site.btaКатастрофалните състояния не трябва да бъдат взимани за нормални, смята поетът и драматург Стефан Иванов

„Антитъга“ се свързва с днешния ден много лично, конкретно, интимно, изповедно, болезнено. Опитва се да направи панорама и портрет на това какво е да живееш, да се съпротивляваш, да оцеляваш днес, на тревогата, на паниката, на страха, които всекидневно ни заливат, и на хаоса, на който трябва да противостоим.

Това казва пред БТА поетът и драматург Стефан Иванов по повод премиерата тази вечер в „Сфумато“ на представлението по негови текстове.
 
„Антитъга“ е, защото ненормалните, катастрофалните състояния всъщност не трябва да бъдат взимани за нормални. Не трябва да се гледа на тях като на норма. Трябва да им се противостои, когато има антитъга, трябва да има равна по сила и обратна по действие антигъта“, казва още Стефан Иванов.

„Последната част от тези текстове е писана през миналия септември, а първите откъси са от 2019 година. Когато започна пандемията, бяха много навременни, но изключително катастрофални. След това, миналата година, препрочетох тези фрагменти и откъси, редактирах ги и ги направих по-балансирани“, разказва авторът.
 
По думите му има много черен хумор в текстовете. „Има особено чувство за сатира и сарказъм. По време на репетициите непрекъснато питах актьорите и целия екип, и това беше много важно – дали се вижда тази светлина и ирония, и тази съпротива на тъгата, на безизходицата. Защото, когато има съпротива, има и изход от тези състояния“, допълва Стефан Иванов.
 
Казва също, че е гласувал пълно доверие на режисьора Антон Угринов и свобода на интерпретацията.

Както писа БТА, „Антитъга“ е четвъртата  за новия сезон премиера в „Сфумато“. Музикалната среда е на Александра Дичева. Участват Анета Иванова, Василена Кънева, Йордан Върбанов, Петар Андреев. Театралният пърформанс представя вътрешния свят на съвременния, лишен от успешни социални рефлекси човек, неговия абсурден и черен хумор, но и безсилието му в средата и държавата, в която живее, постоянното самообвинение за неспособността му да се адаптира към тях и да изгради своето щастие.

/ДД