site.btaИма тенденция изкуството да е политически коректно и да се нагажда към финансирането, смята художикът Юлиан Табаков

Има силна тенденция изкуството да бъде политически коректно и нагодено към ситуацията, за да получава финансиране и това го осакатява. Това сподели за БТА художникът Юлиан Табаков, който утре ще открие изложбата си „Генезис“ във Варненската градска художествена галерия „Борис Георгиев“. 

Той е забелязал тази тенденция първо на Запад и смята, че тя не идва от публиката, а от начините на финансиране. Самата система го налага и то вече дава плод, защото артистът мисли какво да направи, за да бъде дотирано. Това е машина, която се движи в тази посока и няма виновни, такъв е животът, добави той. Според него това влияние върху творческия акт или обезцветява, или прекалено интелектуализира произведенията и ги прави трудни за разбиране без дълъг текст към тях. 

Мнението на Табаков е, че в бъдеще време това ще осакати творците и ще промени начина им на мислене дотам, че те няма да могат да произведат силен художествен коментар. Според него не бива изкуството да стига до блудкавост, да бъде приятно, ненатоварващо, неговата роля е да те хване за раменете и да те разтресе, да те покани да мислиш. „Изкуството е гледна точка, има определен речник и може да бъде силно изразно средство. Готино е да казва неща, не само да говори. Да не е просто красиво произведение, а да има философска съдържателност и посланието на този, който го прави“, смята Табаков. 

Той мисли също, че хората в днешно време не създават нищо, само пълнят вътрешни дупки и празноти, и колкото повече тъпчат, толкова по-празни се чувстват. „Искаме да ядем повече, да правим повече, наоколо виждаме едни жадни погледи, които в годините стават уморени, а накрая се оказва, че нищо не сме правили“, сподели възгледите си той. 

В изложбата във Варна Юлиан Табаков показва части от различни свои творчески проекти. Редом с произведенията от серията „Генезис“, има още триизмерни обекти, пространствената инсталация „За спасителите и спасените”, правена тази година, както и експерименталния късометражен филм „Вакуум” от 2022-а.  

„Генезис“ е триптих от творбите „Мигновения“ (със снимки на Златина Тодева), „Портрет на умиращи“ и „Сътворението“, който търси къде е границата между материалното и духовното и задава въпроса дали това, което виждаме, е истина, или лична проекция. В рамките на седем години трите цикъла са показвани в „Contemporary space” във Варна, в градската галерия в Русе, в „Райко Алексиев“ и в „Топлоцентрала“ в София, както и в Пловдив. Целият цикъл след Варна ще гостува в Берлин, сподели художникът.

Според него проектът му разказва в картини битието като такова. Той стъпва на първа и втора глава на Библията, но и на текста „Панчадаси” Воидияраниа от ХІV век, в който също се говори как е създаден светът, но и какъв е принципът на Вселената, обясни авторът. Той смята, че може да се намерят връзки между редовете на Свещеното писание на християните и текстовете на хиндуизма и добави, че битието е едно и това, че го наричаме различно, не го променя.

Снимките със Златина Тодева са правени по идея на дъщеря й през 2005-2007 г. На част от тях тя позира с Марий Росен в поза „пиета“. При първото им показване те са предизвикали много полярни мнения, сподели авторът, но той е забелязал също, че при разглеждането им хората се чувстват като в храм и говорят тихо. 

В инсталацията „За спасителите и спасените” посетителят ще прочете диалог, в който питащият търси отговор кой е виновен за убийството на дете, а отговарящият казва „Всички и никой“. „Ние всички сме убили детето и сме умрели с него. Всяко нещо има зад себе си безброй причини и носи безброй последствия“, каза авторът. 

За Табаков подредбата на изложбата е най-важното произведение в самата нея, затова той се опитва да я изобрази в главата си преди да я разположи в конкретната зала, която ще обитава. Във Варненската галерия той експонира на целия трети етаж, като играе със светлината в пространството. Обича да работи и с текста, който според него говори много в една изложба.

Юлиан Табаков е завършил сценография в Националната художествена академия в София, изящни изкуства в „ENS des Beaux-Arts“ в Париж и „Central Saint Martins college of art and design“ в Лондон. Живее в Швеция и България, където е работил по сценографията и костюмите за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Сред най-популярните му проекти са „Три сестри” по А. П. Чехов, пространствените инсталации „Мигновения” и „Портрет на умиращ титан”, документалния филм „Цветанка”. Има награди „Стивън Доханос“, „Аскеер“ за костюмография на спектакъла „Идиот 2012“ по Достоевски и „Златен век“ за принос в развитието на българската култура.