site.btaПета заключителна отворена среща по програмата “Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита” се състоя днес в БАН

Пета заключителна отворена среща по програмата “Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита” се състоя днес в зала “Проф. Марин Дринов” в Българската академия на науките (БАН). На събитието присъстваха членове от екипа на научната програма, членове и учени от БАН, както и заместник министърът на образованието и науката Мариета Георгиева.

“Това е една национална научна програма, която беше утвърдена с решение на Министерския съвет по предложение на Министерството на образованието и науката (МОН) през 2018 г. и в резултат на това беше създаден един консорциум от 16 партньори, като водещата организация е Българската академия на науките‘‘, обясни академик Константин Хаджииванов, председател на Изпълнителния съвет на Националната научна програма (ЕПЛЮС).

Той представи кратко обобщение на индикаторите при изпълнение на програмата, след което ръководителите на трите компонента на програмата - чл.-кореспондент Евелина Славчева, проф. дхн Дария Владикова и доц. Димитър Панайотов, запознаха присъстващите с някои по-конкретни постижения на отделни части от програмата. 

“Дойде време да финализираме нашата работа по тази програма, която изигра една много важна роля. За нас беше удоволствие да участваме в нея и да се опознаем по-добре с колегите от други организации и университети извън София”, каза чл.-кореспондент Евелина Славчева, директор на Института по електрохимия и енергийни системи "Акад. Евгени Будевски‘‘ (ИЕЕС- БАН ).

“Компонент 1, на който аз имах честта, и задължението да бъда координатор, беше един от най-обемните компоненти, с най-много задачи и най-много участници. Така че координирането беше предизвикателство. Изборът на отделните работни пакети и задачи също беше резултат от нашите съвместни усилия’’, сподели тя.

Проф. Славчева разказа, че в компонент 1 участват единадесет от шестнадесетте организации, които са членове на програмата. “Основните цели са в унисон с целите на цялата програма. Освен консолидирането на учени и инфраструктура, ние направихме една доста сериозна научна програма, която имаше и фокус върху приложните изследвания и разработването на продукти в няколко направления’’, обясни тя.

По думите на чл.-кореспондент Евелина Славчева най-мащабната задача, съставена от три подзадачи, с участници от всички организации, включени в този работен пакет, е свързана с разработването на няколко хибридни кондензаторни системи. Първата от тях е на Физическия факултет на Софийски университет (СУ) “Св. Климент Охридски‘‘ . Тя обясни, че при нея акцент бил методът за получаване на много фино покритие върху електроди – покритие от въглеродни материали, което подобрява изключително много капацитета на създадения суперкондензатор.

“В България за първи път разполагаме с демонстрационна система, която може да бъде захранвана с водород. Тази система в момента захранва един малък офис в института, като изцяло електроенергията идва оттам. Тя обясни, че демонстрациите на системата “Зелена къща‘‘ отваря много възможности на института за посещения, дискусии, сключване на договори, развиване и разработване на елементите ѝ , както и популяризиране на цялостната идея за значимостта на подобен тип системи’’, разказа още проф. Евелина Славчева.

“По отношение на подпомагането на законодателните инициативи за въвеждане на водород-базирани технологии положихме много усилия да помогнем на българската администрация и хората, които трябва да градят новото законодателство, но бих казала, че най-големият успех е въвеждането на водородната пътна карта в България, което стана през март 2023 г.‘‘, обясни в своето представяне проф. дхн Дария Владикова, която е и член на Кръгла маса за производство на зелен водород към Европейския алианс за чист водород.

Тя говори и по темата за развитието и въвеждането на водородната електромобилност, като разказа за изграждането и пускането (демо-експлоатация) на тролейбус с хибриден удължител на пробега “батерия-горивна клетка”, с партньори от ИЕЕС (Институт по електрохимия и енергийни системи "Акад. Евгени Будевски‘‘– БАН), Технически университет - София, и Русенски университет. Проф. Владикова обясни, че в основата на реализирането му е била необходима система за съхранение на водород, която да поема около 15 кг водород, за да се осигури пробег от 100 км на тролея, както и нов 200-киловатов електромотор. 

"Само в рамките на моя живот - 70 години, концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата е нараснала с 25 процента, което е довело до повишаване на приземната температура с 1 градус‘‘, обясни доц. Димитър Панайотов, ръководител на компонент 3, по повод критичните изменения на климата в световен мащаб.

Той отбеляза, че основните цели на компонент 3, поставени в началото на научната програма, са успешно изпълнени. Създадена е възможност за задълбочено разбиране и оценка на подходите за улавяне, съхранение и оползотворяване на въглеродния диоксид за ограничаване критичните изменения на климата; създадени са необходимите - научна база, консолидирана научна област и интегрирана инфраструктура за разработването на нови ефективни материали, и развитие на иновативни подходи; предложени са конкретни научнообосновани решения за нови материали и процеси за улавяне, и оползотворяване на въглеродния диоксид. 

“Научният колектив, който участваше в разработването на компонент 3, беше съставен от учени от три български университета - СУ “Св. Климент Охридски‘‘, университет “Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас и Югозападен университет “Неофит Рилски‘‘, Благоевград, заедно със седем института на БАН’’, поясни доц. Панайотов.