site.btaРеставраторите до голяма степен сме щастливи хора в нашата професия, казва пред БТА Александър Вътов

Реставраторите до голяма степен сме щастливи хора в нашата професия. Това казва пред БТА председателят на Асоциацията на реставраторите в България Александър Вътов. Снощи в националната галерия бе открита изложбата „20 години Асоциация на реставраторите в България“, с която асоциацията отбелязва своята годишнина. Тя представя най-големите постижения на реставраторите в последните години, макар по негови думи, отсяването и определянето им като по- и най-значими да е много трудно.

„Наистина е трудно. Дори, да кажем – стенописите от две отделни църкви да са от един период, не можем да кажем кое е по-ценно. Ние не можем да разграничим – тази църква или тази картина, или тази икона е по-важна от другата“, казва той и допълва, че според него най-важното е, че има негови колеги, които полагат усилия към опазването на тези дейности. 

Александър Вътов определя реставраторите като щастливи хора. „Нашата професия е изключително динамична и много промени се случват в годините. Понякога, разбира се, обектите биха могли да бъдат изключително вълнуващи. Да направим нещо невиждано. Да открием стенопис, лежащ под друг стенописен слой. Но това да е нещо, което за никой от съвремието не е ясно, че е било там“, разказва той. Но уточнява, че това по никакъв начин не прави обектите, които са ясни, по-малко важни и по-малко вълнуващи. Председателят на Асоциацията на реставраторите в България казва, че  винаги има динамика в тяхната работа.

Според него тенденцията в бранша им е към подобряване. „Още повече, в последно време се увеличават възможностите за специализации в различни институти – било в България или извън България. Дори съвременните програми за обучения включват програми „Еразъм“, други възможности за специализации извън нашата сфера. Което неминуемо води до подобряване на квалификацията и разбира се, това веднага се вижда в резултатите на обектите, които колегите работят“, разказва Вътов.

Той е председател на Асоциацията на реставраторите в България от тази година. Предполага, че целите, които си поставя на този пост, не са по-различни от тези, които са си поставяли предшествениците му. „Общо взето, винаги се стремим към едно професионално отношение към културното наследство, стремим се да привличаме колеги, да ги провокираме все повече и повече да се усъвършенстват, да търсят начини за комуникация помежду си. И да търсим връзки с научни организации - примерно с институти на БАН, които предоставят услуги по анализ, по изследвания на различни материали“, казва Александър Вътов.

Той уточнява, че голяма част от работата на реставраторите е изследователска. Преди започването на същинската реставрация е задължително да се направи анализ, за да знаят специалистите с какво имат работа в момента. „Защото няма два еднакви обекта. Не можем да разчитаме, че два обекта от едно и също време ще са с еднакви проблеми и съответно еднакви материали, които се полагат“, казва той.

Александър Вътов смята, че има положителна промяна в гилдията на реставраторите в последните 20 години, откакто съществува оглавяваната от него асоциация. „Когато има организация, която юридически да обединява дадена професия, тогава нещата добиват по-официален вид. И когато има гилдия, която се занимава с определена сфера на работа, по принцип винаги се получава дори по-голям обществен отзвук -  повече чуват за нас, когато сме обединени“, казва той и допълва, че когато са обединени, ползите са повече, отколкото когато всеки сам се опитва да се развива. Вътов обясни, че всяка година се организират годишни събития, на които всеки от колегите му представя своята работа през последната година или постиженията си, ако са по-дългосрочни проектите. По негови думи, това също е от полза за гилдията.