Бъдещите иРНК терапии могат да бъдат преработени, за да се предотвратят потенциално вредни имунни реакции, показва британско изследване, което потвърждава безопасността на иРНК ваксините, използвани по време на пандемията от КОВИД-19, съобщават ДПА и сайтът на Кембриджския университет.
Авторите му са открили, че неправилното разчитане на терапевтичната иРНК (информационна РНК) от декодиращия механизъм на клетката може да предизвика нежелана имунна реакция в организма.
Изследователите са идентифицирали последователността в този вид РНК, която е отговорна за това, и са намерили начин да предотвратят "нецелевите" имунни реакции, за да позволят по-безопасно проектиране на бъдещи иРНК терапии.
Информационната рибонуклеинова киселина (иРНК) е генетичният материал, който указва на клетките в тялото как да произвеждат определен протеин. Изследователи от отдела по токсикология на Съвета за медицински изследвания (MRC) са открили, че клетъчният механизъм, който "чете" иРНК, се "подхлъзва", когато се сблъска с повторения на химическа модификация, често срещани в иРНК терапиите.
В допълнение към целевия протеин, тези пропуски водят до производството на "нецелеви" протеини, които предизвикват непреднамерен имунен отговор.
Счита се, че иРНК ваксините "промениха играта". Те бяха използвани за овладяване на пандемията от КОВИД-19 и вече са предложени за лечение на различни видове рак, сърдечносъдови, респираторни и имунологични заболявания в бъдеще.
Този революционен клас терапевтични средства стана възможен отчасти благодарение на работата на биохимичката Каталин Карико и имунолога Дрю Вайсман. Те демонстрираха, че чрез добавяне на химически модификации към базите - градивните елементи на иРНК, синтетичните й версии могат да заобиколят някои от имунните защити на тялото ни, позволявайки на терапевтичното средство да навлезе в клетката и да окаже своето въздействие. Това тяхно откритие им донесе тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина.
Най-новите разработки под ръководството на биохимика професор Ан Уилис и имунолога д-р Джеймс Тавентиран от Кембриджския университет се основават на предишни постижения, за да се гарантира предотвратяването на всякакви проблеми с безопасността, свързани с бъдещи терапии на базата на иРНК.
В изследване, публикувано в сп. "Нейчър", авторите описват механизма, отговорен за въпросните "приплъзвания".
В сътрудничество с изследователи от университетите на Кент, Оксфорд и Ливърпул учените са потърсили доказателства за производството на "нецелеви" протеини при хора, които са получили иРНК ваксината на "Пфайзер" срещу Ковид-19.
Специалистите са установили, че при една трета от изследваните 21 пациенти, които са били ваксинирани, се е появил непреднамерен имунен отговор, но без лоши последствия. Това съответства на обширните налични данни за безопасността на тези ваксини срещу КОВИД-19.
Екипът след това е преработил иРНК последователностите, за да избегне тези "нецелеви" ефекти, коригирайки склонните към грешки генетични последователности в синтетичната иРНК. По този начин се получава желаният протеин. Подобни модификации на дизайна могат лесно да бъдат приложени към бъдещи иРНК ваксини, за да се постигнат желаните ефекти, като същевременно се предотвратят опасни и непредвидени имунни реакции.
"Изследванията показаха по безспорен начин, че иРНК ваксинацията срещу КОВИД-19 е безопасна. Милиарди дози от иРНК ваксините на "Модерна" и "Пфайзер" са били безопасно доставени, спасявайки човешки животи по целия свят", казаха от екипа.
"Трябва да гарантираме, че бъдещите иРНК ваксини ще бъдат също толкова надеждни. Нашата демонстрация на "устойчиви на приплъзване" иРНК е жизненоважен принос за бъдещата безопасност на тази лекарствена платформа. Тези нови терапии са многообещаващи за лечението на широк спектър от заболявания", допълват изследователите.
Използването на синтетична иРНК за терапевтични цели е примамливо, тъй като производството й е евтино и може да разреши проблема със значителното неравенство в здравеопазването по света, като направи тези лекарства по-достъпни. Освен това синтетичните иРНК могат да бъдат променяни бързо - например за създаване на нов вариант на ваксина срещу КОВИД-19.
/ТС/
news.modal.text
