site.btaНад 1000 участници ще покажат образи, традиции и култура в тазгодишните станчинарски игри в Петрич

Единадесет групи с над 1000 участници ще се включат тази година в станчинарски игри в Петрич. Традиционните за южния град празници наречени „Сурва“, обединяват в себе си няколко народни обичая, част от фолклора на Петрич и Петричко. Те протичат в периода от 21 декември до 6 януари, от Коледа до Йордановден и кулминацията на тези маскарадни или карнавални игри е на 1 януари. Всяка година на тази дата, на площадното пространство през паметника на Антон Попов, групите от кварталите в Петрич излизат и представят това, което са подготвили като персонажи, маски и хора в рамките на определен регламент, който е съгласуван с ръководителите на групите, разказа за БТА директорът на Историческия музей в Петрич Методи Бисерков. 

На миналогодишните игри най-малкият участник е бил едномесечно бебе, а най-възрастният около 80-годишен. Традицията повелява в тези групи да участват единствено мъже, но тя се е променила с времето и към момента се включват жени и деца. Радващото при участието на деца е, че те са жива връзка и предават обредността, предават този народен фолклор и традиция, така че в тези 1000 човека може да видим най-разнообразни представители на града и на общностите по квартали и по махали, каза още директорът на музея. 

Времето, което е определено за участие на всяка група, е между 20 и 25 минути, в зависимост от големината й, тъй като част от тях са с над 200 човека, посочи Бисерков. Елементите, които представят се оценяват от жури, избрано от Общинска администрация в Петрич. 

Оценяват се четири елемента. Първият са характерните за Петрич т.н. „сурати“ или образи и лица, които са били характерни през 20-те, 30-те и 40-те години, и които са допълвани съвсем естествено след 70-те години, повлияни от участието на групите в други фестивали и привнесени в Петрич, каза Бисерков. Маските пресъздават както традиционни, така и нехарактерни за нашия град и регион „сурати“, но все пак наложени от традицията и в правилата за оценяване. Тази година това е застъпено и при оценяване, като за наличието на повече характерни за Петрич маски, групите получават повече точки, каза директорът. 

Вторият елемент, който представят са обредите, обичаите или адетите, характерни за периода между Коледа и Нова Година. Основното, което е останало при тях като традиция и като обредност, е питката, характерна за 1 януари. Друг обичай е пресъздаването на посрещането на новата година, посочи Бисерков. Той е свързан и с третия елемент, който се оценява т.н. станчинари. В случая това са булката с младоженецът, като символи на новата година, новото начало, както и бабата и дядото, които са символи на старата година. Приемането на новото семейство от възрастните, съответно обредността свързана с посрещането на това ново семейство и даряването му с елементи за берекет и плодовитост, разказа директорът. 

Други персонажи са мечка с мечкар, пепелаж, който пази младото семейство от дяволите, свещеник и т.н. Имаме нови персонажи - арапи, но те не са част от традиционното изпълнение на тези новогодишни обреди, обясни директорът.  

Обредите и ритуалите, маските или „суратите“, персонажите или станчинарите - тези три елемента са в неразривна връзка и са част от така наречените маскарадни игри. Има и четвърти елемент, който журито оценява и който е много специфичен и уникален за Петрич – това са русалиите или франгалиите, разказа Бисерков.  Той обясни, че двете наименования са синоними на един и същ персонаж. По думите му, това е непроучен обред, но вероятно е съчетание на местна традиция, която е допълнена от бежанците от беломорието. 

Директорът обясни, че русалииството е характерно за южните части на географската област Македония и днес може да се срещне само в Петрич, но е запазено в Гевгелийско в днешна Северна Македония и в днешна Северна Гърция. Това е етно - географска територия, върху която българската националност е формирана и живяла в продължение на столетия, каза Бисерков.  

По отношение на русалиите това, на което журито държи, е да бъде спазено стриктно формирането на групи. Те трябва да бъдат единствено и само от младежи и мъже, тъй като обредността е свързана с възмъжаването на момчето или младежа. Русалиите имат и специфичен музикален съпровод, обясни директорът. Също така имат няколко запазени танцови изпълнения, които са характерни само за тях. От там насетне групите имат възможност да изиграят нещо допълнително, в което да се включат жените и децата. Това е много положително, защото ни дава възможност да предаваме традицията като жива от поколение на поколение, посочи Бисерков. 

Директорът разказа още, че не може да се каже къде точно са корените на тези обичаи. В Петрич първите фотоси, на които могат да се видят странчинари или русалии са от 20-те години на 20 век, но тази традиция е характерна далеч преди това, допълни той.