В рамките на античния „Европейски съюз“ – Римската империя, жителите на Одесос (днес Варна) са живели спокойно и са се радвали на справедливи закони, разказа за БТА археологът Александър Минчев. На 20 октомври той ще представи в Регионалния исторически музей в града новата си книга „Одесос през Късната античност IV - VII в.". С нея ученият продължава разказа си за старото селище - първите му две книги обхващат периода от елинистическата епоха - края на 4 век пр. Хр. до началото на първи век от новата ера, и римската епоха от първи до трети век.
Одесос е създаден от гърците от град Милет в Мала Азия, разказа Минчев. Уточнява, че не харесва термина колония, защото е съвременен и има различно значение от гръцката дума апойкия, която означава дъщерен град или селище. Тези хора са се заселили тук, на територията на днешна Варна, но не са прекъснали връзките си с родните си места, посочи Минчев. И допълни, че те не заробват местното население, а живеят заедно с него, дори е вероятно да са плащали някакви данъци на тракийските владетели. Археологът категорично отхвърля версията, че гръцките градове са се отървавали от престъпниците си, като са ги изпращали по чуждите земи. Според него пристигащите по днешните български земи всъщност са били млади хора, които обаче са нямали шанс да получат каквито и да е земи в родните си места и са предпочитали да се изселят и да търсят щастието си в нови територии.
Археолозите никога не можем да запълним цялата история на античния Одесос, разказа още Минчев. Според него причината е, че непрекъснато се правят разкопки и излизат все нови неща, които променят и допълват знанията на учените. Той самият се занимава с историята на древното селище вече повече от 50 години. Разказва, че за този период е променял често представите си за живота в Одесос, дори за крепостните стени и инфраструктурата му – улици, канализация, водопроводните системи.
На въпрос дали би искал да живее в Одесос, Минчев с усмивка казва, че това би било прекрасно, особено по времето на римската епоха, в края на втори – началото на трети век. Подчертава, че е трудно да се правят паралели, но хората в миналото, макар и без технологии, са живели по-спокойно. През този период империята е била стабилна, а владетелите са влагали много средства в развитието на Балканите, посочи Минчев. И допълни, че в периода 1-3 век Рим всъщност е бил Европейският съюз на Античността, и то, според него, по-голям и по-добре организиран от настоящия. Държавата е била стабилна и хората са се чувствали спокойни, имало е строго законодателство и всички са спазвали законите, разказа археологът. Той допълни, че неговите проучвания показват, че и чиновниците са си вършели съвестно работата. Недоволните пък са можели да се оплачат – първо на управителя на съответната провинция, а ако той не им обърне внимание и не вземе мерки – на императора. Минчев даде конкретен пример с исторически извори, които свидетелстват за жалбата на едно село, на която отговаря самият император. Хората се оплакали, че чиновниците своеволничат и им вдигат данъците. Разпореждането на императора е нещата да се оправят, защото ще хвърчат глави, посочи Минчев.
В Одесос населението е било смесено, разказа още археологът. Най-много са били гърците, но е имало и траки, готи, хуни. В града е имало много богати хора, особено по времето на император Юстиниян, в средата на шести век. Жителите на античния Одесос са били и доста толерантни в религиозно отношение, допълва ученият. По думите му няма никакви данни за избиване на хора заради вярата им. Има информации само, че върху стари езически храмове са изграждани църкви. Като пример Минчев даде как най-старото светилище на Тракийския конник е било „преустроено“, като на входа на новата черква са сложени натрошени релефни камъни от него.
След времето на Юстиниян империята запада, изчезва и Одесос, допълни археологът. По думите му градът е превзет от аварите, като вероятно с тях е имало и славяни. Археологът обаче е категоричен, че Одесос е бил изоставен предварително, преди нахлуването на варварите. Той допълва, че след 614 година на север от Стара планина всъщност почти не остават хора и селища, изчезва античната култура. Земите пустеят до към края на 8 век, когато пристигат прабългарите.
/ХТ/
news.modal.text
