site.btaС научен форум за първия български дипломат в САЩ Стефан Панаретов в Сливен бе чествана 170-а годишнина от рождението му

С научен форум, посветен на първия български дипломат в САЩ Стефан Панаретов, в Сливен днес бе чествана 170-а годишнина от рождението му.

В кръглата маса на тема „170 години от рождението на Стефан Панаретов – първият български дипломат в САЩ" в родния му град участваха учени, изследователи, университетски преподаватели, дипломати, гости от страната и чужбина. Организатори на събитието са Общината и Регионалният исторически музей „Д-р Симеон Табаков".

В приветствието си към гостите на форума кметът Стефан Радев отбеляза значението на дейността на първия български пълномощен министър във Вашингтон и заяви, че е дълг на цялото общество да пази паметта на хора като Стефан Панаретов. 

В специално видеообръщение американският посланик в България Кенет Мертен акцентира върху добрите връзки между България и САЩ, които датират от 120 години.  "Днес ние отбелязваме невероятното дело на личности като посланика, както и толкова общи успехи, които България и САЩ осъществиха като партньори, съюзници и приятели", заяви Мертен. 

На събитието присъства и генералният директор на генерална дирекция „Двустранни отношения" в Министерството на външните работи Петър Крайчев. Той приветства организаторите и участниците от името на вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел. „Стефан Панаретов е сред българските дипломати, учени и общественици с най-ярка и разпознаваема следа в историята на родната дипломация", посочи Крайчев.

Сред гостите на форума бяха народните представители Десислава Танева, Мария Белова, представители на държавни институции, културни учреждения от Сливен и София, командири от военен полигон „Ново село".  

Модератори на форума бяха доц. д-р Николай Сираков, директор на Регионалния исторически музей, доц. д-р Румяна Христиди, ръководител на специалност „Хебраистика" към Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски" и доц. д-р Момчил Дойчев, Съпредседател на Атлантическия съвет на България. Докладите бяха представени в три панела - „Стефан Панаретов – сливенецът, пръв пълномощен-министър на Царство България в САЩ“, „Дипломатическите отношения между България и САЩ през годините“ и „Развитие и перспективи пред българо-американските отношения“.

Събитието беше съпътствано от изложбата „Да откриеш Америка – 120 години дипломатически отношения между България и САЩ". Експозицията е реализирана по идея на МВнР, дирекция „Америка“, от Държавната агенция „Архиви“ с участието на Научния архив на БАН и съдействието на БТА. Сливен е вторият град, в който се представя експозицията след София.

През 1914 година сливенецът Стефан Панаретов става пръв български пълномощен министър във Вашингтон. Приет е в Белия дом от президента на САЩ Удроу Уилсън. Пред него Панаретов декларира, че главната линия на политиката, която ще следва в българо-американските отношения, е да се засилват приятелските връзки. Популяризира българските история, култура и език в Америка.

Панаретов влиза в състава на българската делегация за подписването на Ньойския мирен договор, а през 1921 г. става и делегат на Обществото на народите. Работи като постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет. 

Първият български дипломат в САЩ оставя цялото си състояние от няколко милиона лева за подпомагане на българското просветно и културно развитие. Той дарява всичките си вложения в български банки на БАН, като предвижда сума за стипендии на студенти по българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски" и на ученици от български гимназии. От завещаните суми са формирани два фонда – единият към БАН, а другият към Народната библиотека. Не забравя и родния Сливен, като дарява немалка сума на НЧ „Зора" и на просветата в града. 

През 2010 година по инициатива на тогавашния областен управител Марин Кавръков, със съдействието на външното ни министерство и посолството ни във Вашингтон, както и на кмета на Вашингтон, беше издирен гроба на Стефан Панаретов. Оттогава всяка година през октомври пред паметната му плоча има цветя от името на сливенската общественост и българските дипломати.