Морбили е изключително сериозно заболяване, което обаче може да бъде предотвратено почти напълно с ваксина. Неслучайно ваксината срещу морбили (обикновено тройната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола) е включена в задължителния имунизационен календар не само на България. С близо 2000 нови случая в 29 от 41 окръга, на 6 декември 2023 г. здравните власти в Румъния обявиха епидемия от морбили в страната, каза в интервю за БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.
Защо вирусът, причиняващ морбили, не бива да бъде подценяван?
Морбили е силно заразно вирусно заболяване, което може да доведе до сериозни усложнения като пневмония, увреждане на зрението, тежка диария и свързаната с това дехидратация, поражения на слуха или енцефалит (възпаление на мозъка). Бебетата и много малките деца са изложени на най-голям риск от инфекция с усложнения. Повечето смъртни случаи са сред деца под петгодишна възраст. Години след инфекцията (8-10 и повече) може да се развие т.нар. субакутен склерозиращ паненцефалит - изключително рядко, но абсолютно смъртоносно заболяване, обясни вирусологът.
И това далеч не е всичко. През последните години беше установено, че вирусът атакува и клетки на имунната система, и "изтрива" имунната памет. Причинената имунна амнезия продължава месеци и дори години (от 3 до 5) след заразяването. Това прави преболедувалите морбили уязвими към други потенциално смъртоносни заболявания, като грип или тежка диария. Няма специфична антивирусна терапия за лечение на тази инфекция, но заболяването може да бъде предотвратено чрез ваксинация, каза проф. Александрова.
Ваксините
Вече 60 години светът разполага с високоефективна и безопасна ваксина срещу морбили. Тя е разработена през 1963 г., от края на 60-те години са налични и ваксини срещу паротит (заушка, 1967 г.) и рубеола (1969 г.). Тези три ваксини са комбинирани във ваксината MMR през 1971 г. У нас ваксина срещу морбили се прилага от 1969 г., първоначално самостоятелно и в една доза, а впоследствие схемата е оптимизирана, обясни проф. Радостина Александрова.
Тя каза, че Световната здравна организация (СЗО) препоръчва поне 95 процента покритие с две дози ваксина срещу морбили във всяка страна и във всички общности, за да бъде защитено населението от болестта. Ефективността на една доза ваксина за предотвратяване на морбили е около 93 процента, а след втората доза нараства до около 97 процента.
По данни на СЗО само за периода 2000-2018 г. ваксинирането срещу морбили е спасило живота на повече от 23 милиона души.
Може ли болестта да бъде елиминирана?
Смята се, че заболяването морбили може да бъде елиминирано (т.е. сведено до нула в определен регион или географска област) или ликвидирано (нулирано в световен мащаб), тъй като причинителят му отговаря на всички критерии за това: вирусът причинява остра инфекция, не се задържа дълго време в околната среда, човекът е единственият му резервоар и разполагаме с ефективни и безопасни ваксини, които могат да прекъснат предаването, каза проф. Александрова.
Тя припомни, че според Глобалния стратегически план за морбили и рубеола на СЗО 2015 г. беше определена като срок за елиминиране на морбили в европейския регион на организацията. За съжаление, осем години по-късно виждаме, че тази цел не е постигната.
СЗО предупреждава, че нивото на ваксинационното покритие в световен мащаб намалява
СЗО и УНИЦЕФ предупредиха, че нивото на ваксинационното покритие в световен мащаб намалява и през 2018 г. 86 на сто от децата са получили първа доза ваксина срещу морбили, а по-малко от 70 на сто са получили втората препоръчителна доза. През същата година най-засегнатите страни, т.е. страните с най-висок процент на заболеваемост, са Демократична република Конго, Либерия, Мадагаскар, Сомалия и Украйна. Тези пет държави са представлявали почти половината от всички случаи на морбили в света, съобщи вирусологът.
Забавянето на рутинните ваксинации в началото на пандемията от КОВИД-19 допринесе за задълбочаването на проблема. През 2021 г. броят на случаите е 9 милиона, а 128 000 от тях са завършили със смърт. Най-силно засегнати са били малките деца. В първите месеци на 2022 г. броят на случаите е с около 79 процента по-висок, отколкото през същия период на 2021 г., а експертите подчертаха повишен риск от възникване на огнища на морбили през 2023 г., каза проф. Радостина Александрова.
