В едно запомнящо се интервю пред „Ню Йорк магазин“ през 2012 г., след като светът на луксозните стоки се измъква от последствията на световната финансова криза, една от най-влиятелните жени в модата – Миуча Прада, обясни разликите между модата и изкуството: „Изкуството служи за изразяване на идеи. Моята работа е да продавам. И аз много обичам работата си.“
Прада е известна с афинитета си към концептуалното филмово и изобразително изкуство, но е напълно откровена, когато говори за тенденциите в модата: „След дългото идва късото, а след бялото идва черното. Дрехите нямат нищо общо с успеха, можете да се обличате, както искате. Дрехите са удоволствие, най-евтиното сред луксозните стоки.“
През миналата седмица най-престижният форум за мъжка мода – Седмицата на мъжката мода в Милано, демонстрира серия ревюта и опити за заличаване на разликите меду мъжкия и дамския гардероб. Особено запомнящи се в това отношение бяха дефилетата на „Фенди“, „Долче и Габана“ и DSquared2, които излязоха от стереотипа на традиционните мъжки кройки на топли дрехи за студен сезон. Но те не са единствените, прекрачващи границата между дамска и мъжка мода.
Още през 2022 г. Раф Симънс показа летни модели с тюл– дамско и мъжко облекло. Все повече дизайнери допускат дамски модели на седмиците на мъжката мода или представят смесени колекции. Сега в Милано близнаците Катен – собственици и дизайнери на DSquared2, излязоха облечени като манекени от двата пола на собственото си ревю, за да покажат размиването на границите – не само по отношение на моделите, но и на тъканите. Доменико Долче и Стефано Габана направиха решително завръщане към класиката, но с допълнение от сатен, коприна, пайети, полупрозрачни и напълно прозрачни ризи, дантела. Модните къщи и дизайнерите, които не показаха желание да демонстрират тюл и фина декорация в мъжкия гардероб за есента и зимата на 2024 и 2025 г., ознаменуваха прекрачването на границите между дамската и мъжката мода с дълги луксозни палта и шапки, еднакво подходящи за двата пола.
Изправена пред нарастваща несигурност, включително по веригите за доставки, както и пред призиви за екосъобразност, модата прави това, което умее най-добре – да се адаптира. При това адаптацията е премислена така, че да не влияе на удоволствието (каквото е според Миуча Прада покупката на скъпи и не толкова скъпи дрехи). Мъжете не са принудени да носят нетрадиционни модели с панделка около врата или фини тъкани от дамския гардероб. Принудата е изцяло върху модата, която трябва да продължи да продава. Унисекс моделите са факт от десетилетия, а в Милано дизайнерите демонстрираха, че идва времето и на унисекс материите. Тяхната употреба гарантира широко прокламираната устойчивост и спестява разходи за производство.
Първата вълна на унисекс дрехите идва след Първата световна война – заради военно орентираната индустрия униформата дава тон за установяването на вече възприетия като традиционен костюм и на правото палто. Тогава Коко Шанел изважда черния креп – цвят и тъкан, свързвани с траурното облекло, за да наложи един от най-популярните и до днес модели в дамския гардероб.
Масовото производство постепенно принуждава дизайнерите да излязат от стереотипа на европейския вкус и сезонния пазар. Днес големите модни къщи имат бутици по цял свят, а дизайнерите вече не могат да си позволят нито твърде зимни, нито твърде мъжки дрехи в колекциите си. Модата, подобно на архитектурата, винаги е готова да работи с наличното.
/АКМ/
news.modal.text
