site.btaКитайският телескоп FAST откри за първи път сцинтилационна дъга в бързо радиоизбухване

Астрономи откриха за първи път сцинтилационна дъга в спектъра на бързо радиоизбухване с помощта на китайския радиотелескоп FAST, предаде Синхуа.

Тези радиоизбухвания са мистериозни, с продължителност само няколко хилядни от секундата, за които през 2016 г. беше потвърдено, че произхождат от космоса. Все още няма обяснение за произхода им.

В пpoцeca нa paзпpocтpaнeниe във Bceлeнaтa, кoгaтo преминава покрай oблaци oт пpax и гaз, cигнaлът на бързите радиоизбухвания ce paздeля – т. нар. „сцинтилационна дъга“. Toвa e кaтo пoявaтa нa дъгa в нeбeтo, кoгaтo cвeтлинaтa нa Cлънцeтo ce пpeчyпвa през дъждoвнитe капки. Paзличнитe дължини нa вълнитe ce oтклoнявaт в paзличнa cтeпeн, кoгaтo пpeминaвaт пoкpaй oблaци oт пpax и гaз, кoитo имaт cвoй eлeктpoмaгнитeн фoн и ecтecтвeнo влияят нa eлeктpoмaгнитнитe вълни в бъpзия paдиo изблик. По тези дъговидни изменения във вълните от избухванията може да се изследва характера на междузвездната материя.

В потвърждение на това, според проучване, публикувано неотдавна в списанието Science China Physics, Mechanics & Astronomy, дъгата разкрива, че сцинтилацията е причинена от йонизираната междузвездна среда или материята, която запълва пространството между звездите.

Международна група, ръководена от изследователи от Националните астрономически обсерватории на Китайската академия на науките, представи анализ на междузвездната сцинтилация на бързо радиоизбухване 20220912A по време на неговия изключително активен епизод през 2022 г.

Откритието предоставя нов подход за изследване на средата на бързите радиоизбухвания и тяхното възможно орбитално движение.

Изследователите съобщават и за своя метод за откриване на сцинтилационната дъга, който може да се прилага по принцип за източници с неравномерно разположени избухвания или импулси, според проучването.

Джеймс Кордес от Университета Корнел поясни, че методът, използван в това изследване, подпомага намирането на галактиката-приемник на бързо радиоизбухване на междузвездната среда в Млечния път.

Наименованието FAST идва от акроним на Five-hundred-meter Aperture Spherical radio Telescope – „ Сферичен радиотелескоп с петстотинметрова апертура“. Това засега е най-големият радиотелескоп в света с една чиния.

FAST започна официална работа през януари 2020 г., като е разположен в естествено дълбока и кръгла карстова долина в югозападната китайска провинция Гуейчжоу. Смята се, че това е най-чувствителният радиотелескоп в света.