„Литературата не може да влияе на обществените процеси, но тя наистина може да променя отделния човек“. Това каза пред БТА писателката Теодора Димова, която преди дни получи Националната литературна награда „Иван Вазов”.
Според нея, мисията на литературата днес е да помага за обуздаване на бесовете, да помага за разширяването на сърцето и мащаба на погледа. Писателката коментира, че днес в обществото няма авторитети като Иван Вазов, като по думите й това се дължи именно на тези бесове, които се наблюдават както в държавата изобщо, така и във всеки един неин гражданин.
„Склонни сме да опорочаваме всичко, да го загрозяваме, да оплювам, да не го признаваме. И с това просто скъсяваме собствената си памет, смаляваме собствените си мащаби. Обратното, когато успеем да обуздаем тези бесове, ние сме способни да разширим мащаба на собствено сърце и да видим добрите неща, които съществуват около нас. Да видим благородството, човечността и милосърдието, тези автентични ценности на нашия морал“, каза Теодора Димова.
Пред БТА тя определи получаването на наградата на името на Иван Вазов като вълнуващо. „Церемонията се проведе в Сопот, където буквално всеки ъгъл, всяка къща, всеки гражданин е напоен с духа на Иван Вазов. Вълнението наистина беше автентично и искрено, дълбоко. Много може да се говори за Вазов, може да изпадне или в патетика, или в баналност. Без да искам да звучи патетично, но според мен всеки един българин има връзка с Вазов“, коментира тя. Димова допълни, че това прави автора на „Под игото“ уникален не само за българската, но и за световната литература.
Относно собствената си връзка с Иван Вазов писателката посочи, че още като дете й се е удавало да научава откъси от „Епопея на забравените“ с лекота. „И до ден-днешен ги помня. Те някак си останаха като щампа върху мен като еталон за поезия, за литература, за обвързаност. Няма друг поет, който да е толкова свързан с историята на България. Като че ли историята на България преминава цялата Вазова фамилия“, разказа Теодора Димова.
Тя коментира, че наградата е както признание за съвременните български автори, които я получават, така и ежегодна памет за Иван Вазов. Ако я нямаме, като че ли паметта ни за този велик българин би започнала да линее, посочи Димова.
„Мащабът на Вазов е такъв, че той не може да бъде поет наведнъж, а едва от втория, от третия, от четвъртия път може да се обеме неговият мащаб и може би това е най-силната му характеристика. Мащабът на неговата душа се прелива и в творчеството му. И затова когато е сключен трагичният Ньойски договор, хората спонтанно се събират под неговия балкон, защото искат да чуят думите на утеха и подкрепа. И това е авторитетът на един писател, това е авторитетът на литературата“, каза още писателката.
/ХК/
news.modal.text
