site.btaКак да се чете и преподава „Бай Ганьо“ бе обсъдено на срещата от инициативата „Алеко днес“ във Варна

Книгата на Алеко Констатинов „Бай Ганьо“ бе във фокуса на срещата-разговор от инициативата на БТА „Алеко днес“, посветена на 160-годишнината на писателя във Варна. В дискусията участваха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, университетските преподаватели проф. Антония Велкова-Гайдаржиева и доц. Морис Фадел, писателите Теодора Димова и Ангел Г. Ангелов, библиотекарят Емил Демирев, учителките Кръстина Манолова и Росица Димитрова, гл. редактор на вестник „КИЛ“ Ваня Колева, отговорният редактор на списание „ЛИК“ Яница Христова, журналистът Константин Карагьозов. Модератор на дискусиите е доц. Йордан Ефтимов.

Идеята ни е във всеки град да има разговори, а те да дадат резултат със 160 думи от 160 души от цялата страна, които да се впишат в нарочен брой на писание „ЛИК“ и да оставим едно свидетелство за тази годишнина, каза Кирил Вълчев. Той изтъкна, че е интересно как всеки град вижда Алеко. Навсякъде има улица на негово име, като най-забележителната е в Добрич, защото свързва улиците „Трети март“ и „Кирил и Методий“, посочи той. Има и училища, именувани на писателя, като във Варна това е Първо основно училище. Освен това в града е имало голям контейнеровоз „Алеко Константинов“, приключил живота си в началото на този век, нарязан за скрап в Индия. 

Вълчев обаче вижда най-силната връзка на писателя с Варна чрез пътешестващия, любопитен човек. Тук има най-много хора, видели свят и разказали за него. В десетилетията през комунизма, когато българите са доста затворени, варненци живеят в най-отворения град заради морето, посочи той. Според него съвременниците на Алеко са можели да се сравняват чрез него със света, което пък е идентично с ролята на БТА да осигурява първоизточника на информацията. Дано все повече българи да приемат това любопитство, интерес и отвореност, пожела Вълчев. 

Модераторът на срещите доц. Йордан Ефтимов сподели мисълта на проф. Валери Стефанов, че докато Алеко пътува, неговият герой Бай Ганьо е по-скоро „преносвач на граници“, движи се в пространството, но няма контакт с другия свят и не се интересува от него. 

Писателката Теодора Димова поздрави БТА за инициативата „Алеко днес“, чрез която всеки град намира своите думи и отдава своята почит към писателя. Тя смята, че такова честване на наш класик се случва за първи път. Щом един човек има силата да осмее и иронизира нещо, то той се разграничава от него и това е част от аристократизма му, посочи Димова и добави, че в лицето на Алеко имаме един истински аристократ, а неговият герой, който е наш национален образ, е описан през добронамереност и това го прави близък за всеки българин. 

Говоренето цяла година за Алеко е много нужно, каза на срещата учителката Кръстина Манолова. Според нея почитането на който и да било творец, който борави с думи, трябва да става по формулата „да почетем като прочетем“. Учителите са първите, които показват на децата писателя и героя му и е важно какво им говорят, смята още преподавателката. „Ние трябва повече да разказваме за идеалите, мисленето и присъствието на Алеко, защото и той има своите наследници, освен героя му Бай Ганьо“, посочи тя.

Трябва да препрочитаме невероятните критически прозрения от съвременността на Алеко Константинов до наши дни, защото литературната ни критика е задала жалоните как да четем книгата „Бай Ганьо“, тази най-загадъчна творба в българската литература, сподели проф. Антония Велкова-Гайдаржиева, преподавател във Велкотърновския университет. Тя призова читателите да не пренебрегват образа на спътника на Бай Ганьо, защото в него можем да разпознаем горчивата усмивка на срама, трагическия смях на аристократа на духа, който обаче е очистителен, защото припознавайки се в Бай Ганьо ние се оттласкваме от него и се пречистваме. 

Оказа се, че един от четирите прототипа на Бай Ганьо е свързан с Варна. Това съобщи Емил Демирев от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“. Информацията е базирана на спомена „Първообразите“ на проф. Михаил Арнаудов, в който се изреждат прототипите на героя - Ганьо Сомов от Казанлък, Ганьо Чернев Арбоолу, студентът Ботков и Ганьо Чолаков, който е работил във Варна като прокурор. 

Още един писател беше участник в срещата „Алеко днес“. Ангел Г. Ангелов от Варна сподели, че Бай Ганьо съществува днес и то в доста по-опасна осъвременена форма, снабден с нови качества, които го правят неуязвим и вечен. Можем да го срещнем и по улицата, и в държавните институции, а може да го потърсим и в себе си и да се опитаме да го превъзпитаме. Към мнението му Йордан Ефтимов допълни, че много често образът се базира на физическите черти и поведенческите реакции на героя и заради тях трудно се свързва с наши съвременници, които всъщност са негово олицетворение. 

Доц. Морис Фадел от Нов български университет, който също гостува на срещата във Варна, отбеляза, че Алеко Константинов първи открива проблема на политическия популизъм и той лъсва в заглавието на вестника на Бай Ганьо „Народно величие“. Играта с национализма и зараждането на политическия фашизъм е усетено според него от писателя, а това е един много актуален проблем. Борбата с фашизма днес може да даде много акценти на разбирането на Бай Ганьо, защото той открива феномени, които после в Европа стават наистина централни, смята преподавателят.