site.btaИздадоха исторически албум за участието на варненци в Илинденско-Преображенското въстание

Историците Траян Димитров и Симеон Кулиш издадоха албум „Въстанието и участието на варненци“, посветен на 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Неговото представяне е тази вечер в Музея за нова история на Варна. 

Илюстрованото издание се базира на открития от авторите в Държавния архив в града поименен списък на българи от Тракия и Македония, живели във Варна и участвали във въстанието. Броят на българите във Варна нараства от притока на бежанци след Берлинския конгрес, посочи пред БТА Траян Димитров, който е завеждащ отдел „Нова история“ към Регионалния исторически музей. Той уточни, че една част от хората, които идват в крайморския град, са от Костурско и Леринско в Македония, а друга - от Тракия. Това е причината, когато избухва Илинденско-Преображенското въстание, варненци да са съпричастни към ставащото, да отиват да се бият и да подпомагат финансово или по друг начин действията на четниците, посочи историкът. 

В две от частите на албума се разказва повече за самото Илинденско-Преображенско въстание и за приноса на тракийските българи от Варна в бойните действия. Отделно е обърнато специално внимание на герои като Никола Лефтеров, който е участник в Осми приморски полк и напуска военната си служба, за да бъде доброволец, и Ташко Христов, който има паметна плоча пред Македонския дом. По думите на Димитров друг именит четник е Дамян Перелингов, който става кмет на Варна през 1903 г. Всички те участват в бойните действия в Македония и се завръщат живи. Има и много други местни хора, които не са толкова известни, но имат голям принос не само към въстанието, а и към просперитета на града и формирането на неговата духовна култура, посочи историкът и допълни, че именно в памет на тия варненци, които са съпричастни с каузата за обединение на България, са решили да издадат този албум. Отделен материал те са посветили на Македонското дружество в града, основано през 1885 г.

За участието на варненци в Илинденско-Преображенското въстание не е писано много, каза още Димитров и добави, че със съавтора си са събирали информация за албума от Държавния архив в Добрич и Варна, от статии и студии в периодични издания, публикувани документи, монографии, книги. Според тях паметта за тези въстаници се съхранява основно чрез тракийските дружества и Македонския дом в града, създадени от техни наследници. По думите на Димитров дейността на дружествата след 1944 г. затихва заради негативното отношение към национализма. Възвръща се след 1989 г., макар и не в размера, който е имала в началото на ХХ век, но сега дружествата и Македонският дом водят активен живот и поддържат богати библиотеки и фондове, от които може да се научи много за участта на бежанците. 

Албумът за Илинденско-Преображенското въстание е третото издание на Траян Димитров и Симеон Кулиш, който е учител по история, член на Тракийския научен институт и председател на Младежкото тракийско дружество. Преди това двамата са отново съавтори на две книги за Осми приморски полк. Вдъхновихме се да правим публикации, които не са в строг научен стил, а са по-достъпни за голяма част от хората, които искат да се запознаят с историята на Варна, каза Димитров. Той е представял в няколко училища предишните издания и сподели, че към тях има интерес. Специалистът смята, че ако една малка част от учениците се запалят по историята, те ще успеят да предадат този плам и на другите.