Тя отбеляза, че до април 2023 г. 17 страни в европейския регион на СЗО са докладвали за случаи на морбили на територията си, а броят на случаите през първите два месеца на тази година надхвърли годишния сбор от 2022 г. През януари 2023 г. общо девет потвърдени случая на морбили са докладвани от шест държави от Европейския съюз или от Европейското икономическо пространство. В глобален мащаб за случаи и огнища на морбили се съобщава от Обединеното кралство, Украйна, Индия, Демократична република Конго, Република Танзания, Южна Африка, Канада, САЩ и други страни.
Морбили в Румъния
Покритието с ваксината срещу морбили в Румъния е над 95 процента и за двете препоръчани дози до 2009 г., след което започва рязко да намалява. Резултатът не закъснява и води до епидемия през 2011-2013 г. Спадът продължава, достигайки до 85,8 на сто за първата доза и 67 на сто за втората доза през 2015 г. Това слага началото на епидемия през 2016 г., до края на ноември 2019 г. са регистрирани 18 711 случая на морбили. Повечето от засегнатите не са били ваксинирани (97%) или са били само с една доза (2%) ваксина срещу морбили и са живеели в общности с неоптимално покритие на MMR ваксинация. Сред тях са и 64 смъртни случая - всички те са при пациенти, които не са били ваксинирани (63) или са получили само една доза (1). В 24 случая смъртният изход е бил при пациенти, които не са имали хронично заболяване. Основният циркулиращ генотип по време на епидемията от 2016 г. е B3 и е различен от ендемичния генотип D4, участвал в предишните огнища на морбили в Румъния, каза проф. Александрова.
Тя добави, че според публикация в списанието "Virulence" от 2020 г., по време на тази епидемия инфекцията с морбили е загубила своята сезонност и се е наблюдавала целогодишно, с голям брой случаи дори през лятото на 2017 г.
Анализът на данните при хоспитализираните с морбили пациенти (общо 1371) в голяма инфекциозна болница в Букурещ илюстрира три заслужаващи интерес заключения. Първо, над 90 процента от хоспитализираните пациенти са били с усложнено заболяване, което в 15 процента от случаите е било животозастрашаващо (например остра дихателна недостатъчност). Усложнения са наблюдавани много често (90,2%) при пациенти с подлежащи хронични заболявания, но са настъпили и при 93,6 процента от иначе здравите пациенти. Няма как да се предвиди кой от тази последна категория е изложен на опасност.
Второ, противно на общоприетото схващане, че "детските болести са по-леки през детството", проучването в Румъния показва, че децата са изложени на 1,2 пъти по-висок риск от развитие на усложнения, свързани с морбили, в сравнение с възрастните: малките са били в 1,8 пъти по-висок риск за развитие на пневмония и с 5,4 пъти по-висок шанс за развитие на ентероколит.
Трето, за пореден път виждаме, че ваксинирането е нещо повече от личен избор. Когато става дума за силно заразни заболявания като морбили, решението на човек да откаже или отложи ваксинацията оказва важно въздействие върху общественото здраве, оставяйки хората с най-висок риск от тежко заболяване (т.е. тези, които не отговарят на условията за ваксинация) да бъдат изложени на потенциално сериозна инфекция. Според данните от списание "Virulence" тежкото заболяване е било по-често сред пациенти, които не отговарят на условията за ваксинация: те са били с два пъти по-висока вероятност за развитие на пневмония или ентероколит и три пъти по-застрашени от остра дихателна недостатъчност, каза вирусологът.
Къде сме ние?
В периода 2009-2011 г. в България се разви една от най-мащабните епидемии от морбили в европейския регион на СЗО - с 24 365 заболели и 24 смъртни случая, припомни проф. Радостина Александрова.
Тя каза, че по данни на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) в България имунизационният обхват срещу морбили през 2020, 2021 и 2022 г. е съответно 88,3%, 88,7% и 91,2% за първата доза, и 84,5%, 85,8% и 87,2% за втората.
