site.btaДоцент д-р Антоанета Гранберг изнесе лекция за кирилските графити от скалния манастир в Мурфатлар в НАИМ-БАН

Един от най-ранните кирилски надписи скалния манастир в Мурфатлар е от Х век. Това каза доцент д-р Антоанета Гранберг от университета в Гьотеборг по време на лекция  на тема „Жанрови и палеографски особености на кирилските графити от скалния манастир в Мурфатлар“ в сградата на Националния археологически институт с музей в София (НАИМ-БАН).

В голямата си част тези графити са подписи, кратки сведения, имена на лица, цитати, богослужебни текстове, бележки, допълни тя. От графитите, представляващи цитати, става ясно, че авторът им ги е знаел наизуст, става ясно нивото им на образованост и че най-вероятно авторите на тези графити са църковни лица, които са много добре запознати с богослужебните текстове, каза още доц. Гранберг.

Тя отбеляза, че когато графитите са единични знаци, те не се класифицират по език, защото ги има в различни азбуки. Доц. Гранберг обясни, че 42% от знаците съвпадат в руноподобното писмо, гръцката азбука и кирилицата. Тя допълни, че графитите може да са руноподобни, кирилски, гръцки или глаголически. По думите й гръцките са писани най-ниско, вероятно човекът е коленичил или лежал, докато ги изписва. Руноподобните са били най-високо. Според нея мотивите за правенето на тези графити може да са много. „Аз не вярвам, че някой пише графит без мисълта, че някой ще го види“, каза тя.

Доцент д-р Антоанета Гранберг обясни още, че някои от графитите са оставяни в близост до значимо място с определена функция или „ако някой от моята общност е в близост и може да прочете това, което съм оставил“. Понякога те служели като ориентир във времето и пространството и разликата между пишещия и читателя е няколко века. Така или иначе, независимо от това, всичките тези хора, оставили графитите, принадлежащи на различни графични групи, осъществяват комуникация чрез оставеното, обясни тя. По думите й писмото заявява територии.

„Ако се остави графит на определено място, то придава значение и на писмеността, с която е оставен графитът, не само на написаното“, каза още доцент Антоанета Гранберг.

По думите й едно от най-интересните неща е да следиш движението на ръката, която е оставяла графита. Да видиш интеракцията между хората, оставили и рисунки, и графити. А предизвикателствата са много. Много зависи какво е състоянието на графита, има ли струпани много графити на едно място. Особено когато е оставен само един символ.

„Най-вече е важно човек да не стане прекалено ентусиазиран и да започне да вижда неща, които ги няма“, каза с усмивка тя. И допълни, че след всяка експедиция тя и екипът, с който работи, си дават сметка как някои надписи се четат все по-трудно и по-трудно. Даже обозначили списък от графити, споменати в предишни публикации, които не са успели да намерят. „Освен това, те не са публикувани със снимки, а са прерисувани, което прави намирането им още по-трудно“, уточни доц. Гранберг.

Антоанета Гранберг (р. 1967 г.) е медиевист, преподавател в Гьотеборгския университет, доцент по славянски езици. Председател на Управителния съвет на Асоциацията на шведските слависти, работещ член на Кралското общество за наука и знание в Гьотеборг, член на Управителния съвет на Комитета по медиевистика към университета в Гьотеборг, председател на Управителния съвет на Асоциацията на северните слависти, представител на Швеция в Международния комитет на славистите, работещ член на Комисията за компютърна обработка на славянски ръкописи и старопечатни книги към Международния комитет на славистите, член на редакционната колегия на списание „Старобългарска литература“ на БАН, главен редактор на поредицата Acta Slavica Gothoburgensia. Основните изследователски направления на доц. д-р Гранберг са развитие на писмеността във връзка с християнизацията и държавнообразувателните процеси, кирилски ръкописи и старопечатни книги в шведските книгохранилища, трансмисия на старобългарските текстове и по-специално текста на Александрията.