Вече получаваме информация за първите резултати в една от най-важните посоки на изследването - присъствието на тежки метали в морските дънни седименти. Това каза в интервю за БТА доц. Райна Христова от Институт по океанология "Проф. Фритьоф Нансен" към Българска академия на науките, която е част от 32-рата експедиция до Антарктида на военният научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ – НИК 421. Наличието на елементи като арсен, хром, никел, мед, олово, цинк и живак не би било добър знак за океанската екосистема в литорала на остров Ливингстън, посочи Христова.
Извършени са рентгено-дифрактометричен анализ, рентген-флуоресцентен и ICP анализи, които дават базисен елементен състав и прецизират литоложките определения, обясни още ученият. В изследваните съвременни тини са заложени анализи за търсене на такива стратегически важни елементи като литий, германий, индий, литий и др., които имат голямо значение за промишлеността като цяло, например за производство на електроавтомобили. Изследват се също така и основните скалообразуващи елементи, които ще ни дадат ценна информация за съвременния седиментационен процес в акваторията, добави Христова.
В момента тече лабораторният етап от изследването на пробите от първата година, който се извършва в специализирани лаборатории на Софийския университет и Геологическия институт на БАН, поясни тя.
В рамките на проекта, в който доц. Райна Христова работи заедно с доц. Любомир Кендеров, се изследват морските дънни седименти от акваторията на Южния залив на българската антарктическа база. Проектът е двугодишен и тази година те продължават своите изследвания вече от борда на военния научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ – НИК 421.
Целта ни е да вземем допълнителни проби от морските седименти, най-вече от по-дълбоководната част на акваторията, както и да ревизираме някои от местоположенията, по които сме работили миналата година, обясни Христова. Използваме дъночерпател за по-плитководна част на акваторията и гравитачна тръба от борда на кораба, като стремежът ни е от една и съща точка да вземаме геоложка и биоложка проба, добави още тя.
Христова разказа, че се стремят да намерят характерна следа в седиментния запис, която да "хване" ритмиката в топенето на ледника в по-дълбоководните утайки чрез гравитачна тръба.
В разглежданата литорална област на Българската антарктическа база (БАБ), в условията на активно ледниково топене и екстремни климатични колебания морските седименти най-вероятно са „запечатали” следи от импактни геоложки събития или от антропогенни замърсявания, смята ученият. Ареалът на разпространение на морските дънни седименти е непостоянен и променлив и всяко установяване на позицията на различните литофациални типове утайки (моментна снимка) показва ролята на различни хидродинамични фактори за тяхното формиране като например въздействието на активната вълно-прибойна зона; втичане на река, ледников език, ледниково блато и най-общо и от условията на седиментация, които се контролират от климатичните флуктуации в глобален мащаб, обясни Христова.
Резултатите от нашия проект ще изяснят връзките между компонентите седимент-биота и води в антарктическата екосистема на остров Ливингстън и ролята на субстрата за придънната биота - типове дънни седименти и връзката им с дънните биоценози, каза ученият.
Работата на нашия екип на борда на кораба се осъществява с помощта на екипажа, който ни осигурява логистична подкрепа и предлага нови решения при технически проблеми, добави още Христова.
* * *
По време на 32-рата българска експедиция до Антарктида Българската телеграфна агенция (БТА) публикува видеоинтервюта с български антарктици. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.
Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.
Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".
БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.
/ХТ/
news.modal.text