site.btaДългогодишна журналистка изнася неизвестни факти и документи в книгата си "Обсебеност. Лора и Поетът"

Не е нужно, за да обичаме и харесваме поета и революционера Яворов, да мразим и проклинаме Лора. Те са като герои на антична трагедия, каза в интервю за БТА дългогодишната журналистка от Русе д-р Виолета Радева по повод на книгата си "Обсебеност. Лора и Поетът", която ще бъде представена на 29-и септември тази година в крайдунавския град. 

Авторката я посвещава на 110-годишнината от трагедията, разиграла се на 29-и срещу 30-и ноември 1913 година на ул. "Раковски" 126 в София. 

"Спокойно мога да кажа, че темата за живота и поезията на Яворов ме е вълнувала, колкото и това да е странно, още от юношеските години. Родителите ми възпитаха у мен любов към литературата и аз, още девет-десетгодишно дете, с упоение рецитирах у дома стихотворения на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков. Но след периода на героичния патос ме завладя поезията на Димчо Дебелянов и на Пейо Яворов. Трябва да призная, че любим ми беше Дебелянов заради нежността, чистотата на преживяванията, светлата тъга. Яворовата поезия ме стъписваше с мрачната обсебеност от демонични страсти, с кресчендото на чувствата, с душевния хаос и бунт срещу живота", казва Радева.

По думите й редица привидни случайности по-късно в професионалния й път като журналистка в един момент са й отворили вътрешния поглед, за да прозре, че сякаш всичко я е тласкало към това да потърси и да даде своите отговори на въпроса с какво Яворов заема своето уникално място в българската литература. 

"Тези "случайности" бяха от различен характер. През 80-те години на 20-и век защитих в Института по философия при БАН дисертация на тема "Идейно-естетическите възгледи на д-р Кръстю Кръстев". Тогава отново, след студентските години, потънах в живота и творчеството на Яворов, Пенчо Славейков, Петко Ю. Тодоров, на техните приятелски и творчески взаимоотношения, често белязани с тревожност, драматизъм и дори трагизъм. По това време се запознах с Румен Шивачев, правнук на д-р Кръстев, а след няколко години попаднах в орбитата на хора, съвременници или потомци на някои от главните действащи лица в моята книга", обяснява д-р Радева.

Как да разчетем обсебването в заглавието на книгата?

На въпрос как да разчетем обсебването в заглавието на книгата, авторката казва, че то предизвиква, ако не недоумения, то поне въпроси. 

"От една страна обсебена от героя си съм аз самата, но по-важното е, че обсебени не само от поета, но и от мъжа Пейо Яворов са редица жени, сред които най-известните са Мина Тодорова, Лора Каравелова и Дора Конова. Но плътно до тях се нареждат и Дора Габе, Екатерина Ненчева, Весела Олзомер. Редицата на 15-17-годишни влюбени девойки е доста дълга, но не това е най-същественото. Същественото е, че Яворов е обсебен от няколко трудно разрешими за него екзистенциални теми - страданието, слепотата (не само физическа), смъртта, невъзможността за него да слее в едно органично цяло духовното и плътското в любовта. Мъжът и жената за него са две човешки същества, които не намират общ език, те не се чуват, те са сенки, разделени от стъклена стена", споделя Виолета Радева. 

На въпрос, свързан с твърдението, че Яворов е бил влюбен в Мина, а е бил прелъстен от Лора и как разчита изпятото от "Сигнал": "Мина - аз без теб не мога, Лора - дъщеря на дявола и бога", Радева казва, че на свой ред ще отправи няколко въпроса. 

"Ако обичаше толкова Минка, ако любовта му към нея е било дълбоко, непреодолимо силно чувство, защо не скрива ненавистта си към нейното семейство. Защо пише на сестра си Екатерина, че "оная работа", тоест отношенията с малката сестра на Петко Тодоров, се била усложнила и той бил "изпуснал пусулата", защо споделя, че би дал мило за драго, само и само тая история да не съществувала и да не трябвало попарата, която бил надробил сам, да чака да я "изсърба", казва Радева. 

А колкото до Лора, авторката обяснява, че думите от песента са само повторение на клишетата, които над сто години шестват от статия в статия, от книга в книга, от уста на ухо. 

"Лора е една от малкото духовно издигнати българки от началото на миналия век, отличаваща се не само с красотата си, но и с висока естетическа култура. Музикална, с усет за словото, тя, при други обстоятелства, можеше да развие природните си дарби. Ако беше срещнала човек като Пенчо Славейков, може би Лора щеше да развие таланта си за писане, както това става с Мара Белчева. Писмата на Лора са красноречиво доказателство за нейните непроявени качества на творец", заявява Виолета Радева.

