Новият лабораторен комплекс на Българската академия на науките (БАН) - кампус “Гео Милев“, беше открит днес пред реконструирания блок 29 на ул. “Акад. Георги Бончев“ с тържествено разрязване на лента и с Ден на отворените врати.
Сред официалните гости на събитието бяха министър-председателят на република България академик Николай Денков, министърът на околната среда и водите Юлиан Попов, заместник-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов, Бойко Благоев от Постоянното представителство на Европейската комисия, заместник-изпълнителният директор на Изпълнителната агенция “Програма за образование“ Иван Попов, председателят на БАН академик Юлиан Ревалски и кметът на община Слатина Георги Илиев. Присъстваха също представителите на кампуса “Студентски град‘‘ и на кампуса “Лозенец‘‘, с които новооткритият кампус “Гео Милев“ е в партньорство.
Кампусът “Гео Милев“ e един от трите апаратурни комплекса, създадени по проекта “Национален център по мехатроника и чисти технологии“ с финансиране от Оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020. Изграден е съвместно от дванадесет научни звена на БАН с координираща организация - Институт по обща и неорганична химия.
“Преди десет години нямаше апаратура, нямаше лаборатории, нямаше средства за капиталови разходи и затова програмата беше насочена към подготовка на материалната база, научната инфраструктура, което ни позволи - първо кампусът на Техническия университет, вчера - кампусът в Лозенец, на Софийския университет, а днес - тук. Знаем, че този етап поне за момента е приключил. Имаме лаборатории, имаме сътрудничество. Имаме сътрудничество не само между университетите и Българската академия на науките (БАН), което беше една от целите, но също така и много международни проекти, които се появиха около това сътрудничество. Това, което остава, е да влезем с летящ старт в следващия етап - финансиране от програма “Образование‘‘, при което аз бих казал, фокусът трябва да са хората - учените, младите’’, каза на откриването министър-председателят акад. Николай Денков. “Ако всички ние не си дадем сметка, че тези лаборатории ще останат празни, ако не променим подхода към учените, няма да успеем. Поемам този ангажимент, доколкото зависи от мен. В следващите години това ще бъде, за което ще се боря’’, отбеляза той.
“Този център е най-големият от всички центрове за върхови постижения, по отношение компетентност и финансиране, благодарение на изключително доброто сътрудничество между институтите на БАН и висшите училища - основно СУ “Св. Климент Охридски‘‘ и Техническия университет в София. По този начин ние показахме, че учените в България могат да работят заедно, в името на това да бъдат постигнати високи научни резултати, и в името на доброто на страната. Сигурен съм, че този проект ще бъде ключов и в бъдеще, защото действително той е с най-голям капацитет по отношение на учени и инфраструктура‘‘, каза председателят на БАН академик Юлиан Ревалски.
Министърът на околната среда и водите Юлиан Попов специално поздрави академик Николай Денков за усилията, които полага за наваксване в академичното развитие на страната ни.
“Тук партньори са 12 института на БАН, като десет от тях са разположени в кв. "Гео Милев", един в Пловдив и един в кв. "Младост", които са свързани тематично с нашата дейност. Дейността на кампуса включва получаване, пречистване и съхранение на водород, което става все по-актуално във връзка с намаляването на вредните емисии; разработване на технологии за използване на отпадъчни продукти от различни производства, като те се рециклират и се получават нови материали, за да се осъществи една кръгова икономика без излишни разходи; развитие на енергоефективни технологии. Надявам се да постигнем успехи в това отношение - да създадем една енергоефективна зелена кръгова икономика‘‘, обясни за БТА проф. Пламен Стефанов, един от ръководителите на кампуса ''Гео Милев'' и ръководтел на проекта ''Национален център по мехатроника и чисти технологии'', финансиран по Оперативната програма ''Наука и образование за интелигентен растеж''.
Кампусът “Гео Милев“ притежава уникална за страната научна инфраструктура, разпределена в 20 новосъздадени и десет обновени лаборатории. Тринадесет от новосъздадените лаборатории са разположени в реконструирания и модернизиран блок 29, който преди пет години е бил необитаема, рушаща се сграда, и който посетителите ще имат възможността да разгледат. Създаденият лабораторен комплекс предоставя необходимите условия за провеждане на фундаментални и приложни изследвания с цел подпомагане на прехода на България към зелена, енергоефективна и кръгова икономика, уточняват организаторите.
