С една дума, 2023 година в изкуството бе вълнуваща. Това каза пред БТА изкуствоведът, критик, куратор и журналист Диана Попова. „Тъй както определих годината като вълнуваща, трябва да поясня, че тя бе такава в много посоки. Свързани, както с изкуството, с темите и проблемите, които то представи, така и с обстоятелствата, свързани със самото представяне на изкуството“, допълни тя.
СЪБИТИЯТА НА ГОДИНАТА В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО
От гледна точка на историята на изкуството, тя отбелязва „Жорж Папазов – осветителят“ (16 декември 2022 – 19 март 2023 с куратор Мария Василева) - първата сериозна ретроспектива на художника в галерия „Двореца“. „Важна, както заради отношението към художника, реализирал се в чужбина, като „български“ или „небългарски“, което засяга далеч не само него, но включително и заради дискусиите около дизайна на изложбата“, каза Попова.
Изкуствоведът открои също експозицията „Документи. Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на 20-ти век“ (2 март – 4 юни 2023, куратори Даниела Радева и Светлана Куюмджиева) в Софийската градска художествена галерия (СГХГ). „Отличавам я заради необичайния подход към историята на изкуството ни. Тръгвайки от един сякаш технически детайл – използването на снимки от художниците в работата им – тя успя да покаже в дълбочина и тенденциите в периода, и неговите рестрикции, и артистичните бунтове в него, изразени във и чрез живописта“. Нещо, което по думите й, не успя да направи изложбата „Детето в изкуството на социализма“ (8 декември 2022 – 26 март 2023) в Музея на изкуството от периода на социализма. „А не успя, защото не се опита да разграничи използването на детския образ за идеологически и пропагандни цели от детството като извечна и лично мотивирана тема за художниците, която, разбира се, присъства и в периода на социализма. А точно за този период смятам това разграничаване за изключително важно и необходимо“, казва още Попова.
ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИЗЛОЖБИ
Според нея тази година са се откроили двете изложби с чуждестранни куратори – „Отвъд всякакъв разум. В огледалото на сюрреалистичните времена“ (13 април – 3 юни 2023) на Грегор Янсен и „Happy“ (21 септември – 28 октомври 2023) на Йохан Густавсон – в галерия „Структура“. Според нея са се отличили и заради качествата им, а и заради програмата „Гореща линия“ на галерията.
„Поканата към международно утвърдени куратори да проучат съвременното българско изкуство и да направят свои изложби като резултат от това проучване има за цел, както да популяризира българското изкуство, така и да го представи и на нас самите от различни гледни точки. Което се оказва не само интересно, но и много полезно за излизането от собствените ни конвенции“, казва Диана Попова.
ВОЙНАТА В УКРАЙНА Е КЛЮЧОВА ТЕМА
Според нея войната в Украйна е ключова тема. „За разлика от миналата година, когато художниците представяха първоначалния си потрес от началото ѝ, то тази година те вече задълбочено осмислят нейния ужас и последствия. Това видях в изложбата с международно участие „След войната“ (9 септември – 5 октомври 2023, куратор Емил Миразчиев) в галерия „Капана“, в Пловдив, в рамките на Седмицата на съвременното изкуство.
Много силна като въздействие бе и изложбата на Алла Георгиева „Спи, моя радост, заспи“ (19-31 октомври 2023) в галерия „Доза“, отбелязва Диана Попова.
ТРЕВОЖНОСТТА ЗА НАШЕТО ВРЕМЕ
По думите й тревожността на нашето време се отразила в много изложби. „Сред тях, например, „Игли в купа сено“ (30 май – 16 юли, куратор Светлана Куюмджиева) в „Двореца“, организирана от Българския фонд за жените по темата „Извънредно положение“, или „Страх и любов“ (26 април – 11 юни 2023, куратор Галина Димитрова-Димова) в галерия „Васка Емануилова“, та чак до тревогата за човечеството, изразена в изложбата на Павел Койчев „Homo sapiens - възпоменания“ (2-14 октомври 2023) в зала „Райко Алексиев“, каза изкуствоведът и критик.
