site.btaИнициативата „Алеко днес“ събра в Националния пресклуб на БТА в Самоков интелектуалци и общественици

В Националния пресклуб на БТА в Самоков се състоя среща разговор с интелектуалци и общественици от града по повод инициативата на Българската телеграфна агенция (БТА) „Алеко днес“.

Кампанията е посветена на 160 години от рождението на  Алеко Константинов. Тя включва поредица от срещи в Националните пресклубове на Агенцията в цялата страна.

Пред участниците в дискусията модераторът доц. Йордан Ефтимов - литературен изследовател, критик и преподавател по теория на литературата в Нов български университет, разясни идеята на инициативата на БТА.  „След като преминат всички срещи в страната, БТА ще издаде специална книжка на списание ЛИК , в което ще са поместени текстове на съвременни българи, свързани с прочита, влиянието и въздействието, което Алеко Константинов ни е оставил“, посочи доц. Йордан Ефтимов. „Той ни е оказал доста сериозна следа, не само защото е включен в училищната програма, посочи още Ефтимов.  „Алеко Константинов е един от най -безкомпромисните автори, казващи истината, като той е и казвал много критични неща за свои български съвременници“, посочи още Йордан Ефтимов. По думите му Щастливеца е българският интелектуалец – образец. Ефтимов разказа пред участниците в дискусията и за изминалите срещи, състояли се в страната. 

В срещата разговор взеха участие директорът на Исторически музей - Самоков Веселин Хаджиангелов, журналистът и преподавател по български език и литература (БЕЛ) Мария Галчева, телевизионният водещ, журналист и ПР Кристина Ангелова, преподавателят по БЕЛ и журналист Анна Манова.

„Приветствам тази интересна и бих казала провокативна инициатива на БТА. Приветствам и това, че сте излезли извън границата на столицата и стигате до много по-малки и по-големи населени места и се срещата с хора, които обикновено не са във фокуса на медийното внимание, като учители, деца, библиотекари и директори“, каза главният редактор на телевизия „Рила“ и дългогодишен телевизионен водещ Кристина Ангелова. По думите й инициативата ни кара да се замислим доколко Алеко присъства в нашето съвремие и още повече дали неговите герои имат своите наследници днес.

За мен това са две съвсем различни посоки на „Алеко днес”. Мисля, че обществото ни има нужда от Алеко Константинов, който да не спира да излага сатирично противоречията в обществото и да обръща внимание на социалните проблеми, но нямаме нужда от неговите герои. Те задават темата за корупцията и съмнителните морални стандарти. И в днешно време тези герои, най-вече емблематичният Бай Ганьо, могат да се асоциират с не малко политически и обществени фигури. Алеко Константинов и неговите герои ни предлагат примери на морални дилеми, социални проблеми и двуличие в обществото, които все още са от значение в съвременния контекст и ни предизвикват към размисъл и действие, каза още по време на пресконференцията Кристина Ангелова.

„От това имаме нужда – един Алеко, който ни провокира да мислим, да откриваме своите негативни качества и да се стремим, да се променим и същевременно да не допускаме неговите герои, да бъдат фалшивите герои на нашето време“, посочи телевизионната водеща.

„Аз никога не съм харесвала образа на Бай Ганьо, защото не искам националният ни образ да бъде на един „хитър българин“ с амбиции за власт и влияние, популизъм и манипулации, защото Бай Ганьовци има навсякъде по света, но американските литературни произведения, както и медийните отражения, подчертават позитивните страни на живота в САЩ, включително икономическата мощ, научните постижения и културното многообразие, каза Ангелова.

По думите й не само американските произведения, но и френските литературни творби и филми често се съсредоточават върху артистичните и интелектуални аспекти на обществото, което придава на Франция идеалистичен образ на държава с богата културно и историческо наследство. Руската култура често е асоциирана с духовния и философски подход, който намира отражение в творбите на Толстой, Достоевски, Пушкин и други, каза още Кристина Ангелова.

България има дълга история с периоди на трудности и предизвикателства. Преживяванията през времето се отразяват на националния самообраз, и негативните аспекти се пренасят през поколенията. Затова имаме нужда от Алеко, който да ни кара като общество да се стремим към самоанализ и самокритика, като разглеждаме недостатъците си и се опитваме да ги подобрим. Това може да се отрази в представянето ни пред света. Алеко ни е разкрил не малко проблематични аспекти на обществото - това и днес трябва да поражда дебати за тях, за да постигнем някакъв напредък, посочи телевизионната водеща. 

