site.btaИзданията „История на БТА (1898 - 2023)" показват как трябва да се изгражда в текст историята на институция на информацията и знанието

Панайот Денев и Кирил Вълчев, както и всички, които са участвали в правенето на изданията „История на БТА (1898 - 2023)“, правят показно за това как трябва да се изгражда в текст историята на една институция на информацията и знанието, каквато е БТА. Това каза ректорът на Нов български университет (НБУ) проф. Пламен Дойнов пред БТА по повод представянето в сряда на двата тома на изданието пред студенти, преподаватели и служители на учебното заведение.

„Много други институции в България могат да следват този модел, който са приложили колегите от БТА. А той е много добър, защото разделя обективната история. Единият том разделя тази обективна история на дистанция от останалата история, която се постига през мемоарите, през т.нар. лични свидетелства. Т.е. онези от читателите, които биха искали да четат една по-строга, хронологично обективна история, могат да изберат единия том. Другите, които искат да видят човешкия фактор в историята, могат да прочетат втория том. А най-добрият начин е да бъде съчетано четенето и така се постига едновременно разнообразност на гледните точки, но и се постига чистота на историческото познание“, каза проф. Дойнов.

По думите му това се случва рядко в България. „Имаме пристрастност, оценъчност много често под маската на обективност. Или имаме директно само и единствено пристрастно разказване на миналото. Докато в случая с тези две издания (аз с радост ще видя и третото, където знам, че е използвана сюжетна схема) това вече наистина е един истински не просто обективен подход, а подход, който аз наричам подход на взаимното четене на различни източници. Т.е. това взаимно четене тук в историята на БТА може да бъде приложено“, допълни ректорът на НБУ.

Той отбеляза, че другата страна на тази среща е била диалогът, който се получил при срещата със студенти, преподаватели и служители на НБУ. „Този диалог имаше, разбира се, исторически измерения, защото Панайот Денев разказа за начина, по който са се правили изданията, колебанията, много важните открития, които са се случили най-вече в бездънния архив на БТА. Неразгърнати във времето страници, които сега за първи път имаме възможност да видим през тези книги“, каза той.

„Кирил Вълчев доста атрактивно представи възможностите, които БТА предоставя и за реализация пред млади журналисти, и за намеренията БТА да се превърне не просто в млада, нова, но и в най-авторитетната платформа за информация и за знания в България. Беше впечатляващ мащабът, в който се мисли това. И бяха много привлекателни анонсите, можем да ги кажем своеобразни скрити предложения за работа, които бяха отправени към младите журналисти, които израстват в НБУ“, каза още проф. Дойнов.

По думите му, по този начин най-младите кандидати за журналисти или вече действащи журналисти може да видят, че има места за производство на информация и знание, които притежават богата традиция в професионализма и в обективността. „Че всъщност успехът много често се корени в добри стари принципи на почтената и професионална журналистика. И когато видиш това, разбираш, че всъщност един нормален, почтен човек би могъл да върши добре своята работа и неговото образование може да се чувства осмислено чрез практикуването на един истински новинарски или друг занаят. И има такива места в България“, каза още ректорът на НБУ.

Той подчерта, че е много важно това да се вижда. „Защото истината е, че в последните години се развива малко или много един неприятен, бих го нарекъл циничен възглед за работата на журналиста. Този циничен възглед благодарение на непрекъснатия лош пример, който дават различни "жълти" медии, различни социални мрежи, епидемията от фейк нюз, създават впечатление, че това е, едва ли не, един пошъл, продажнически занаят. Което не е така. И когато видиш с очите си, че става дума за места, където се произвежда информация и които имат такава традиция на професионализма и почтеността, разбираш, че има смисъл да се занимаваш с това и че само по този начин истинската журналистика може да устои на напорите на пошлостта. Които, истината е, че са тежки и сериозни. Но както показва примерът на БТА, не бива да им се даваме“, обясни Пламен Дойнов.

На срещата вчера в Нов български университет генералният директор на БТА Кирил Вълчев каза пред аудиторията, че изданията за историята на агенцията ще бъдат три. „Първата е абсолютно субективна – лични свидетелства. Втората е абсолютно обективна – с г-н Денев имахме дълги разговори по този въпрос – да изчистим съдържанието от всякакви оценки и всяко нещо да има свой източник. Той успя да го постигне, благодарение и на редакцията на професор д-р Румяна Прешленова, директор на Института по балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките (ИБЦТ към БАН). Третата част ще са само факти от всяка една от 125-те години на БТА. На едната страница ще бъде най-значима, най-интересна новина от България, на другата страница ще бъде такава новина от света, извън България. Това е планът“, каза Вълчев.

