site.btaОтбелязваме 200 години от рождението на Станислав Доспевски

Един от създателите на българската реалистична живопис и на светската живопис. Реформатор на църковната живопис в България през епохата на късното Възраждане. Представител на Самоковската художествена школа. Художник и революционер. Това са малка част от приносите, чрез които може да бъде представен Станислав Доспевски. Днес отбелязваме 200-годишнината от рождението му.

ОТ ЗАФИР ЗОГРАФ ДО СТАНИСЛАВ ДОСПЕВСКИ

Станислав Доспевски с рождено име Зафир Зограф е роден на 3 декември 1823 г. в Самоков. Син е на видния представител на Самоковската художествена школа художника-иконописец Димитър Зограф. Станислав Доспевски е внук на основоположника на Самоковската художествена школа Христо Димитров и племенник на прочутия художник Захари Зограф.

Първоначалното си образование Станислав Доспевски  получава в Самоковското черковнославянско училище. След това учи зографско изкуство при баща си, с когото работи по църкви и манастири из цялата страна. Докато двамата изписват иконите за църквите „Св. Никола” (1835) и „Св. Неделя” (1840) в Пловдив, Станислав Доспевски същевременно учи в Пловдивското класно училище. От 1841 г. до 1846 г. Станислав Доспевски работи с баща си и чичо си Захари в Рилския манастир. Когато е около 20 годишен Станислав Доспевски получава званието „зограф“, което му дава право на самостоятелна работа. Майсторството, което младият художник усвоява от баща си не го задоволява и той решава да замине в Русия, където да учи живопис. Заминава през 1850 г. и първоначално се установява в Киев. В Русия той се преименува на Станислав Доспевски по родното място на дядо си Христо Димитров - село Доспей. От 1 октомври 1851 г. до 1 юли 1953 г. Станислав Доспевски учи в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. През септември 1853 г. започва да учи в Императорската художествена академия в Санкт Петербург като студент по историческа портретна живопис при проф. П. Бруни и проф. Ф. Басни. За картината си "Етюд на голо тяло" Станислав Доспевски получава сребърен медал – втора степен, и става първият българин със сребърен медал от чуждо висше учебно заведение. Той е и първият български художник с академично образование.

ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

През 1856 г. Станислав Доспевски се завръща в Самоков и обучава братята си Никола, Иван и Захари, които рисуват икони из цяла България. През 1858 г. Станислав Доспевски се жени за Мариола Божкова, а през 1860 г. семейството се премества да живее в Пазарджик. През 1864 г. по свой проект той построява къща с ателие. Къщата  построена от брациговски майстори е в квартал „Вароша", двуетажна, с еркери и 6 стаи със салон. На фронтона й е изписано: „Притяжание Станислава Д. Доспесково - Самоковца, 1864”. В салона на къщата, Станислав Доспевски изписва стенописите: „Смяна на стражата пред императорския дворец в Петербург”, „Площада на Пушкин в Одеса” и „Протока “Златният рог” в Цариград”.

Художникът е обществено ангажиран – пропагандира необходимостта от откриване на специален клас по рисуване в Пловдивската гимназия. Мечтата на Станислав Доспевски е да стане учител по рисуване. Той е един от организаторите на читалището в Пазарджик и е първият български художник, уредил персонална изложба. През 1859 г. в дома на Найден Геров, той урежда изложба с икони, която е първата персонална художествена изложба в България. 

РЕВОЛЮЦИОННА ДЕЙНОСТ

Станислав Доспевски взема дейно участие в националноосвободителното движение. Среща се с Васил Левски, Ангел Кънчев, Димитър Общи, Тодор Пармаков и други революционери. След разгрома на Априлското въстание (1876) ръководи пазарджишкия комитет за подпомагане на семействата на убитите във въстанието, като дописник на чуждестранни вестници описва тежкото положение на поробения български народ. Арестуван е през 1877 г. и лежи известно време в пловдивския затвор, а след това в  затвора „Мехтерхане” в Цариград. Станислав Доспевски  умира в затвора при неизяснени обстоятелства на 6 януари 1878 г.

СЪЗДАТЕЛ И РЕФОРМАТОР В ЖИВОПИСТА

Станислав Доспевски е един от създателите на светската и реформатор на църковната живопис в България през епохата на късното Възраждане. Той е представител на Самоковската художествена школа и един от създателите на българската реалистична живопис. Той е автор на рисунки, икони, стенописи, в които оригинално преплита академичния византийско-руски стил със самоковските традиции и портрети. Създава много икони за църквите в цялата страна. Евангелските образи на иконите на Станислав Доспевски не притежават обичайната религиозна иносказателност и аскетичност. Любим сюжет на неговите икони са образите на Кирил и Методий. Той е изографисал някои от стенописите в църквата на Рилския манастир „Св. Иван Рилски", в Батошевския манастир „Въведение Богородично", в Преображенския манастир „Преображение Господне", в Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча", в храма „Успение на Пресвета Богородица" в Пазарджик, в църквата „Св. Неделя" в София, в църквата „Св. Марина" в Пловдив и др. 

СВЕТСКО ТВОРЧЕСТВО

Светското творчество на Станислав Доспевски е представено предимно в областта на портретния жанр. Първата живописна работа на Станислав Доспевски е портретът на майка му – Християния Зографска, който рисува по една фотография и по памет през 1856-1857 г.  Сред картините му са портретите на сестра му - Доминика Ламбрева, на Елисавета Чалъкова, на съпругата му Мариола Доспевска, на Смарагда Самоковлиева, на баща му - Димитър Зограф, на брат му – Атанас  Самоковлиев, на  Стефан Захариев, на Найден Геров, на Артин Гидиков и др. В женския образ живописецът влага не само душевна чистота, нежност и лиричност, но и чувството за пълноценност и социална значимост. 

ПОСМЪРТНО

През 1945 г. къщата в Пазарджик на Станислав Доспевски е дарена от вторият син на художника - Борис Доспевски. Обявена е за музей през 1952 г., а през 1964 г. за паметник на културата. През 1966 г. къщата-музей се обединява с Художествена галерия „Станислав Доспевски”. Понастоящем къщата на Станислав Доспевски е сред 100-те национални туристически обекта.

На 23 септември 2023 г. в село Доспей, община Самоков, е открит нов Културен дом „Станислав Доспевски“. В празничната програма на откриването участват самодейци от Народно читалище „Отец Паисий“ в село Доспей и учениците от Начално училище „Станислав Доспевски“ в град Самоков. Културния дом е наречен на името на Станислав Доспевски, по повод 200 години от неговото рождение и защото родът на художника е от селото и самият той е живял там, преди да се премести да живее в Пазарджик. По случай откриването на културния дом е подредена гостуваща изложба от Художествена галерия „Станислав Доспевски“ в Пазарджик. В изложбата са представени 40 страници от албума на Станислав Доспевски, в който той е рисувал по време на студентството си в Москва. Изложбата е представена и през август 2023 г. в Самоков.

/ВСР

/АЯ/отдел „Справочна“