Риск от епидемия и в Украйна
Морбили е ендемично заболяване в Украйна и през последното десетилетие са възникнали две големи епидемии. През 2015 г. и 2016 г. са докладвани съответно 105 и 106 случая на морбили, броят им се е увеличил до 4782 през 2017 г. През следващата година се наблюдава скок до 53 219 случая, а през 2019 г. броят на засегнатите достига 57 282, съобщи проф. Александрова.
Тя каза, че по данни от публикация в "Journal of Preventive Medicine and Hygiene" от 2023 г., между 2017 г. и 2019 г. над 115 000 души в Украйна са били заразени с морбили и 41 са починали. Повечето от инфекциите са настъпили при хора, които не са били ваксинирани или не са завършили своя курс на ваксинация. Това е една от най-големите епидемии в Европа през последните 20 години. 65-67 процента от засегнатите са били деца и 33-35 процента са възрастни.
В началото на епидемията от 2017-2019 г. обхватът на имунизацията срещу морбили в Украйна е бил едва 42 процента, по-малко от половината от това, което СЗО смята за необходимо за постигане на групов имунитет. За сравнение, през 2008 г. е бил 96 процента. Спадът се дължи на недостига на ваксини и на широко разпространени колебания от страна на населението, а също и на някои здравни работници. В резултат от предприетите мерки през 2021 г. нивото на ваксинационното покритие се покачва до 88 процента, след което в условията на войната спада до 74 процента през 2022 г.
През март 2023 г. УНИЦЕФ достави безплатно 35 200 дози комбинирани ваксини срещу морбили, паротит и рубеола (MMR) на украинските власти, като хуманитарна помощ в подкрепа на Националната имунизационна програма, каза вирусологът.
Няма връзка между ваксините и разстройствата от аутистичния спектър
Заблудата, че ваксината срещу морбили, паротит и рубеола може да причини аутизъм, започна от една публикация в списание The Lancet от 1998 г., чийто водещ автор е английският гастроентеролог Андрю Уейкфийлд. Неправилното заключение е направено въз основа на "проучване" върху 12 пациенти, каза проф. Александрова.
Тя отбеляза, че анализираните в статията данни са крайно ограничени, приложените методи са неподходящи, установена е умишлена измама с фактите (липсва контрола от неваксинирани деца; изследователите избирателно включват участници, които да подкрепят търсения от тях резултат), не са спазени етичните норми при провеждане на изследването (участниците са непълнолетни и са подложени на ненужни инвазивни процедури, а получените проби са погрешно интерпретирани). Впоследствие е доказано, че авторът е имал финансов интерес от компрометирането на ваксината. Дванадесет години по-късно, през 2010 г., статията е изтеглена от списанието поради невярно съдържание, а Уейкфийлд губи завинаги лекарските си права. Междувременно научният свят работи упорито повече от десетилетие, за да провери и най-малкото съмнение по отношение на безопасността на ваксините.
Всички изследвания убедително доказват, че връзка между ваксината и аутизма не съществува. Част от тях са публикувани в The BMJ. Разследващият журналист Браян Диър прави впечатляващ репортаж за The Sunday Times, в който развенчава заблудата и пише книга със заглавие "Докторът, който заблуди света". Едно от най-убедителните проучвания е осъществено в Дания. Специалистите анализират данните от националните регистри за здравни грижи и правят ретроспективен преглед на всички деца (над 500 000), родени в страната между 1991 и 1998 г., включително близо 100 000, които не са били ваксинирани с MMR. Резултатите са категорични и са публикувани в списанието New England Journal of Medicine - ваксината не предизвиква аутизъм.
И до днес обаче, сензационното "откритие", публикувано от Уейкфийлд през 1998 г., си остава една от най-големите дезинформации по отношение на ваксините. Разстройствата от аутистичния спектър се диагностицират обикновено в ранна детска възраст и съвпадат по време с периода, в който се поставят и ваксините. Но това в никакъв случай не означава, че между тях има връзка. Да слушаме здравия си разум и да не забравяме, че никой човек, още по-малко дете, не бива да страда и умира заради заболяване, което може да бъде предотвратено с ваксина, заяви проф. Александрова.
* * *
Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията. През 1991 г. е завършила с отличие специалността "Биохимия и микробиология" (днес "Молекулярна биология") в Биологическия факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", със специализация по "Вирусология". Доктор е по "Вирусология" и е професор по "Морфология". Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество.
/РБ/
news.modal.text