Тя коментира, че една от устойчивите легенди, повтаряна за срам и до днес, е, че Лора едва ли не е похитила Яворов, че го е преследвала и му била разкрила страстта си на гроба на Минка Тодорова, че в някаква зимна нощ отишла премръзнала в неговата квартира и той, сломен, от съжаление я приласкал и така вече било късно да я отблъсне. 

"Това е свободно, безотговорно съчинение, което документално, чрез писмата на Лора, публикувани от Ганка Найденова, разобличавам в книгата си. Анализът и съпоставянето на нейните писма до поета и други неоспорими източници недвусмислено посочват точно кога отношенията им придобиват интимен характер. Ние всички обичаме и ценим поета и революционера Яворов. Той е сред най-големите български лирици и поезията му ще съществува и ще вълнува читателите, докато на тази земя има българи. Не разбирам обаче защо трябва да бъде клеветена и мразена Лора Каравелова, защо мнозина смятат, че тя е едва ли не демон, фатална жена, убийца на Яворов. Мисля, че дистанцията, която ни дели от времето на трагичната развръзка на техните сложни взаимоотношения, налага да се освободим от пристрастията, да погледнем на съдбовната им среща обективно, разумно и зачитайки истината, каквато и да е тя", казва Виолета Радева. 

Книгата е роман-разследване

На въпрос защо е нарекла книгата си "роман-разследване", авторката отговаря, че съвременните романи все по-често се опират върху солидна документална основа. 

"Животът, любовта и трагизмът, с който завършват живота си и големият поет, и софийската красавица надминават всяка фикция. Без да съм се стремила да копирам заглавието на Михаил Кремен "Романът на Яворов", не можех да не си дам сметка, че разгърналата се пред очите на нашите предци от началото на 20-и век драма Яворов - Лора е роман, написан от Съдбата. Разследване, защото изнасям неизвестни факти и документи. Те са съзнателно премълчавани и укривани, тъй като поставят под съмнение утвърдени мнения. Кои са тези факти и документи ще научи всеки, който прояви интерес към истината, а не към манипулативните твърдения", заявява Радева.  

По думите й поредица от случайности сякаш са я насочвали към търсенето на отговори, останали недоизяснени, мътни, пораждащи противоречия около любовната връзка между Яворов и Лора Каравелова и нейния трагичен финал. 

"Ще спомена няколко имена на хора, които спонтанно разказваха за преживяното или чутото от своите родители около разтърсилата интелигентна България гибел на Лора и опита за самоубийство на Яворов. Преди всичко това е Невена Крапчева, дъщеря на журналиста и активен деец на ВМОРО Данаил Крапчев, близък Яворов приятел. Много дължа и на Росен Чорбаджиев, син на литературния критик Петко Росен, който ми беше дал неизвестни записки на баща си, отнасящи се до поезията на Яворов. Още тогава публикувах част от тях във вестниците "Демокрация" и "Анти". Фани Дренкова, съпруга на Лориния син Петко Дренков, ми предостави някои писма и спомени. Андрей Татарчев, син на д-р Божирад Татарчев, ме осведоми за живота и професионалния път на баща си. Но най-важни според мен се оказаха изтръгнатите с много упорство и настоявания сведения, които получих от Румена Паскалева, внучка на Васил и Добрина Беленски, в чиято къща се разиграва трагедията на 29-и срещу 30-и ноември 1913 година. Към тези имена ще добавя и името на Жана Николова-Гълъбова, била близка приятелка с Яна Язова и проф. Александър Балабанов, свидетел на онази епоха и близък познат и приятел на нейните герои", обяснява д-р Радева.

Любовта - съзидателна или разрушителна?

На въпрос повече съзидателна или повече разрушителна е любовта, авторката споделя, че любовта никога не може да бъде разрушителна. 

"Разрушителни са обсебеността от Жената, невъзможността да съединиш физическото и духовното, страхът от обвързаност, преследването само на сетивни удоволствия, трудността да си постоянен и верен. Разрушителни са компромисите, направени под натиска на най-близките хора, изневярата на собствените стремежи, идеализацията на абстрактния човек, закъснялото проглеждане за характера на взаимното привличане. Животът на Лора е илюстрация на това как грешните избори, извършени поради външни влияния и в съгласие с наложените изисквания на един "обективен дълг" към паметта на видния политик и държавник Петко Каравелов, а не по зова на сърцето и в съгласие със собствения разум, водят до житейска катастрофа и неизбежната смърт. Да, не е нужно, за да обичаме и харесваме поета и революционера Яворов, да мразим и проклинаме Лора. Те са като герои на антична трагедия. А в трагедията има много повече скрити послания и значения, отколкото могат да разчетат, в която и да е драма или трагедия нейните съвременници. В книгата съм се опитала да погледна съдбовната среща на две по своему уникални личности от нов ъгъл, зачитайки истината и обективните факти. Дали съм успяла, ще преценят читателите", казва д-р Виолета Радева.