site.btaНерон имаше болезнено чувство за свобода – проф. Аксиния Джурова пред БТА

Изкуството на Нерон най-добре да бъде оставено там, където той самият се е поставил. Той си остана трайно свързан с традиционната ни култура. Това каза пред БТА проф. Аксиния Джурова, специалист в историята на изкуството, филологията и кодикологията. В продължения на десетилетия, тя е сред близките на художника Димитър Казаков-Нерон (1933-1992). Днес се навършват 90 години от рождението му. 

„Освен чисто творчески, сме имали и лични контакти“, допълни проф. Джурова. „Свят, в който основното често е различно от това, което е важно сега за нас. Свят, в който детайлът играе първостепенна роля. В това, което вижда детският поглед от въртележката на селския събор, отколкото нормалното ходене по улиците. В този свят перспективата в неговите картини не само, че не съответстваше на нашата, но тя съчетаваше всички възможни гледни точки. Най-вече, учудения поглед на гледащите в небесата персонажи под строгия поглед на този, който е сътворил земния свят. С една дума, за Казаков е валидна митологичната конструкция на подреждането на значимото и незначимото в живота“, коментира проф. Джурова. Допълва, че Нерон бил носител на една особена чувствителност.

ЖЕНАТА - ДЕМИУРГА НА СВЕТА

Аксиния Джурова разказва, че жената има ключова роля в творчеството на Димитър Казаков-Нерон. В една от най-емблематичните му картини – „Потомките на Орфей“, създадена през 1982 година, художникът е поставил дори арфата на Орфей в ръцете на жената. „И това съвсем не беше случайно. В това преобръщане на популярния мит се крие особената и чисто негова интерпретация, наситена с тайнственост, обясняваща пренасянето на мита и преживяването му през вековете“, разказва проф. Джурова.

„За него жената беше демиурга на света. Тази, която е подсетила мъжа за ябълката“, допълва тя. За талантливия художник са написани няколко книги от изкуствоведи, художници и приятели. „Но в тези книги има, както истини, така и неистини. Защото той беше ярък пример как приживе се създава един мит. За това спомага не само неговото нестандартно поведение, което пародираше общоприетите норми, но и въображението на тези, които го създаваха“, казва още изкуствоведката. 

„Той имаше една екстравагантност в поведението и някои го отъждествяваха това като лудост, което абсолютно не беше вярно. Просто, Нерон имаше болезнено чувство за свобода, не даваше никой да се докосне до него и да му го отнеме. И поради това, че той живееше в един все още свят, който не беше размагьосан, както е сега нашият свят, той буквално се отличаваше от всички нас“, казва проф. Джурова. 

ОТЛИЧНИК ОТ ПЪРВИЯ ВИПУСК НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГИМНАЗИЯ

Димитър Казаков е роден на 22 юни 1933 г. в с. Царски извор, община Стражица. Баща му Георги Казаков умира рано и оставя трима сираци – Йорданка, Димитър и Никола, който също става художник. През 1953 г. Димитър Казаков завършва Техническото училище в Горна Оряховица. Същата година е приет в първия випуск на новооткритата Художествена гимназия в София, която завършва през 1958 г. с отличен успех. През 1965 г. завършва специалност „Графика“ в Държавната художествена академия (днес Национална художествена академия) при  проф. Евтим Томов. След години Димитър Казаков признава, че академията е била неговият втори дом, неговата втора родна къща, и когато минава покрай нея, винаги се покланя. Първата му изложба е през 1965 г. в залата на академията, където излага графика.

Прякорът му Нерон го измисля неговият приятел Димитър Балтев от времената, когато, за да се прехранва, е работил какво ли не. Имаш „бретон като Нерон“, му подхвърлил той, като го наблюдавал как хвърля въглищата в пещта, докато Димитър Казаков работел като огняр.

ОСТАВЯ НАД 15 ХИЛЯДИ ТВОРБИ

Димитър Казаков-Нерон е определян от изкуствоведите като универсална личност – живописец, скулптор, график, музикант, поет, философ. За 30 години творческа дейност Димитър Казаков-Нерон оставя над 15 000 творби.

След като завършва академията, той е разпределен на работа като плакатист в „Комунални услуги", в Пазарджик, където прави вътрешно художествено оформление на обществени сгради. В Пазарджик живее и работи седем години. Втората му изложба е в Пазарджик през 1972 г. В този период неговото вдъхновение е концентрирано върху образа на българката – жената в различните нейни превъплъщения на майка, любима, самодива и муза. В Пазарджик Нерон е подарил над 400 картини на свои приятели.

През 1972 г. се премества в Божурище, където живее близо 20 години. До 1977 г. работи като щатен художник при Военното поделение в Божурище. От 1978 г. е на свободна практика.

Около 1985 г. в Божурище Димитър Казаков рисува пана върху три от стените на сградата на ДСК и полицията. Те са съчетание на около 30 елемента на обща площ от 57 квадратни метра.

Астмата става причина да се откаже от живописта заради изпаренията от грунда и боите. Няколко години Нерон живее в Сандански и Трявна, след което се връща в Божурище. Започва да работи само с акрилни бои и акварел, и се насочва предимно към скулптурата, дърворезбата и декоративната пластика. За две години създава над 300 скулптури.

