Дарих преди години моята библиотека на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", защото тогава нямаше много наръчници в Шумен, а в София има почти всичко. Тук сбирката е много добре съставена и не е необходимо да добавям дублети. В Шуменския университет има много силна Преславска книжовна школа, която има много солидно списание, в което участвам редовно, каза днес за БТА проф. Уилям Федер от Нидерландия, който участва в Деветия международен колоквиум по старобългаристика.
Настоящото издание на научния форум, който вчера беше открит, е част от серия събития под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова и е в рамките на Националната научна програма “Развитие на чуждестранната българистика в чужбина”. Той се провежда в конферентната зала на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Проф. Уилям Федер е един най-видните слависти и е изследовател на книжовното наследство на Преславската книжовна школа. Той припомни, че е започнал своята дейност в Университета в Утрехт преди 60 години, а сега е в пенсия.
На въпрос на БТА, свързан с това какво е бъдещето на славистиката, на българистиката, има ли достатъчно кадри в университетите в България и в чужбина, и има ли интерес към тези научни дисциплини, проф Федер заяви: "Има кадри, има интерес към славистиката и българистиката, но няма достатъчно места. Аз съм преподавал в няколко катедри в кариерата си, но вече ги няма, не съществуват".
"Последната ми катедра беше в Чикагския университет и тя беше затворена 12 дни, след като почина Емилия Дякова. Това се случва, защото няма толкова много студенти, а нашият успех се измерва с броя на студентите", каза проф. Уилям Федер.
Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков на вчерашното откриване на колоквиума не скри задоволството си, че именно Алма матер е домакин на престижния научен форум и поздрави многобройните участници от над 15 научни институции и университети от цяла Европа. Той пожела успех на форума и изрази надежда, че такива форуми ще допринесат за развитието на нашата българистика по света.
В официалната част на откриването председателят на организационния комитет проф. Анна-Мария Тотоманова сподели радостта си, че колоквиумът е минал през толкова много трудности, включително и хибридна форма на провеждане през 2021 г., заради пандемията, но продължава да събира съмишленици палеослависти от цял свят за споделяне на нови научни знания. Проф. Тотоманова информира участниците, че през юли 2024 г. Софийският университет ще е домакин на едно от най-престижните научни събития в сферата на религиозните изследвания, годишната конференция на Европейската асоциация за библейски проучвания. Тя покани и участниците в колоквиума да заявят участие в тази престижна международна проява.
"Чуждите участници в колоквиума са 20 и част от тях са българи или са свързани с България. Има също 15-16 български участници. Колоквиумът по традиция няма някаква обща тематика и това го различава от конференциите, които се организират по някакъв проблем", каза днес за БТА проф. Анна-Мария Тотоманова.
Тя обясни, че колоквиумът е място за разговор и той е имал прекъсване от 25 години, защото "преди държавата се грижеше за неговото провеждане и това започна с честването на 1300 години от основаването на българската държава, но в средата на 90-те години парите свършиха и държавата се отказа от тази благородна дейност".
"Преди четири години започна Националната научна програма "Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие", която аз я координирах, но тя завърши и беше към Министерството на образованието и науката. Тогава възкресихме колоквиума, а през тази година бях изненадана от огромния интерес към него. Много учени пожелаха да дойдат и да участват в колоквиума, а част от тях и сами си платиха пътуването, включително и проф. Уилям Федер", каза проф. Тотоманова.
"Предполагам, че след пандемията от КОВИД-19 специалистите искат да се видят на живо и чарът на колоквиума е в това, че всеки разказва за това, върху което работи в момента, без да е обвързан с някакъв проблем, който да е общ за всички. Решихме, че проф. Рикардо Пикио ще е един от фокусите на колоквиума и на него има масирано италианско присъствие и не само, защото славянската италианистика е силна, а и заради проф. Пикио. Колегите от Италия ще участват в една възпоменателна вечер за проф. Рикардо Пикио, която ще е в четвъртък. Това е съвместно събитие между Софийския университет и Българската академия на науките", обясни проф. Анна-Мария Тотоманова.
В днешното време има място за славистиката и за българистиката, но ситуацията е трудна, защото няма голям интерес от младото поколение, когато се говори за Чехия, каза за БТА Владислав Кнол от Прага. Той добави, че "в Чехия има проблем с това, че в чешката история старославянският период е смятан като нещо маргинално". Например в бохемистиката се преподава и изучава старославянски език, а аз съм от Чешката академия на науките и съм от отделението за палеославистика. То е специализирано в славистиката и главен фокус е чешката традиция на старославянската литература. Аз се интересувам от по-късен период от време и тук говорих за църковнославянския език от 17-и век, каза за БТА Кнол.
Според него колоквиумът в Софийския университет е извънредно ценен за чешката славистика, защото на него могат да се споделят не само идеи, но и да се види с какво се занимават колегите. Старобългаристиката в България е много силна и ние също трябва за знаем какво се случва в нея. Тази година е интересна, тъй като след КОВИД-19 повече колеги от другите университети участват в колоквиума, каза чешкият учен.
"Изтъкнати български учени, които са познати в Чехия, са Иван Дуйчев, Куйо Куев от по-старата генерация, а сега също са известни Красимир Станчев, проф. Николова, Татяна Славова, проф. Анна-Мария Тотоманова и други", заяви Владислав Кнол.
Едно от днешните заседания на колоквиума беше посветено на 100-годишнината от рождението на големия приятел на България - на известния славист и българист проф. Рикардо Пикио, за когото Софийският университет и Българската академия на науките организират и специална възпоменателна вечер.
Колоквиумът по старобългаристика се провежда за първи път през 1978 г. и е замислен като палеославистичен форум, на който учени от България и чужбина да могат да обменят идеи и опит, от които да се роди не само бъдещо сътрудничество, но и ново знание. До 1994 г. са проведени шест колоквиума, организирани от Софийския университет под ръководството на видните палеослависти Куйо Куев и Иван Буюклиев, които утвърждават мястото и ролята на България като класическа страна на Кирило-Методиевото наследство и авторитетен старобългаристичен научен център. Седмият и Осмият колоквиум са проведени съответно през 2019 г. и 2021 г., с подкрепата на Националната научна програма "Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие".
