site.btaМеморандум за образованието предлага мерки за справяне с демографските проблеми

Меморандум за превръщане на образованието в ключ за решаване на демографските проблеми бе представен днес в националния пресклуб на БТА. Документът бе представен от Калоян Паргов от Стратегически институт за национални политики и идеи, проф. Борислав Борисов от Камарата на преподавателите във висшето образование и Валентин Съйков от Гражданска инициатива „България 2050“.

Перифразирайки Бисмарк, Калоян Паргов каза, че победата започва от класната стая. „В съвременния свят много неща зависят от класната стая или почти всичко“, каза той. Тестовете PISA ясно показаха, че имаме проблем в образованието. Това звучи ужасяващо на фона на постоянните препирни за ръста на работните заплати всяка година с националния бюджет, допълни Паргов.

Вследствие на кръгла маса, състояла се на 4 декември с участници от различни институции и организации, е изготвен меморандум, в който са записани предложенията на участниците. „Без национален консенсус няма как да започнем да решаваме демографската криза. Включително няма как да започнем да решаваме проблемите на България“, каза Калоян Паргов. По негови думи финансирането на образованието трябва да стигне минимум 5% от бюджета, а степента на финансиране на науката трябва да е минимум 2%.

По негови думи в средното образование има три важни компонента. Първият е да има училище – децата под 10-годишна възраст да спрат да пътуват до съседно населено място, за да посещават учебните занимания, а учителите да бъдат стимулирани с по-високо възнаграждение и покриване на транспортните разходи, да пътуват при учениците, обясни Паргов. Вторият компонент е да има качествено образование – трябват критерии за качество, а най-добрата оценка за тях са чуждестранни проучвания като PISA или нашите матури, отбеляза той. Освен това, стилът на учебниците е прекалено академичен, не е съобразен с годините на децата и възможностите да усвояват този материал. Трябва да спре обезбългаряването на учебните програми, каза Паргов, цитирайки Атанас Семов.

Най-голямата опасност за България е демографската криза, която вече е демографска катастрофа, каза Валентин Съйков. „Смятаме, че е време да се създаде постоянна работна група от представители на държавните институции, държавния сектор, научните среди, която да изработи дългосрочна стратегия за развитие на България във всички области - икономическа, социална политика, здравеопазване, образование, култура, чието изпълнение да доведе до решаване на проблемите на демографската криза“, отбеляза той. 

Политиката в образованието да има две основни цели. Първата е да подготви достатъчно на брой кадри, които да осъществяват бърз преход на българската икономика към високотехнологични дейности с висока добавена стойност. Би трябвало бизнесът да задава на образователната система нуждата от специалисти в следващите 5-10 години, каза още Съйков.

Другият качествен проблем на демографията е, че големи групи от хора не се идентифицират с българската нация и с нейното бъдеще. Затова втората задача на образованието е да възпитава достойни българи, а не просто едни консуматори, допълни той. Всички учебници по български език, литература и др. да бъдат оценявани от комисии и родолюбието да бъде червена нишка и основен критерий при одобряването на тези учебници, предложи Валентин Съйков. Според него е необходимо и уеднаквяване на всички учебници, по които се учи. Освен това да се подобрят условията за прием на ученици с български произход в български училища. Държавата да осигури първата година за своя сметка обучението по български език, за да продължат обучението си след това. Това може да се приложи и при студенти от трети страни, каза още той.

Проф. Борислав Борисов от Камарата на преподавателите във висшето образование каза, че трябва да има фиксиран устойчив процент за финансиране на образованието у нас. През последните години той е 3,4% от БВП. Искаме поне 5%, колкото е в другите страни, каза той. „Ние смятаме, че трябва да се търси нов модел за финансиране на образованието“, каза проф. Борисов. Според него принципът „парите следват ученика“ трябва да бъде заменен от принципа „парите следват обществените потребности“.  

В меморандума са описани и мерки с акцент върху образованието и придобиването на професионални умения по професия или част от професия, която може да бъде практикувана в района на родното място. Сред предложенията е и да се изработи и провежда политика, която да насърчава изследвания, свързани с българския национален интерес и култура. Предложено е също да се обърне специално внимание на работата с деца със специални потребности и връзката между семейството и училището. Въвеждането на стипендии срещу договор за работа, договор с висше училище за подготовка на кадри със знания и умения, необходими за регионалния пазар също е сред точките в меморандума. Предложено е също да се приеме меморандум срещу закриването на държавни и общински образователни и научни институции. Да се приеме национална програма за повишаване квалификацията на преподавателите и учителите, предлагат още от екипа, изготвил меморандума.