Влиянието на климатичните промени върху спецификата на Черно море и опазването на околната среда в басейна му обсъдиха учени и представители на международни организации на дискусия, организирана от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в българския павилион на КОП28 в Дубай.
Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов бе модератор на кръглата маса, събрала Зарица Динкова, министър на туризма, Ивелина Василева, бивш министър на околната среда, представител на мисията на ЕС „Възстановяване на нашите океани и води“, Ирина Макаренко, служител по мониторинг и оценка на замърсяването в Постоянния секретариат на Черноморската комисия, акад. Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките (БАН), проф. Мирослав Цветков от Висшето военноморско училище във Варна, и доц. д-р Николай Вълчев, директор на Института по океанология на БАН, който се включи онлайн.
Черно море е едно от моретата, съхранило богата археологична история, но 90 на сто от него е мъртво, каза министър Юлиян Попов. Той посочи, че едно от най-големите научни предизвикателства е да бъде разбрано Черно море.
Поради природни фактори видовото разнообразие на черноморската фауна е приблизително три пъти по-малко в сравнение с това на Средиземно море. Специфичните особености на Черно море го правят много уязвимо към нарушения на околната среда и екосистемите. Еутрофикацията, замърсяването и безотговорният риболов доведоха до цялостно намаляване на биологичните ресурси, разнообразието на видове и ландшафти, както и на естетическата и рекреационната стойност на Черно море, като по този начин доведоха екосистемите му до ръба на разрухата. Националните усилия и регионално-международното сътрудничество в рамките на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, изразени в съгласуваните действия на Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море, доведоха до първите признаци на възстановяване на Черно море, посочиха организаторите на събитието от МОСВ.
Черно море е европейско море, подчерта Ивелина Василева. То е богато на биоразнообразие, на историческо и културно наследство, в него се вливат десет реки. Но то е изложено и на климатичните промени, в резултат на което се повишава морското равнище, има ерозия, замърсяване от химически вещества, микропластмаси, шум. Тя посочи възможностите да се използват различни международни инструменти за спасяването на Черно море – българската законодателна рамка, европейската мисия „Да възстановим нашитe морета и води“, обединения на национално и регионално ниво, програмата на ЕС „Хоризонт Европа“, европейски инвестиционни инструменти, които заедно дават достъп до 500 млн. евро за подобряване на състоянието на моретата и водите в Европа. Тя призова за популяризиране на мисията на ЕС, към която могат да се присъединят институции, бизнеси, неправителствени организации, дори гражданите, обединени от целта да се подобри състоянието на морето.
Ирина Макаренко от Черноморската комисия представи дейността на създадената през 1994 г. структура за опазване на околната среда на Черно море от морски операции, замърсяване, за опазване на биоразнообразието. Климатичните промени не бяха тема за Черноморската комисия през 90-те години, каза тя. В момента Румъния е ротационен председател на комисията и напредва работата по оценката на състоянието на Черно море под влияние на климата. Климатичните промени са подценени в Черноморската комисия и правим всичко възможно да променим това, обобщи тя.
Макаренко представи проектите на комисията и на ООН за изследване на Черно море. Тя каза, че в него навлизат инвазивни видове от Средиземно море заради затоплянето на водите и припомни големия прилив на прясна вода в Черно море след експлозията на язовира Нова Каховка в Украйна, което също е повлияло на екосистемата на морето.
Черно море ще е един от фокусите в инициативата за зелено възстановяване на Украйна, сред чиито инициатори е България, каза министър Юлиян Попов.
Акад. Юлиян Ревалски представи дейността на Българската академия на науките и по-специално работата на два от общо 42 института върху изследването на Черно море. Институтът по океанология и Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания проучват въздействието на климатичните промени върху състоянието на морето. Те са ангажирани да извършват наблюдения по мониторинга на Черно море и консервацията на морските екосистеми в НАТУРА съгласно европейските директиви. Акад. Ревалски приветства министър Юлиян Попов, че е привърженик на това да получава научни съвети, когато трябва да се вземат важни политически решения и че активно насърчава и колегите си в Министерски съвет да търсят мнението на учените и в своята дейност.
Доц. Николай Вълчев представи резултати от последни изследвания на Института по океанология за това възможно ли е глобалното затопляне да доведе до свиване на студения слой вода до повърхността, който е жизненоважен за поддържане на екосистемите в морето. Измерванията показват ръст от 0,6 градуса в температурата на водата на повърхността за десетилетие. Плъстността на студения воден слой е вложена за същия период, макар че напоследък се очертава тенденция към подобряване, каза той. Промяната в температурата на водата влияе върху планктона, миграцията на рибите, върху киселинността на водата. Вече установявме, че миграционните пътища се променят и че те се адаптират към климатичните промени, допълни доц. Вълчев.
Проф. Мирослав Цветков от Висшето военноморско училище (ВВМУ) във Варна представи дейността на българската военноморска академия и подчерта, че плавателният съд НИК421 е на второ плаване към Антарктида. Той представи разработки и проекти на специалистите от ВВМУ за наблюдение на замърсявания, петролни разливи, подводни изследвания на нивата на шум. Проф.Цветков посочи, че в допълнение към националния мониторинг, осъществяван от МОСВ, са проследили състоянието на Черно море след инцидента в Нова Каховка, Украйна.
Министър на туризма Зарица Динкова изтъкна доброто партньорство с министър Юлиян Попов още от КОП27. Тя подчерта мнението си, че туризмът е екоинтензивна дейност и заяви, че България има огромен потенциал да се наложи като устойчива туристическа дестинация. Министър Динкова каза, че управляващите имат нужда от научната оценка за чистотата на водите и допълни, че водите на Черно море никога не са били така чисти. Имаме над 20 плажа със син флаг, но има много какво да се направи срещу замърсяване с пластмаси, трябва да обучим и туристите, и хората в бранша, каза тя.
Министър Динкова посочи, че министерството на туризма ще работи с общините по 21 проекта, в които ще има устойчив индикатор, който ще е водещ. Бизнесът е по-напреднал от държавата в устойчивото развитие, каза тя и даде пример с курорта „Албена“, който е затворил цикъла и вече е реновирал повечето си сгради. „Днес на КОП28 е ден на океана. Преди двадесет години бях доброволка, искам да видя промяна и я виждам“, каза Динкова.
/ТС/
news.modal.text
