорта  започва с колектив през 1957 г. Тогава по тези места, където сега е курортния комплекс няма сгради, а само набързо монтирани бараки, където, заедно с неговите колеги, се опитват да се стоплят и чертаят. По проект на арх. Никола Николов в първия етап на строителството на Слънчев бряг сградите са подчертано хоризонтални. По-късно се появяват и вертикални акценти. Арх. Николов завършва по няколко обекта годишно.

През 1958 г. завършва „Калина“, „Зорица“, ресторант-казино, през 1959-1960 г. – „Свежест“, „Орел“, „Метеор“, „Сокол“, „Персенк“., през 1961 г. – „Рила“, „Пирин“, „Витоша“, „Люлин“, през 1962-1963 г. – „Арда“, „Марица“, „Тунджа“, „Несебър-Созопол“ и „Европа“, през 1963-1965 г. – „Континентал“, ресторант „Магура“ и бар „Ориент“. Два материала са емблематични за този етап от творчеството на Никола Николов – видимия бетон и необработения камък. Веднага след създаването си групата „Несебър-Созопол“ е призната за един от шедьоврите на съвременната българска архитектура.

МЕЖДУНАРОДНИ МЕДИИ ПИШАТ ЗА ПРОЕКТИТЕ МУ

През 1960 г. Слънчев бряг влиза в страниците както на специализираните международни архитектурни списания, така и на неспециализираните западни медии, които често публикуват репортажи и позитивни коментари за развитието на българския туризъм.

България е сравнявана с Флорида (САЩ), Хърватия и Франция, а в статия, публикувана през 1966 г. във вестник „Ню Йорк таймс“, се казва: „Когато преди шест години българите започнаха да строят Златни пясъци и Слънчев бряг, те първо проучиха всички големи курорти по френската ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями бийч. Целта им беше да копират доброто и да избегнат лошото. Като цяло са успели. Построили са малки курорти, разделени от големи пространства и девствени плажове. Съхранили са дърветата и растителността, и са разположили хотелите и ресторантите сред тях. Има достатъчно спокойствие и сянка през лятото, когато температурите надхвърлят 30 градуса. Човек може да седне пред хотела и да вижда само морето и дърветата“. 

Наред със Слънчев бряг, през 1959 г. арх. Никола Николов разработва с колектив и строителния план на Несебър, който осигурява запазването на многобройните архитектурни паметници на Несебър и специфичната му градоустройствена структура без да спира развитието му във времето. 

РАБОТИ ВЪРХУ ПРОЕКТИРАНЕТО И РЕКОНСТРУКЦИЯТА НА ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА СОФИЯ

Втората част от творчеството на арх. Николов е работата му по архитектурно-градоустройственото изграждане на Велико Търново (1962, с колектив). По негови проекти са построени хотел „Велико Търново“ (1962) и правителствената резиденция в Арбанаси (1974), Пантеонът на възрожденците в Русе (1978, с колектив).

Третият етап от творчеството на Никола Николов е свързано със София, с проектирането и реконструкцията на нейната централна част. Негов е проектът на паметника на незнайния воин в София (1981, с колектив).  През 1980-1983 г., по проект на арх. Николов, се извършва преустройството на част от Съдебната плата в Национален исторически музей.

ПРИЗНАНИЕ

Арх. Никола Николов е Герой на социалистическия труд, лауреат на Димитровска награда (1962), носител е на орден „Георги Димитров“ (1969). На 5 септември 1972 г. арх. Никола Николов е удостоен със званието Почетен гражданин  на Несебър. От 1973 г. Никола Николов е почетен член на Съюза на архитектите в САЩ, удостоен е със званието на церемония през 1974 г. в Сан Франциско. Носител е и на орден „Народна република България“ първа степен (1978).

Арх. Никола Николов умира на 72-годишна възраст, на 13 юли 1996 г. в София.

/ГН

/Отдел „Справочна“/МН/АЯ