site.btaВарненски ученици създават сайт, за да представят 16-годишните си проучвания на културното наследство на село Аспарухово

Предстои създаването на интернет страница, съдържаща информацията, събрана по проекта „Аспарухово - бъдеще за фолклорния свят“ на Средното училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ във Варна. Това съобщи за БТА преподавателката Елеонора Николова, която организира ежегодни експедиции на учениците във варненското село, чиято цел е да съхранят материалното и нематериално културно наследство на общността.

Проектът е от 16 години и е разработен специално за училището във връзка с обучението по фолклорна митология, разказа Николова, която преподава предмета. Той се състои в лятна практика, в която участват деца от V до XII клас от всички специалности. Избираме добри ученици със съзнание, отговорност и родова памет, препоръчани от класните им ръководители, показали интерес в съответните дисциплини. Те трябва да са готови са общуват с разнороден екип, защото се срещат за първи път в селото, за да работят заедно в изследователските дейности, посочи учителката.

Експедициите се правят ежегодно от 2007 г. с шест дни теренна практика във втората половина на юли, след което летните дни се ползват и за обработка на събрания материал и оформяне на доклади и презентации. Заслугата да изберат именно Аспарухово е на бившия директор на гимназията Валентина Крачунова. Тя ги насочва към семейство Момчеви от селото, които са оказвали съдействие и на други изследователи на местните традиции. Те стават домакини на групите с варненски ученици. Николова сподели, че е била толкова впечатлена от това, което вижда съхранено в общността, че решава да води децата там всяка година като занимания по дисциплината, която преподава. Стимулирана е и от родители, които смятат, че децата се отродяват и все по-малко знаят за миналото на своя край. Първоначалните изследвания по проекта са подкрепени по младежката програма на Община Варна. 

През годините проучвания на терен учениците от гимназията натрупват богат архив. Участват в национални конкурси, изпращат есета и доклади в Българската академия на науките (БАН) и печелят отличия, публикациите им се радват на огромен интерес, разказа учителката. „С годините осъзнахме, че събраното от децата е ценно, особено след 2014 г. , когато се създаде и секция за хуманитаристи към Ученическия институт към БАН и участвахме с представяне на доклад за Аспарухово. Оказа се, че в Академията няма архив за културното наследство в селото, освен две издадени книги на изследователи“, сподели Николова. Оттогава всяка година подават сведения в БАН. Проектът е представян и във Варна. В експедициите се включват родители, както и доброволци чужденци от Корпуса на мира или Европейската доброволческа служба, които на свой ред популяризират дейностите и помагат с граждански инициативи като почистване на Чудните скали. Преподавателката смята, че присъствието им помага за съхраняването на културното наследство на общността.

Сега търсят начини за подреждане, систематизиране и дигитализиране на архива, който е натрупан по проекта, и включването му в интернет страница. Искат той да се присъедини и към архива на Института по етнология и фолклористика към БАН. Тази професионална работа ще се извърши с помощта на бивши ученици на гимназията, които вече работят по такива специалности. Сред тях е Марина Стоилова, която е била на експедиции в Аспарухово осем години. В момента завършва магистратура по антропология във Виена и участва като наставник и научен ръководител в изследванията на терен в селото през последните години, каза Николова. Тя помага и със създаването на методика за описване и публикуване на архива по проекта. Наскоро ученици от екипа преминаха дигитално обучение, организирано от Младежка фондация „Аморфа“ във Варна, за да добият базови умения да боравят със собствен сайт. В проекта имат и технически отговорник, който също участва в експедициите и в момента създава платформа за съхранение на архива, допълни Николова.  

По думите й интернет страницата на проекта ще има важната роля да побере съдържанието, натрупано през годините, но и да помогне за кореспондирането между училищната и местната общност. Чрез него хората от селото ще могат да си припомнят обичаи и фолклор, записани от децата, които вече започват да се забравят, уточни учителката.

Тя сподели, че село Аспарухово има богата история, която датира още от XII век. Намира се в община Дългопол, на Айтоския проход до природния феномен Чудните скали, и е имало стратегическа роля за връзка между Северна с Южна България. Хората са били дервентджии, имали са особен статут в Османската империя, били са освободени от данъци срещу задължението да бранят прохода и да го поддържат отворен за търговци. Според Николова те са се запазили до ден днешен като отговорни хора със силно самосъзнание на българи, пазещи обичаи и традиции. Най-отличителен за нея е песенният им фолклор.

Голяма заслуга за съхраняването на културното наследство на Аспарухово има акад. Анчо Калоянов, който е правил там експедиции със студенти, работил е с директора на музея в Дългопол, с когото провеждат много сериозна кампания за изследване и публикуване на песните на местните хора и за популяризиране на мястото, разказа още Николова. Те са помогнали за съхраняване на традициите след преместването на селото при изграждането на язовир Цонево, когато много от жителите му се изселват във Варна. Според Николова двамата способстват останалите да съхранят обичаите и следите от автентичното селище, да го облагородят и да превърнат крайните махали в днешния комплекс „Овчага“. Калоянов издава книга за селото и прави филм със заглавие „Сезони“. Преди разселването общността наброява около пет-шест хиляди души, след това остават много малко, но сред тях има свещеници, учители и културни дейци, които съхраняват селището, пазят двестагодишни носии, предмети от бита, снимки.

Днес Аспарухово има над 27 отворени туристически обекта и е най-развитото населено място в община Дългопол заради сватбения туризъм, който организира местната управа, каза Николова. Според нея се наблюдава завръщане на жители на селото или техни наследници, които купуват къщи и заживяват отново там.