site.btaРетроспективна изложба на Габриеле Мюнтер e подредена в музея „Леополд“ във Виена

Виенският музей „Леополд“ показва ретроспективна изложба на германската експресионистка Габриеле Мюнтер (1877-1962). Над 130 експонати, някои от които заемки от световноизвестни музеи и частни колекции  – живописни платна, печатни графики, рисунки и снимки – дават възможност за задълбочен поглед върху творчеството на художничката.  

Мюнтер, известна като дългогодишната партньорка на Василий Кандински и съоснователка на мюнхенската група художници „Синият ездач“, посвещава творческия си път в неуморно търсене на нови изразни средства, променя нееднократно стила си и експериментира с нови техники.

В момента интересът към творчеството на Мюнтер преживява истински бум, а изложбите на нейни произведения в Кьолн, Берн и Париж са доказателство за това. Директорът на музея Ханс-Петер Виплингер заяви, че е "крайно време... покажем Мюнтер и в Австрия“.

Изложбата е организирана  в сътрудничество с мюнхенския музей „Ленбаххаус“, на който Мюнтер прави дарение, включващо нейни творби, работи на Кандински и на други представители на групата „Синият ездач“

Виенската експозиция проследява живота на художничка. В началото са изложени фотоси, които 20-годишната Габриеле Мюнтер прави по време на двугодишния си престой в САЩ. В тях може да се открие „новата предметност и простотата“, характерни и за по-късното творчество на Мюнтер. „Във фотографиите разпознаваме по-късната художничка“, разказва кураторът на изложбата Иван Ристич.  

Следващ важен етап е познанството с Василий Кандински, като бързо връзката между студентка и семейния преподавател се задълбочава. По време на многобройните пътувания, които предприемат, Мюнтер оформя и своя стил, характерен с ясен контур и ярки багри. 

По време на едно от пребиваванията им в Мюнхен Кандински основава групата „Синият ездач“, в която Мюнтер е не само активна участничка, но и фотограф-хроникьор на новото художествено течение. Тя е документирала първата изложба на групата. В последвалите години художничката рисува абстрактни картини и детски мотиви за своите племенници. 

С Първата световна война Мюнтер преживява две травми: напуска Германия, заминава най-напред за Швейцария, след това живее и твори няколко години в Скандинавия, преживява трудно и раздялата с Кандински. Години наред продължава спорът за собственост на творби от периода на „Синият ездач“, като накрая Кандински й ги отстъпва. Това за Габриеле Мюнтер е един вид компенсация за емоционалната рана. Завърнала се в Германия, художничката се посвещава на новата предметност, свързва живота си и с Йоханес Айхнер - изкуствовед, който се превръща и в неин мениджър. 

Труден период в живота й е времето на Втората световна война, когато много от съратниците на Мюнтер са оклеветени, а творбите им са заклеймени като "дегенеративни". Самата тя е пощадена от подобна присъда. Вероятно и защото по онова време нито една от нейните творби не може да бъде открита в обществен музей, както отбелязва кураторът Иван Ристич. Положението ѝ по това време е „между адаптацията и съпротивата", тъй като през 1933 г. тя се присъединява към Райхскамерата на златарските изкуства, за да може да продължи да излага. Въпреки това Габриеле Мюнтер крие богатата си колекция в къщата в Мюрнау, където живее с Айхнер, което превръща техния дом „в сигурно убежище на модернизма“, както се изразява художничката.

(Снимката може да бъде използвана само като илюстрация към тази новина)