Димитър Казаков участва във всички общи художествени изложби в България и в много представителни изложби на българското изкуство в чужбина, където прави и самостоятелни експозиции. Участвал е в изложби в Атина, Париж, Виена, Мадрид, Ню Йорк, Токио, Торонто, Базел, Люксембург. През 1980 г. френският режисьор и художествен критик Жан-Мари Дро го нарича „художник чародеец, който създава и пресъздава българската митология“. През 1981 г. Жан-Мари Дро прави 51-минутен филм за Нерон, копродукция на България и Франция. Френските изкуствоведи определят Нерон като император на българското изкуство.

ЕДИНСТВЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИК С ОТКУПЕНИ КАРТИНИ В ЛУВЪРА

Димитър Казаков е единственият български художник, който има откупени картини в отдела за съвременно изкуство в Лувъра, в Париж, Франция. Първата негова картина е откупена в Париж през 1978 г. от изложбата „Съвременно българско изкуство“, от френския Национален фонд за модерно изкуство. Творби на Нерон се съхраняват в императорската колекция в Токио, Япония, в галерията „Прадо“ в Мадрид, Испания, в музея „А. С. Пушкин“ в Москва, Русия, и в много частни колекции в България и чужбина.

Димитър Казаков рисува навсякъде и непрекъснато. „Аз съм като хамалин на пристанище“, казва за себе си художникът, който само за ден можел да създаде над десет картини. Работел на дълга маса, по 3-4 картини едновременно. Той никога не рисувал от натура и на статив.

„Гениалното у Нерон е в това, че той е усетил пластовете – културата на Крит, Микена, Тракия. Ако беше живял в САЩ или Франция, той щеше да е чудото на света. Но у нас нямаше как да вирее. Не можа да се адаптира към времето. То трябваше да се адаптира към него, а не стана“, казва  художникът Тома Трифоновски, който е бил негов състудент.

Огромна част от творбите на Димитър Казаков са създадени от него като емоционален импулс. По време на националното изложение в Орешак през 1990 г. той е създава 18 картини за шест часа, без да спира, въпреки че ръцете му се разкървавяват.

АЗ СЪМ ГЕНИЙ

„Аз съм великият Казаков. Аз съм гений", често казвал за себе си Нерон. През ноември 1979 г. пише писмо до сестрата на Петър Увалиев – Дора Валие, за да я покани на своя изложба. В него той споделя, че не носи вина за гениалността си и,  че ако съдбата го е направила възвишен в платната, това ще бъде добре за него, за родината му и за идните поколения.

Димитър Казаков държал на българското във всяка една негова проява. Винаги, когато трябвало да се яви някъде публично, той се обличал с бяла риза, с българска шевица. Никога не издавал с думи своите пристрастия. До края на живота си поддържал около себе си броня, която го предпазвала от лицемерието и пошлостта.

„Държа се за българския корен в народното ни наследство, но търся и символите на нашето време, на движението ни напред. За мен всяка картина е глътка слънце. Дълбая в пространството на бялото платно, тъй както баща ми дълбаеше земята – за да изровя слънцето“, казва той.

Димитър Казаков и брат му Никола, художникът, били изключително щедри и са правили десетки дарения. През 1985 г. двамата даряват над 450 свои творби - картини, дървопластики, резбовани пана, каменни скулптури и рисувана керамика, на музея в Трявна. На Градската художествена галерия в Стражица Димитър Казаков-Нерон дарява своя триптих „Стражишки мотиви", както и редица дърворезби.

НАГРАДИ

Нерон е носител на наградата на Съюза на българските художници за графика през 1968 г. , на Димитровска награда през 1969 г., на националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ през 1987 г.

Умира на 16 януари 1992 г., на 59-годишна възраст, от астма, в Божурище. 

След смъртта му са намерени много неизвестни негови картини, рисунки и стихове. През 1998 г. голяма част от писмените творения на Нерон – есета, сентенции, неизпратени писма, са издадени в сборника „Паспорти на годините“, илюстриран с картини и репродукции. Съставител е журналистът Георги Шапкаров.

Художникът е давал мнението си както за изкуството, така и за живота. През 1984 г. той изпраща писмо до директора на Комитета за дарения при Комитета за култура, по повод удостояването му с орден „Кирил и Методий“: „По неофициални данни, възнамерявате да направите предложение за орден „Кирил и Методий“.  Разрешавам си да бъда възмутен от това. Аз направих честно, достойно и родолюбиво дарението си от 100 творби, и не заслужавам подобно дребно титулосване. Щом другарката Л.Р. се предлага за народен художник, аз също най-скромно правя предложението си за народен, като вярвам, че това ще стане. Ако Комитетът за дарения е решил да изправя кривиците на титлите, устройвани от Съюза на българските художници, то той се поставя в положение да бъде злепоставян и излъчващ недоверие. Комитетът за дарения трябва да остане чист и да не се меси в закъснелите титли и почести, които не са в неговото компетентност. Предпазвам Комитета за дарения да не става смешен пред света и страната ни с подобни действия и предложения. СБХ си оправя игрите по линия на титлозачитането. За момента една дребна титла за Казаков е една ирония към нацията и най-неприятна интрига за самия него. С отлични почитания към личността ви. 17 юни 1984 г., София. Димитър Казаков“

На 16 август 2004 г. Общинският съвет на Стражица удостоява посмъртно Димитър Казаков-Нерон със званието  „Почетен гражданин на Стражица“.

/АЯ/отдел „Справочна“