site.btaЗа 45 години трансформирахме няколко поколения наши почитатели, казва музикантът Йордан Караджов от група „Сигнал”

„Ние се гордеем с този факт, че след 45 години трансформирахме поколения наши почитатели”, каза пред БТА музикантът и един от основателите на легендарната рок група „Сигнал” Йордан Караджов. Снощи четвъртият фестивален ден на „Празниците на изкуствата „Аполония” бе закрит с техен концерт по повод 45 години от създаването на състава. 

„Тези, които посещават нашите концерти, не попадат случайно в залата – напротив, идват с готова концепция по отношение на нашия репертоар и изпяват всички песни”, допълни музикантът. Според него, когато един изпълнител стане на дадена възраст, обикновено публиката в България започва да иска нещо ново. „Но за наше голямо щастие, при „Сигнал” не се случи такова нещо”, коментира Караджов. 

Пред БТА вокалът на „Сигнал” разказа какъв е бил пътят на групата, която през пролетта на 1978 г. се отделя от популярния състав „Златни струни”. През лятото същата година излиза първата им песен – „Любов”, която стига до предаването „Музикална стълбица”. „Това беше много, много щастливо събитие за „Сигнал”, защото излетяхме с ракетен старт нагоре”, каза Караджов.

Музикантът коментира още развитието българския рок днес, както и любовта към китарите, които от десетилетия колекционира. 

Г-н Караджов, как стартирахте с група „Сигнал” в края на 70-те години на миналия век? 

- Ние произлизаме от една легендарна българска рок група – „Златни струни”. За съжаления я разбихме през пролетта на 1978 г. и решихме да направим нова банда, без да знаем какво ще се случи на практика. Отделихме се трима души от „Златни струни” – Христо Ламбрев – пиано, Румен Спасов – бас, и аз. Тогава в „Златни струни” бях също така основен певец и акустична китара. 

За наша огромна радост, първата песен, която направихме – „Любов”, през лятото на 1978 г., беше нашият щастлив прощъпалник. Данчо Георгиев за първи път ни пусна по „Музикална стълбица”. Това беше много, много щастливо събитие за „Сигнал”, защото излетяхме с ракетен старт нагоре. След това се заредиха хитове като „Може би”, „Вятър”, „Мина и Лора”, „Каскадьори”, в последствие „Зелени сигнали”, „Лодка ли е любовта”, „Да те жадувам” и така, та до ден днешен. 

Безкрайно щастливи бяхме от факта, че, отделяйки се от една много популярна група, застъпихме това с началото на „Сигнал”. 

Как се промени групата за 45 години? 

- В основни линии не е променена чак толкова. Сменихме двама от основните музиканти, с които направихме групата –  през 1991 г. Румен Спасов напусна, а през 2002 г. - Христо Ламбрев. Но ето, че до ден днешен продължаваме да работим. Да не звучи претенциозно, но се радваме на огромен успех. 

Тези, които посещават нашите концерти, не попадат случайно в залата – напротив, идват с готова концепция по отношение на нашия репертоар и изпяват всички песни. Ние се гордеем с този факт, че след 45 години трансформирахме поколения наши почитатели. Което не е толкова характерно за българите като цяло – по отношение на това, че когато един изпълнител стане на дадена възраст, те искат нещо ново. Но за наше голямо щастие, при „Сигнал” не се случи такова нещо. 

Какво е Вашето впечатление - как се развива българската рок музика? 

- За съжаление, не много добре. 

Не много добре, защото от старите банди, от нашето поколение, може би всъщност само ние останахме. Има една-две групи от средното поколение – да речем Б.Т.Р., но след това няма никой, за съжаление. Или ако има, те са ъндърграунд групи, които свирят по разни мазета, малки читалища, салончета и т.н. Пеят само на английски, което е убийствена грешка, защото в България, да не казвам, че е препоръчително, но е задължително да пее един изпълнител на родния си език. Защото публиката това иска, а не да слуша някакъв псевдоанглийски. Иска от тези, които слуша, да чуе българска родна реч. 

Затова казвам, че не е много добре с българския рок положението, но дай Господ, да се променят в положителен аспект нещата. 

Доколкото разбрах, колекционирате китари? 

- Да. 

Бихте ли ни разказали повече за колекцията, натрупана до момента? 

- Това е много интересен въпрос и ще отговоря с удоволствие. 

Когато бях малък и започвах да се интересувам от китари, от рок музика, от „Бийтълс”, от „Ролинг Стоунс”, по стрелбищата на разни събори и панаири продаваха картички на разни групи, от които ние се учехме. Тези снимки аз си купувах и виждах например Кийт Ричардс от „Ролиг Стоунс” или Джордж Харисън от „Бийтълс” с какви китари свирят. Винаги съм си мечтал да имам подобен инструмент, на който те свирят. Когато получих тази възможност, и то най-вече финансова, започнах да изписвам техните модели от Щатите. Един мой много добър приятел и колега - музикант ми ги изпращаше тук, в България. И в порядъка на 40 китари, което ме прави много горд, защото все пак това определя по някакъв начин и любовта ми към този инструмент, а посредством този инструмент пък съм станал рок музикант.