Преподавателят по български език и литература (БЕЛ) и дългогодишен журналист във вестник „Самоков 365“ Мария Галчева изложи своята гледна точка от страна на учителската професия. „Когато в училище преподавам за Алеко Константинов и неговите творби, аз започвам винаги от живота на Щастливеца , за да мога да покажа на учениците противовеса в неговия герой Бай Ганьо, но от друга страна Герхард Геземан казва, че Бай Ганьо е образ, който по някакъв начин е успял да съхрани българите от османското владичество, макар и по този начин“, посочи Галчева. По думите й в часовете, в които преподава Бай Ганьо, учениците се замислят и казват, че познават поне по един Алеков прототип, разказа преподавателят по БЕЛ. „Това означава, че този герой преминава през времето и пространството и необезпокояван няма какво да го спре“, посочи Галчева. Тя каза обаче, че учениците са със съвсем други впечатления за пътеписа „До Чикаго и назад“.

„Алеко като човек е крайно позитивен, дързък и честен. Той не се страхува да каже нещата такива каквито са, за това е гонен и преследван. Той е бил свидетел на такива неща, на които сме свидетели и ние днес“, каза още Мария Галчева. 

В срещата дискусия се включи и главният редактор на вестник „Самоков 365“ и учител по БЕЛ Анна Манова, която има в опит и в други местни медии в Самоков. „Това, което мисля за Алеко Константинов, се доближава до това, което казаха и другите участници в дискусията. Много е хубава тази инициатива, затова че си припомняме за този голям писател, но не можем да го опишем с една дума, защото той има разностранни интереси, които понякога му докарват главоболия най-общо казано“, каза по време на срещата журналистът Анна Манова. По думите й от литературна гледна точка Алековият герой Бай Ганьо и е симпатичен. „Този герой ми е симпатичен от литературна гледна точка, като смятам, че е симпатичен  на самия автор с всички положителни и отрицателни черти“, каза още Манова. 

„За съжаление Бай Ганьо пътува във времето много успешно, затова и учениците го припознават – на улицата или пък по възрастните на политическата сцена. Факт е, Бай Ганьо е жив“, добави Анна Манова.

„Моят фокус на днешната среща искам да бъде за пътеписа „До Чикаго и назад“ и за пътуващия човек – как пътува Алеко“, каза Манова. Тя посочи, че по онова време е било различно да пътуваш и да отидеш където и да било, докато днес животът е много по-достъпен. „Дали ще успеем днес, наследниците на Алеко, пътуващите хора, да погледнем с неговите очи – не, никога няма да бъде. Това е очарованието на Алеко“, посочи още Анна Манова. Тя каза, че всичко, което пише Алеко е изключително правдиво и затова пътува във времето, в учебниците и затова се учи нееднократно в курса на обучение. „Смятам, че всеки, който отвори "Бай Ганьо", и не само, а и всички други негови творби, ще открие нещо различно“, посочи учителят и журналист Анна Манова. „По повод политическата му кариера си мисля доколко Алеко е Щастливец, прозвището е страхотно, но щастлив ли е авторът. И още нещо си мисля, ако той бе поживял малко повече, какво ли още щеше да напише, но за съжаление е нещастлив краят на Щастливеца“, каза Анна Манова. Тя допълни още, че в българската литература има много положителни герои, но за съжаление никой днес не се съгласява с Подиговия герой Бойчо Огнянов. 

„Темата е безкрайно интересна, защото личността на Алеко Константинов е толкова необятна – и с творчеството му, и с житейския му път. Тази личност ни кара да се замислим, защото е толкова жив и до днес“, каза по време на пресконференцията директорът на градския Исторически музей – Самоков, Веселин Хаджиангелов. „Не трябва да изключваме българския чорбаджия като двигател на българската култура, самостоятелност, да не забравяме и тези хора, които с лични средства са изпращали децата да учат в чужбина, с ясната идея, че те ще се върнат в България, за да създават българска интелигенция“, посочи директорът на Историческия музей в Самоков Веселин Хаджиангелов. Той допълни, че Бай Ганьо представя българина като хитрец и спекулант. „Няма друга европейска държава, която да няма същите герои. Ние не трябва толкова да се срамуваме, по-скоро да го разбираме този процес и да направим така, че новите поколения да не подражават на този прототип“, каза още Хаджиангелов.

Той посочи, че трябва сериозно да стъпим по-здраво на своята национална идентичност. Мисля, че в българския народ тази костеливост и упоритост ни е съхранила като народ и с хубавите, и с лошите черти. Няма нужда да се срамуваме, а ако се срамуваме, нека се променим към по-добро, но пък само не да се упрекваме и така не бива, каза още директорът на самоковския музей.

Срещата в Самоков е поредна от инициативата "Алеко днес", с която БТА отбелязва 160-ата годишнина от рождението на Алеко Константинов. Инициативата продължава със срещи в националните пресклубове на БТА в цялата страна. През изминалата седмица преминаха срещи и в още няколко града от страната.