Кръстьо Пишурка е един от основателите на читалищното дело и театъра в България. Той произлиза от виден врачански род с много книжовници в историята си, откъдето идва и прозвището му (пишещ, книжовен човек – б.а.). Днес се навършват 200 години от неговото рождение.
Кръстьо Пишурка е роден на 24 август 1823 г. във Враца. Под напътствията на първия си учител Константин Огнянович, той продължава обучението си в Софийското елино-греко-словено българско училище, после в гръцкото училище в Пловдив и гръцката гимназия в Куручешме (Цариград), където овладява редица чужди езици като сръбски, френски и немски език.
ВЪВЕЖДА КЛАСНОТО ОБУЧЕНИЕ ВЪВ ВРАЦА
Образовал се в гръцка културна среда, Пишурка се завръща в родния си град през 1847 г. и става учител в най-старото и прочуто врачанско училище – Възнесенското. Българинът прилага гръцките методи на обучение, но с оглед нуждите на българчетата, като разделя учениците си на класове и въвежда класното обучение. В края на учебната година Пишурка провежда успешно и първия в града публичен училищен изпит. Година по-късно обаче е прогонен от Враца. Смята се, че до това е довело неразбирателство между него и епископ Агапий.
ЧИТАЛИЩНА ДЕЙНОСТ
Скоро след това Кръстьо Пишурка получава покана да стане учител в новоизграденото светско взаимно училище в град Лом. Именно там през 1848 г. започва да развива читалищна дейност Пишурка подрежда своите учебници, книги, вестници и списания на различни езици в една от стаите на ломското училище. На вратата окачва табелка „Читалище“. Това е и началото на ломската читалищна библиотека.
Читалищната стая се превръща в трибуна на патриотично настроената интелигенция, водена от Кръстьо Пишурка. Своята съпричастност към тези идеи тогава демонстрират Никола Първанов, Петър Берковски, Димитър Маринов, Еремия Българов, Димитър Ангелов и др. На всеки празник Пишурка „държи научни слова” пред възрастните ломчани.
В читалището редовно са получавани „Цариградски вестник и „Српске новине“. а по-късно и други наши и чужди вестници. Увеличава се и броят на книгите. Както вестниците, така и книгите се получават главно като дар от българи и някои чужденци.
НАПУСКА ЛОМ СЛЕД АРЕСТ
През 1849 г. през град Лом на път за Шумен минават унгарски изгнаници – революционери, сред които Лайош Кошут. С тях Кръстьо Пишурка се среща лично. Макар и мимолетно, познанството става известно на турските власти и когато през следващата 1850 година в Белоградчишко, Ломско и Кулско избухва въстание, сред арестуваните е и Пишурка. Той е принуден да напусне Лом. За известно време (1850-1851 г.) се завръща и учителства в родната си Враца, след което отново се установява в Лом, където този път отваря частно училище. В него се записват множество ученици, заради което в общинското школо почти не остават деца. Това принуждава местните първенци да възстановят Пишурка на стария му пост.
Училището възобновява и читалищната си дейност. В подновените сбирки се разискват статии от „Дунавски лебед” на Раковски, чете се книгата на Йован Раич „История южних славян” и др. През 1856 г. за читалището е наета отделна сграда, в която са разкрити читалня, библиотека и кафене. Официално читалището е открито на 23 април същата година под името „Постоянство“. В него се коментират четива, слушат се сказките на Пишурка, обсъждат се политическите и злободневните новини. По този повод през 1857 г. българският учител издава в Белград „Аделаида, алпийската пастирка” с посвещение на ломското читалище.
ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ РЕЖИСЬОР
Отново през 1856 г. Кръстьо Пишурка дава своя принос и към българския театър. През есента на ломска сцена е изиграна „Многострадална Геновева“, като това се превръща във второто театрално представление в България. Пет месеца по-рано чехът Йозев Майзнер поставя първата в страната пиеса в град Шумен.
В Лом Пишурка превежда текста на „Многострадална Геновева“, а заедно с наскоро преселилият се от Враца Ангелаки Йованчов изпълняват главни роли. Освен това Кръстьо Пишурка сам режисира спектакъла, като така става първият български режисьор.
По-късно същата година, на 12 декември, в ломското читалище се поставя и преведената от гръцки пиеса „Велизарий”. Смята се, че това на практика е първото музикално-драматично представление в България.
Представлението се посреща с изключителен възторг от населението, но турските власти го приемат като призив за бунт. Пишурка и останалите артисти са арестувани и лежат три месеца във видинската крепост.
ПОВТОРНО ЗАВРЪЩАНЕ В ЛОМСКОТО УЧИЛИЩЕ И НОВИ АРЕСТИ
Освободен точно преди края на учебната година, Пишурка се завръща в ломското училище и провежда “изпитание” на възпитаниците си. По случая „Цариградски вестник” отбелязва:
„У Лом, който седеше от толко години в тъмното и потаен в незнанство, като съградиха едно взаимно училище неговите жители и въведоха един от Враца учител, именен Кръсто, сподобиха се сега на 1-й септемврия испитание първий път да видат на своите маловръстни дечица”.
В началото на Кримската война Пишурка отново е арестуван, този път във Видин. Според някои източници повод за това било посещение на Раковски при него в Лом. Жителите на града обаче се застъпват за Пишурка и го спасяват от наказание.
След войната той продължава просветителската си дейност, като става представител на издателството на Христо Г. Данов и открива книжарница в Лом.
През 1867 г. отново е задържан – този път във връзка с убийството на съгражданина си Никола Войводов на парахода „Германия” и новината, че в Лом е създаден революционен комитет.
СЪЗДАВА ЦЪРКОВЕН ТЕАТЪР
След последния арест, през 1870 г., Кръстьо Пишурка превежда пиесата „Изпаднал търговец или смъртна жертва”. Тя е поставена в Лом, а през същата година е играна и в Самоков.
Пишурка създава и църковен театър. В него той представя драматизации по библейски сюжети, сред които „Рахилин плач”.
ПИСАТЕЛСКА И ПРЕВОДАЧЕСКА ДЕЙНОСТ
Кръстьо Пишурка издава „Сбор от български песни” в Браила през 1864 г. и „Кудкудячка или разни морални стихове и приказки” във Виена през 1871 г. Преводите и компилациите, които той нарича „побългаряване”, включват „Аделаида, алпийската пастирка“, издадена в Белград през 1857 г., „Опелото на Исуса Христа“ в Русчюк от 1869 г. Издава още „Момина китка или книга за секого“ във Виена през 1870 г., „Буквар за изучаване на българския язик за дятцата” през 1871 г. и последния му преводен труд – „Рахилин плач“ в Белград от 1872 г.
Побългарената творба „Момина китка или книга за секого “, излязла в тираж 998 екземпяра, има 859 спомоществователи от 78 селища, от които 24 градове и 54 села. Стихосбирката „Куткудячка или разни морални стихове и приказки“ също поражда голям интерес - излиза в тираж 1078 екземпляра, също толкова спомоществователи от 71 селища.
Пишурка умира на 6 януари 1873 година в град Лом.
/ ГН
/ХТ/
news.modal.text