ТЕМАТА ЗА ЕКОЛОГИЯТА
„Тревожността и грижата минават и през темата за екологията – например, изложбите „Лисича опашка“ (20 април – 14 май 2023) в галерия „Ко-оп“ и „Райско блато“ (14 декември 2023 – 11 февруари 2024) в „Квадрат 500“ на Мария Налбантова; през изкуството за и във градската среда – например „Градско бленуване“ (27 април – 3 юни 2023) на Лъчезар Бояджиев в галерия ИСИ-София или програмата от видеопрожекции „Неочаквана грижа“ (28 април – 31 май 2023, куратор Васил Владимиров) в подлеза „Царевец“, казва още тя.
ИЗНЕНАДИТЕ
Според Диана Попова всяко от изброените събития, а и много още, са изненада сами по себе си - заради качествата си, но и заради съвременното осмисляне на вече установени теми или практики. „Например, във Варна се проведе първият фестивал „Буна“ (24-28 май 2023) - „децентрализиран фестивал, подкрепящ развитието на българската съвременна визуална сцена", организиран от ReBonkers и сдружение „Таляна“, разказва тя.
Допълва, че събитието представи не просто автори и произведения, а институции, галерии, сдружения от цялата страна, които работят в различни области на съвременното изкуство. „Показа колко богата, разнообразна и пълнокръвна е станала българската арт сцена. Не знам как ще продължи, но ето този фестивал беше колкото изненада, толкова и закономерност, бих казала. Време беше да видим българската арт сцена по този начин“, отбелязва още Попова.
ТЕНДЕНЦИИТЕ
„Не знам дали може да се нарече тенденция бързината, която понякога се отразява на качеството – и на самото изкуство, и на способността за възприемането и осмислянето му от страна на зрителите. На принципа, че „нещо друго те чака зад ъгъла“ и нямаш търпение да видиш и него. Но, може би, просто такова е времето ни – с новите технологии, информационните потоци и социалните мрежи. Впрочем тревогата по тази линия също бе застъпена в изложбите през тази година, включително и в някои от изброените по-горе“, коментира изкуствоведът.
ДЕБЮТИТЕ
Диана Попова подчертава, че имаме вече традиционни форми за изява и подкрепа на млади творци. Вече 15 години се провежда конкурсът за наградата БАЗА – всяка година изложбата на номинираните се представя в СГХГ, а на откриването журито обявява победителят. „В конкурса участват и художници, които живеят и работят в чужбина, така че той е възможност да научим за тях и в България. Какъвто е случаят с тазгодишния победител Виктор Петров, който живее и работи в Берлин“, разказа тя.
Попова отбеляза и друга традиционна форма - изложбата „Арт старт: млади художници, които да следим през (текущата) година“, която се организира за седма поредна година от галерия „Credo Bonum“, а вече и от „Гьоте институт“. „Показателно е, че тази година изложбата „Error … message delivered“ кураторите София Димова и Павел Найденов бяха посветили на кризата, в която живеем – „политическа, социална, екологична, криза на индивида“ – и как младите артисти се справят в тази среда на перманентна несигурност“, отбелязва критикът и изкуствовед.
„Без да съм видяла всички изложби, сред дебютните бих откроила също „Мавзолеят на маминото синче“ (28 септември – 20 октомври 2023) на Думисани Карамански в галерия „Credo Bonum“, каза още Диана Попова.
ЛИПСВА КРИТИКА
Според нея видимо и вече традиционно липсва критиката. По думите й това е проблем не само за визуалните изкуства, но и в другите области на културата.
