„Проблемът с дезинформацията не е само български, той е световен и общоевропейски. Самата Европейска комисия полага доста усилия в битката с дезинформацията, като отпуска дори финансови средства, които достигат и до страните членки“. Това каза пред БТА журналистката Весислава Антонова.
Тя е член на Комисията за журналистическа етика – органа, за който от Съвета за електронни медии (СЕМ) посочи по-рано днес, че съблюдава професионалните стандарти за журналистическа дейност, залегнали в Етичния кодекс на българските медии. Позицията на медийния регулатор бе по повод изказване на министър-председателя акад. Николай Денков от 7 август по повод работата на СЕМ.
„Етичната комисия си върши работата. Това, че в публичното пространство няма гласност на нашата дейност, не е проблем на етичната комисия, а на публичното пространство и на медиите, които очевидно не се интересуват от нашата работа. Етичният кодекс е на медиите и да се спазва от тях“, каза Весислава Антонова. Тя коментира, че това е нейно лично мнение и не представлява официална позиция на Комисията за журналистическа етика.
„Всички становища, решения, всичко, което ние правим като етична комисия е публично качено, вижда се. Много се надяваме оперативната журналистика да се интересува, да чете тези казуси“, посочи журналистката.
Според нея темата за дезинформацията е важна и в нея са ангажирани всички - Съветът за електронни медии, етичната комисия и журналистите, които „отговорно си вършат работата“. Трябва да има колаборация, допълни тя.
Журналистката посочи, че след промените в аудиовизуалната медийна директива на ЕС, която се имплементира в българското законодателство, СЕМ има правомощие да налага финансови санкции по сигнали, които са подадени от етичната комисия. „Досега по-скоро сме имали обратно движение. Много често е имало случаи, в които Съветът за електронни медии е считал, че даден казус не е за тях, а е по-скоро за етичната комисия. Считал е, че казусът не е обект на регулация, а на саморегулация. Препращали са го до нас, ние сме го разглеждали и сме излизали с решения, което показва желание от наша страна да работим добре заедно“, разказа Антонова.
Тя коментира, че според нея има сериозна подмяна в тази гореща и сложна тема за дезинформацията. „Има хора, които се опитват да представят пропагандата и дезинформацията, изопачаването на фактите и дори откровената им подмяна, като ги нарекат „другата гледна точка“. Не. Дезинформацията, откровената подмяна на фактите, пропагандата, неистината не може да е другата гледна точка“, посочи тя.
Журналистката обясни, че според дефиницията на Европейската комисия дезинформацията е доказуемо невярна или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел да се извлече икономическа изгода или за да бъде въведено обществото в заблуда. Антонова каза, че е азбучна истина, че всяка информация трябва да се проверява чрез повече от два източника.
Според нея законодателната рамка и правилата, които се прилагат за по-чиста медийна среда, имат дефицити, които трябва да бъдат запълнени. „Светът се развива прекалено бързо и прекалено динамично. Медиите сами по себе си – също, както и каналите, по които достига информацията до хората. И е много наивно да се смята, че една комисия от седем-осем човека може да се бори с толкова тежка епидемия, каквато е дезинформацията. Трябва да има система от мерки. Трябва да има разговор в обществото. Трябва държавна политика“, каза Антонова. Тя допълни, че за повишаването на медийната грамотност в страната е необходимо децата да започнат да се учат на критично мислене още в училище.
