site.btaВ сезона на „голямото пазаруване”: допустимо ли е да се премахнат литературните жанрове

Допустимо ли е да се мисли за отпадне на класическите определения за жанрове и няма ли това да oбърка читателя? В обширна статия, публикувана през ноември в книжната рубрика на „Гардиън“, журналистката Алекс Кларк припомня лекция на покойната писателка Хилъри Мантел, изнесена през 2017 г. В нея носителката на „Букър“ Мантел разказва колко трудно е било налагането на историческия роман като сериозно четиво дори при наличието на шедьоври като „Аз, Клавдий“ на Робърт Грейвс. Клишетата за истинска литература и литература за развчлечение със сигурност улесняват читателите и книжарите, гласи тезата на Алекс Кларк, но и водят до ненужно етикетиране на автори и книги. 

Правейки избор, купувачът на книги, музика, изкуство всеки път неизбежно влиза и в ролята на меценат. Излезлият през 2021 г. документален филм за Тина Търнър „Тина“, режисиран от Дан Линдзи и Т. Дж. Мартин, разкрива голямото разочарование на певицата от отказа на американските радиостанции да пускат песента й, продуцирана от Фил Спектър - River Deep Mountain High. Причината е в строгото стилово деление на музиката през 60-те години на 20-и век. Когато песента не попада в нито едно определение или съчетава елементи от множество стилове, е трудно или почти невъзможно тя да стигне до широк кръг публика. 

Строгото етикетиране е особено голям проблем, когато става въпрос за фигура от голяма величина, казва писателят и колумнист в „Индипендънт“, „Гардиън“ и Би Би Си Деймиън Уолтър. Ако един т.нар. сериозен автор с престижни награди реши да напише история за духове, това поражда трудности. „Но литературните зверове мигрират“, пише той.

Британската писателка Анита Мейсън, която стига до номинация за награда „Букър“, сравнява вписването в строгите жанрове с „добре насочена стрела“ („Гардиън, 2014). „Отидете в книжарниците и ще видите, че сте заобиколени от класификации, граници и правила.“ Всяко отклонение от специализираните жанрове променя мястото на книгата. 

Противопоставянето на „истинска литература“ и развлекателни жанрове води до затруднения и дори подценяване на безспорни автори. Джейн Остин, за която през 18-и и 19-и век се смята, че пише романи, близки до реализма, днес все повече бива запратена в полето на романтиката и чиклита. Американският автор Филип К. Дик е точно обратният случай – подценяван дълги години заради етикетирането на научната фантастика като почти инфантилен жанр, днес той е своеобразна златна кокошка за филми със сериозен подтекст и дори философско съдържание. Разказите „Сънуват ли андроидите електроовце?“ и „Ние можем да си спомним всичко вместо вас“ са основи за цели две филмови версии на „Блейд Рънър“ и съответно „Зов за завръщане“. Краткият разказ „Специален доклад“, публикуван през 50-те години в списание, е преоткрит за широката публика през 2002 г., когато излиза едноименният филм на режисьора Стивън Спилбърг. През 2015 г. „Фокс“ продуцира и сериал.