„Във време на криза на авторитетите, когато всеки има мнение и всеки има трибуна в социалните мрежи, въпросът къде, как и на кого е необходима професионалната критика стои открит. Специализираните издания – печатни и онлайн – публикуват статии, които трудно привличат вниманието на по-широка публика. Тя е заета с „надвикване“ във фейсбук, което пък отблъсква много от колегите. Но, от друга страна, това за мен е предизвикателство, което приемам. Виждам как и колеги от други области търсят и напипват възможностите тази среда да се развие в „място“ за смислени разговори за изкуство и култура. Тоест експертите надигат глас, заявявайки и своето право на мнение. Така сякаш отново се появява необходимостта от критика – в дискусии и полемика в нова среда. Това рефлектира в медиите и се връща обратно за продължение в социалните мрежи“, коментира Попова.
ОЧАКВАНИЯТА ЗА 2024 ГОДИНА
Донякъде като продължение на въпроса за липсите, през тази година така и не се осъществи третото произведение на съвременното изкуство на мястото на някогашния мавзолей, припомня Диана Попова. Става дума за проекта на художника Красимир Терзиев, спечелил конкурс по програмата „Навън“ на Столичната община и одобрен от общинския съвет, „чиято реализация незнайно защо се бави. А става дума за много важна програма, предвиждаща временни произведения на това място, които да стоят година и половина, предизвиквайки полемики, харесвания и нехаресвания, и публични дискусии всякакви. И тъкмо в тях е смисълът на съвременното изкуство, в градската среда – обсъждането на тези временни произведения неизбежно повлиява върху мисленето и отношението ни както към изкуството, така и към града, в който живеем“, разказва Диана Попова.
Допълва, че на този принцип работи „Четвъртият пиедестал“ на площад Трафалгар в Лондон – и там вече имат над 20 години традиция. Попова изразява притеснение, че нашата традиция, едва започнала, може да прекъсне по някакви извънхудожествени причини. „Надявам се, през 2024 г. Столичната община да я продължи, като реализира проекта на Красимир Терзиев, както и тези, които ще го последват в бъдеще“, каза тя.
Критикът и изкуствовед отбелязва, че очаква и третото поред редовно участие на България във Венецианското биенале, което се подготвя в момента. „Десетилетия наред обяснявахме колко е важно това участие за страната ни чрез утвърждаването на съвременното ѝ изкуство на международната арт сцена. Но не инцидентно, през десетина години и с безброй тукашни скандали, както беше в миналото, а редовно. Тъкмо постоянството разширява видимостта и добавя авторитет и престиж за страната ни чрез участието в този може би най-важен международен форум на съвременното изкуство“, смята тя.
ДЕМОНТАЖЪТ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ
„Каквото и да си говорим, давам си сметка, че годината ще се запомни, преди всичко, с демонтажа на паметника на съветската армия и предстоящото му преместване в музейна среда“, каза Диана Попова.
Според нея това отваря голямата тема за комунистическото минало, за неговите травми и как обществото се справя или не се справя с тях. „Всичко това, в случая, минава през изкуството на соцреализма – конкретно този от 50-те години- с неговите откровено идеологически и пропагандни цели, въплътени в този паметник. Има ли това изкуство естетически качества, или стойността му е само историческа, е въпрос, на който няма лесен отговор. Или поне аз нямам. Но го обсъждам много активно с приятели и колеги предимно във фейсбук“, казва тя.
Според нея, когато паметникът заеме мястото си в музеен контекст, разговорът за него ще стане по-задълбочен, по-спокоен, извън текущите страсти. „Защото ще гледаме и мислим този паметник вече като исторически артефакт“, отбеляза Диана Попова.
Диана Попова e изкуствовед, критик, куратор, журналист. Завършила e изкуствознание в Националната художествена академия, в София. През 90-те години работи като редактор във вестник „Култура“. От 2009 г. е автор и водещ на предаването „Музей в ефира“ (БНР, програма „Христо Ботев“). В критическите си текстове изследва явления от миналото и настоящето на българското изкуство, представя изявите на новите поколения художници и стимулира развитието на националния дебат по проблемите на българското и европейското съвременно изкуство.
