site.btaОсновната задача е да създадем здравословни условия на българските антарктици и да подпомогнем за активното им участие в експедициите

Основната задача е да създадем здравословни условия на българските антарктици и да подпомогнем активното им участие в експедициите до Антарктида. Нашата цел е хората да се чувстват добре, да бъдат активни и функционални. Това заяви в интервю за БТА биохимикът и ръководител на Центъра за научна и приложна дейност в спорта (ЦНПДС) към Националната спортна академия (НСА) „Васил Левски“ проф. д-р Албена Александрова. Тя работи по  32-рата българска експедиция до остров Ливингстън.  

Проф. Александрова ще проследи многофакторния ефект на пътуването и престоя на Антарктида, оказан върху участниците в експедицията. Тя ще изследва техния физиологичен статус преди и след 32-рата българска експедиция до Ледения континент. 

За да представи научния процес по изследване на физиологичния статус на участниците в експедицията, проф. Александрова посрещна екипа на БТА в сградата на Центъра за научна и приложна дейност в спорта към НСА. Тук тя преподава биохимия и спортна биохимия на студенти в редовна и задочна форма на обучение, както и студенти рехабилитатори. 

Условията на Антарктида и ефектът им върху човека

Проектът е фокусиран върху ефекта на пътуването и престоя върху здравето на участниците в нашата експедиция, като ние ще се стремим да изследваме многофакторния ефект на различните условия на Антарктида, каза проф. Александрова. По думите ѝ, това са всички фактори, които могат да повлияят върху физиологичния статус на човека. 

„Преди да заминат участниците в нашата експедиция, тук в Центъра (ЦНПДС) проведохме функционални изследвания с помощта на велоергометър и отчетохме кардио-пулмонарни резултати, т.е сърдечната и белодробната функция“, разказа проф. Александрова. 

„Взети са кръвни проби, с които ще бъде изследван т.нар. оксидативен стрес. Оксидативният стрес представлява обща реакция на организма на ниво клетка към факторите, които му въздействат. Тези фактори могат да бъдат екзогенни, т.е. повлияни от външната среда, и ендогенни, т.е. вътрешни за нашия организъм фактори, което включва и психологическото състояние на човека“, уточни биохимикът. Според проф. Александрова далечното пътуване, смяната на часовите зони и отдалечеността от семейството могат да окажат психологически натиск върху българските антарктици, който да повлияе на оксидативния статус на кръвта. 

Подходът „Едно здраве“

Това е термин, който от 2004 година се възприема за подход към изследване на здравното състояние, разказа проф. Александрова. Подходът изследва многофакторния натиск, който се оказва върху даден обект. „Човешкото здраве е свързано със здравето на животните, на растенията и на екосистемата като цяло. Ние трябва да разглеждаме това здраве в един общ контекст, а не поотделно“, обясни тя. 

Реализация, развитие и принос на проекта

„Изследването протича по идентичен начин и за мъжете, и за жените в експедицията. Също така протича по идентичен начин независимо от степента на физическа годност, т.е. степен на тренираност на организма“, каза ръководителят на ЦНПДС. Тя посочи, че са приложени еднакви тестове с еднакви показатели, но уточни, че резултатите са различни. Резултатите тепърва предстоят да се обединят, защото освен изследването, което е направено преди заминаването на участниците, ще има и второ, което ще бъде след пристигането им, за да се проследи ефектът от престоя на Ледения континент. „Ще сравним тези резултати и ще направим обобщение за това как като обща група се преживяват условията на остров Ливингстън, като съответно може да ги разделим по пол, по възраст, по степен на тренираност“, уточни проф. Александрова. 

Според проф. Александрова научноизследователският проект ще има съществен принос към спортната наука, тъй като спортистите също са подложени на подобни високи натоварвания. „Това би помогнало за създаването на рационални режими на хранене, подпомагане с различни хранителни добавки, използване на психологични прийоми, за да се подобри представянето на спортистите“, уточни биохимикът. 

Тя добави, че когато се изследва задълбочено проблемът, може да се достигне до изясняване на механизмите на адаптация на човешкия организъм към съответното натоварване – физическо, или натиск от околната среда. 

Колкото по-дълго време се проследяват медико-биологичните изследвания, толкова повече данни се натрупват, които впоследствие да се използват със статистически достоверни зависимости и разлики, за да се изяснят фините механизми на регулация на човешкия организъм, каза още проф. Александрова. 

„Перспективата е в следващата експедиция аз да бъда активен участник на място - не само дистанционно, и заедно с колегите да проведа изследвания в самата среда на остров Ливингстън“, каза проф. Александрова във връзка с мисията на 32-рата експедиция за изграждане научноизследователска лаборатория на българската база на Антарктида. 

Проф. д-р Албена Александрова е преподавател по биохимия и спортна биохимия в Националната спортна академия (НСА) „Васил Левски“. Тя е учен към Института по невробиология при Българската академия на науките (ИНБ-БАН). Ръководител е на Центъра за научна и приложна дейност в спорта (ЦНПДС) към НСА. 

***

По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида Българската телеграфна агенция (БТА) публикува видеоинтервюта с български антарктици всеки вторник и четвъртък. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".

БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.