site.btaУчени, писатели и учители участваха във Велико Търново в дискусията "Алеко днес"

Дебатите за героя на Алеко Константинов Бай Ганьо започват още през 90-те години на 19 век и продължават до днес. По темата са се произнесли най-концептуалните пера на неговите съвременници, но и през следващия век и в наши дни разгорещените дискусии за ролята на Бай Ганьо и неговият създател в българското общество продължават. Около този феномен се обединиха във Велико Търново участниците в 21-та дискусия „Алеко днес“ - кампанията на БТА, в която участват писатели, представители на научните среди, изследователи, учители, общественици и интелектуалци от всички български градове.

Модератор на срещите е доц. Йордан Ефтимов – литературeн изследовател, критик и преподавател по теория на литературата в Нов български университет. Той е и автор на идеята за кампанията. В разговора участваха преподавателите по нова българска литература от Великотърновския университет проф. Виолета Русева и проф. Димитър Михайлов, Елена Чамуркова – журналист и писател, и Валентина Дянкова, учител по български език и литература в ПМГ “Васил Друмев“ във  Велико Търново.  

Един от основните въпроси, който се задава от изследователите и читателите, е как този толкова колоритен герой успя да затъмни своя автор. Как Алеко Константинов със своята фина гражданска и социална чувствителност остава контур, който се провижда зад едрите жестове, през грубичката реч и неблагоприятните действия на неговия герой, каза проф. Виолета Русева. В конструкцията на първата част на книгата, когато героят пътува, всяка негова история, породена от действията му , бива разказвана от един от спътниците му, а техните коментари винаги са в контраст с поведението на героя. Въпреки че Алеко Константинов е демиург на текста, той остава скрит, а Бай Ганьо знаят всички. С това Алеко задава основният въпрос – „как разбираме себе си?“, и този въпрос е валиден вече повече от век, подчерта проф. Русева.

Алеко Константинов е уловил чертите на националното ДНК и го е превърнал в провокативно наследство, олицетворяващо и лошите и добрите черти от характера на българина, затова няма как героят да не засенчи своя автор, каза журналистката Елена Чамуркова. „Алеко е щастливо обречен чрез своя герой да продължи да живее и до днес, но и трагично обречен да умре точно от своя герой, с качествата му, които е описал и надсмял“, каза Чамуркова.

Българските управници задължително в един момент, за да се радват на по-голяма популярност, превключват в едно „интимизиращо поведение“ спрямо всички присъстващи в стила на самия Бай Ганьо. Минават бързо на ти със своя събеседник. В българския обществен и политически живот има много примери за хора, които бързо и свойски започват да гледат на един обществен разговор като на частен и интимен, каза доц. Йордан Ефтимов. Той даде пример с днешните социални мрежи в интернет, в които така нареченото интимизиране продължава.

Мисълта на Левски „Да бъдем равни с останалите европейски народи“ е интересна отправна точка при преподаването на Алеко Константинов в училище, каза Валентина Дянкова, преподавател по български език и литература в ПМГ “Васил Друмев“. Според нея Алеко показва как европейската среда приема пътуващите българи и как Бай Ганьо се вписва или не се вписва, а усърдно се съпротивлява на европейския модел. Тя посочи, че самият израз „Бай Ганьо тръгна по Европа“ е показателен, че той тръгва по европейските релефи, а не се вглежда в нейната културна и цивилизационна същност. Това е лесната част от урока, посочи тя, но следва трудната, когато Бай Ганьо се завръща.  След като се завръща от своята амбулантна търговия, с натрупани пари от пестене, той тръгва към властта с онези инструменти, които ще го направят могъщ и несменяем, ще тръгне да прави избори и да се прави на журналист, посочи Дянкова. 

Литературният изследовател проф. Димитър Михайлов припомни, че Алеко Константинов е застрелян на 11 май 1897 година. Само месец по-късно списание „Мисъл“ посвещава почти целия си брой на паметта му. Главният редактор д-р Кръстев свръхидеализира Алеко Константинов в некролога, който написва, представяйки го като идеална личност. Не толкова с пътеписа „До Чикаго и назад“ и с „Бай Ганьо“, а с неговите му фейлетони. Това и от днешна гледна точка е странно, защото повече от две трети от фейлетоните на Алеко са политически, насочени срещу политическите му опоненти. В същия брой на списанието са публикувани стихотворения и текстове от големи за онова време интелектуалци, които дават началото на мита за Алеко, като идеалната личност, допълни проф. Михайлов.

През 1901 година по инициатива на Пенчо Славейков излиза първият том от съчиненията на Алеко Константинов. В своя предговор Славейков също идеализира личността на Алеко Константинов, но с едно съмнение  в художествените достойнства на книгата „Бай Ганьо“. Според проф. Михайлов Пенчо Славейков определя книгата с метафората, че „Бай Ганьо“ е огледалото, в което се оглежда цялото българско общество, но непредпазливият майстор преди да турне това огледало в рамката, го е счупил". Затова и според Никола Георгиев това е книга провокация към българското общество, а героят й се превръща в особен комплекс на българската интелигенция, която иска да разгадае неговата многопластовост, отбеляза проф. Михайлов.

Идеята на БТА за срещи, посветени на Алеко Константинов, превърнаха тази година наистина в година на Алеко Константинов с всички гледни точки, каза още проф. Виолета Русева. Тя подчерта, че самият Алеко в своите фейлетони е развивал мисълта си на базата на тезата на политическия си опонент, затова и творчеството му трябва да се разглежда, без да се пренебрегва контекстът. 

Запис от дискусията във Велико Търново, посветена на Алеко Константинов, публикуван тук.