Той отбеляза пред студентите, че БТА е една от най-старите агенции в света. „От тази история можем да научим три важни неща – едното е какво трябва да съхраним. Второ – какво да възстановим от миналото. А третото – какво никога повече да не повторим“, допълни той. 

Според него най-важното, което трябва да се съхрани в БТА и което и към момента съществува, това е обективността в излагането на информация, спазвайки две основни правила. Едното е винаги да има източник на информацията – да знаеш кой ти казва нещо. И второто е да няма никакви оценки. Той отбеляза, че се опитва да възстанови кореспондентската мрежа на БТА в България и чужбина. Списание ЛИК беше възстановено и от тази година няма да се продава, а ще бъде разпространявано безплатно в университети, институции и в електронен вариант на сайта на БТА. А какво никога не трябва да се повтаря – да има скрити страници и да бъде делена информацията за такива, които трябва и не трябва да я четат, каза Вълчев.

Той и авторът на изданията Панайот Денев разказаха, че са издавани поверителни бюлетини – 200 номерирани броя. Такива са се издавали от 16 февруари 1898 година до началото на февруари 1990 година. Винаги са издавани поверителни бюлетини, каза Денев. Избрани хора от тогавашната власт получавали срещу подпис своя екземпляр и след прочитането го унищожава. Според Кирил Вълчев това не бива да се повтаря в БТА.

„Голямата полза от такова е изследване е като се обърнеш назад, да видиш, че нищо не започва от теб“, каза Кирил Вълчев. Той покани студентите от НБУ, ако искат да работят на място, което не е зависимо от финансови и други интереси, да стажуват в БТА и да останат да работят във всичките редакции. 

Панайот Денев подчерта, че двата тома на историята на БТА не са представяни досега в София и първата им премиера е в НБУ. „Колкото време минава, аз си давам сметка, че най-важната част от тези документи е частта БТА в Народна република България. На всичко отгоре от тези 45 години, аз почти в 30 съм участвал“, каза той.

Авторът допълни, че архивите се оказали „извънредно много, неочаквано много“. Той отбеляза, че никой преди това не се е занимавал с въпроса как са управлявани медиите в комунистическа България. Това е показано в историята на БТА. „Става дума за деянията на партията и правителството със средствата за масова информация. При това ръководство на медиите по един лицемерен начин – да не е чрез партията, да не е чрез съответните отдели на различните политически организации, а да е чрез БТА“, каза той.

И тогавашното ръководство на БТА, начело с един изключително прогресивен за времето си ръководител като Лозан Стрелков, безропотно се е съгласило с всичко това, каза Денев и добави, че за сметка на това под ръководството на Стрелков БТА започва да издава списанията „Паралели“, ЛИК, „Наука и техника“ и „По света“. 30 години никой не е пипнал тези, абсолютно в грях създадени списания, отбеляза Денев. Той подчерта, че периода от 1946 година до 1990 година го има само в това издание. „И това не засяга само БТА“, каза Денев.

 Разказа и за два „срамни“ случая, в които БТА мълчи. Когато се случва аварията в АЕЦ Чернобил, първите две денонощия агенцията мълчи. Западните агенции публикуват съобщения, а на нощния дежурен в БТА, който е сам, му е било забранено да чете какво пишат Ройтерс, АП и Франс прес. Лентата от телексите се събира и сутринта идва черна волга с перденца да я отнесе незнайно къде. „Моето подозрение е, че е отнесено при Добри Джуров, военният министър. Защото той е единственият, който предприема нещо“, разказа Денев.

„Другият случай, при който агенцията мълчи срамно, е СПИН. Четири години светът започва лавинообразно да информира за някакво много страшно зло, много страшно нещо. В България никой не знае“, обясни той. На четвъртата година четирима български моряци се прибират с кораб от дълго пътуване и умират бързо. Тогава за първи път в България се споменава ХИВ.

От трите тома за историята на БТА ще бъде издаден един с най-важната и интересна информация, който ще бъде преведен на английски език, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев.