Критикът представя „(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944-1989)“

site.btaНадявам се книгите ми да са лекарство срещу носталгията, каза пред БТА Деян Статулов

Надявам се книгите ми да са лекарство срещу носталгията, каза пред БТА Деян Статулов
Надявам се книгите ми да са лекарство срещу носталгията, каза пред БТА Деян Статулов
Снимка: Личен архив на Деян Статулов

Надявам се книгите ми да са вид лекарство и антидот срещу носталгията. Това каза пред БТА филмовият критик Деян Статулов по повод представянето на новата му книга „(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944-1989)“ в София. Събитието е на 9 ноември в кино „Одеон“.

Социологически проучвания и изследвания на социолози и психолози показват, че хора на възраст над 60 години изпитват носталгия към социалистическото общество, разказа Статулов. „Но те не разбират чисто емоционално, че това е носталгия към тяхната младост, а не към социалистическия начин на живот“, каза филмовият критик. Той посочи, че е разговарял със свои колеги от Западна Европа, САЩ и Русия, и това, което му е направило впечатление, е, че пропагандата вирее там, където има тоталитарни общества. 

„(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 – 1989)“ е продължение на предишната монография на автора - „(Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското игрално кино (1948–1989)”. „Там изследвах точно какви са били механизмите за контрол и цензура над родната кинематография. Това изследване продължава тази посока, като разширява темата с опит за надграждане – как киното е използвано от властта като средство за налагане на идеологически норми, с цел манипулация“, разказа Деян Статулов.

ФИЛМИ ЗА РАБОТНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ И СТРОИТЕЛСТВОТО

Пропагандните практики в българското кино са били най-разнообразни и са били в контекста на времето, в което се случват. По думите на Статулов част от филмите, създавани с пропагандна цел, са били свързани с работническото движение и на строителна тематика. Да не забравяме, че по онова време започват да строят язовири и цели нови градове като Димитровград, заводи и т. н., допълни критикът. Според него идеята им е била да се заличи миналото на страната и да се наложи представата, че оттук насетне започва „светлото бъдеще“, благодарение на партизаните, строителите, бригадирското движение и т.н.

„Пропагандната машина е работила толкова добре, че самият аз като дете си мислех, че филмът „Калин Орелът“ е първият български филм. Но, всъщност, това е първият български държавен социалистически филм. Много добре знаем, че първият български игрален филм е „Българан е галант“ на режисьора Васил Гендов. Но тези неща така тихомълком се опитваха чрез тези пропагандни механизми да бъдат притъпени и омаловажени, за съжаление“, разказа Статулов.

По думите му след 9 септември 1944 г. постепенно се въвежда практиката английски, френски, германски и американски филми да бъдат оттегляни от репертоара на кината и да бъдат заменяни от съветски филми. В това обаче има парадокс, смята Статулов. Българската държава трябва да плати немалка сума, защото се оказва, че съветските филми не са евтини, а от друга страна, има документи, в които се разказва, че зрителите не са искали да ги гледат, посочи той. „Това е една програмна практика, която много трудно навлиза в нашия филмов живот, но постепенно се налага в разпространението и показа на кино“, каза кинокритикът.

НАЙ-ЛЮБИМИЯТ ФИЛМ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗРИТЕЛИ

В книгата си Статулов отделя внимание на пропагандни програми и практики, а като пример посочва програмата „1300 години България“. Благодарение на нея бяха създадени не само много исторически филми, но и много празници на културата, които виждаме и към момента, художествени произведения, представления и т.н., каза Деян Статулов.

В монографията му е поставен акцент и върху Възродителния процес. Разглеждам как киното е било използвано, за да може процесът да бъде прокаран от комунистическата власт и в този контекст съм обърнал внимание на филма „Време разделно“, посочва авторът. По думите му това е важен филм, който има безспорни художествени качества. „Важно е да кажа, че конкретни анализи за български филми и тяхната естетическа стойност не са обект на тази книга. Много колеги преди мен са изследвали, правили са своите анализи и коментари на конкретни филми. Мен по-скоро ме интересуваше наистина да изследвам кои са водещите институции и механизми, които се използват за прокарване на комунистическата идеология чрез средствата на игралното кино“, посочи той.

Според него „Време разделно“ е еманация на пропагандния филм в България в момент, в който се прокарва Възродителния процес. „И благодарение, и на такъв филм, и на такъв роман също милиони българи бяха настроени умишлено. Това е важно да се припомня, защото има факти, които не са нови, но има и нови важни факти, които показват точно пропагандния характер на този тип филми“, каза Статулов.

Отбелязва, че силата на пропагандния замисъл във „Време разделно“ се разбира в контекста на това, че години по-късно той е избран за най-любим филм на българските зрители в предаването „Лачените обувки на българското кино“ по БНТ. „Според мен, задачата е била, в крайна сметка, добре изпълнена. Какво означава любим филм? Любимият филм можеш по всяко едно време да го гледаш с удоволствие, знаеш неговите реплики... Моите любими филми, например, са „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“ и т. н. – филми, които мога да гледам с удоволствие всеки път. Но да се обяви филм като „Време разделно“ за любим - това говори по-скоро за психологическа травма в българското общество. Така си мисля аз“, каза още Деян Статулов.

РАБОТИ САМО С ДОКУМЕНТИ И АРХИВИ

За книгите си „(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 – 1989)“ и „(Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското игрално кино (1948–1989)” авторът е използвал единствено документи и архиви, разказа самият той. За целите на изследванията си той е изследвал източници от Централния държавен архив, Националната филмотека, Министерството на вътрешните работи и др. 

„Умишлено не използвам мемоарна литература и интервюта. Опитах се с интервюта и виждам, че много мои колеги, по-възрастни, манипулират своето житие от преди години. Това е естествена способност на паметта – да е избирателна, но при някои не е избирателна, а е умишлена. И аз не мога да разчитам на техния спомен. Затова предпочетох да боравя само с документи и архиви, част от които съм публикувал“, посочи Статулов.

Той съобщи, че му предстои ново изследване, което ще е свързано с репертоарната политика на страната от този период - как се е променила тя, какви фестивали са провеждани в България, как са пращани български филми с пропагандна цел в чужбина и т.н. 

ПРОПАГАНДАТА ТОГАВА И СЕГА 

„Аз съм по някакъв начин щастлив, че точно в този момент излиза тази книга. Всичко покрай войната между Русия и Украйна, покрай това, което се случи наскоро в Израел и Палестина, и покрай това, което ни се случва по принцип в целия свят, включително и чрез изкуствения интелект, се използва с пропагандни цели. Но аз виждам, през моето изследване, че пропагандата е една и съща. Използват се различни средства за комуникация“, каза филмовият критик. 

Той обясни, че ако преди са се използвали киното и телевизията, то днес инструментариумът включва и социалните мрежи. „Тук вече говорим за хибридно използване на различни комуникационни канали, за да може конкретна идея да бъде наложена и да бъде приета от зрители, слушатели, от масовия потребител на тази информация. Но основната цел остава една и съща и това е манипулация с цел да бъде наложена конкретна идеология“, каза Статулов.

По думите му е важно още младите хора в страната да научат повече за тази част от историята както на България, така и на българското кино.

ПРЕМИЕРА

Премиерата на книгата „(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 – 1989)“ се състоя във Варна, в рамките на фестивала „Златна роза“. В София представянето ще е съпътствано от прожекция на филма „Утро над родината“ (1951).

„Това е филм, който олицетворява идеята за новия социалистически подем на страната, за новия живот и този контекст удовлетворява пропагандните идеи на новата власт. От друга страна, този филм е малко познат на голяма част от зрителите. Филмът има своите художествени качества, но е малко познат“, разказа критикът.

Деян Статулов е доктор по кинознание и главен асистент в Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките (БАН). Има над 300 публикации в областта на филмовата история и критика. Бил е сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати, главен редактор на фестивалния вестник на „София филм фест“ и „Златна роза“, както и програмен директор на Дома на киното в София (2013–2015). Хоноруван преподавател е във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистърска програма „Продуцентство и креативна индустрия“. Преподавател е по история на киното в театрален колеж „Любен Гройс“. Съсценарист е на телевизионното предаване за кино „Като на кино“ и филмов наблюдател на предаването „Преди обед“. През 2022 г. получава наградата на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) „Васил Гендов“ за оперативна критика.

/ДД/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:59 на 04.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация