site.btaПриятели и колеги създават обща визия на „Идеята Нери“

„Идеята Нери“ е работното заглавие на журналистически проект, който ще подкрепя млади и качествени журналисти. На рождения ден на Нери Терзиева, нейни приятели и колеги се събраха в Чешкия център, за да разкажат спомени и да споделят обичта си към човека и професионалиста. 

На същото място е подредена и фотографската изложба „С Нери през годините“. Кадрите се предоставени от Евгени Тодоров, съпруг на Нери Терзиева.  Беше показан и филмът „Нери: Фрагменти“, който също е създаден от Евгени Тодоров, от архивни кадри.

„Никога няма да забравя времето, в което й предложих да работим заедно, да се впуснем заедно в, тогава, една политическа авантюра. Защото никой не знаеше как ще завършат кандидат-президентските избори. Да започнем тази битка, след това да работим заедно, когато бях избран. Мисля си, че без солидния гръб на Нери, без нейния такт и без респекта, който вдъхваше, ненатрапливо, трудно щях да се справя през тези пет години“, каза във видео обръщение Петър Стоянов (президент на България, 1997-2002). 

„Всички се ползваха с нейното доверие, всички използваха нейния арбитраж. Дори и в най-тежките моменти, тя беше човекът, който всяваше спокойствие. Нери излъчваше една човещина – като човек,  тръгнал от нулата. Това беше според мен най-важното нейно качество. В моята памет ще остане като човек, на когото ти се иска най-напред да се обадиш и да споделиш нещо. Това според мен е голямо признание. Защото човек обикновено най-напред иска да се обади на майка си, на съпругата, на децата, а тя заместваше всичките тези функции. И, в много голяма степен, даваше своята увереност, своята доброта – на всички, в добър или лош момент“, каза Стоянов.

По думите му младите „тепърва ще оценяват и ще се учат от Нери, не само на това какво е занаят, а и на това какво е човечност, какво е хуманност, какво е разбирането на другия, на различния“. Защото, струва ми се, в нейния занаят, това, последното, е най-важният фундамент, без който не може, каза още Петър Стоянов.

„Тя беше сърцето на екипа, който обърна перспективата в телевизионните новини“, каза журналистът Петко Георгиев. От телевизионни новини, които облъчваха аудиторията с посланията на властта, тя започна да прави точно обратното – завъртяха камерата и започнаха да наблюдават как се държи властта, добави Георгиев. „Звучи елементарно, като от учебник по журналистика, но това коства нейната кариера. Един от най-големите телевизионни журналисти всъщност изкара малко в телевизията. Беше уволнена тъкмо заради това, тъкмо от тези хора, които станаха да я почетат в парламента“, каза още той. 

По думите му Нери Терзиева прави още нещо, което също е изчезнало – „съпреживяваше на екран“.

Според доц. Георги Лозанов Нери Терзиева е в историята на българската журналистика и „остава там по много начини“.

„Това, което е до голяма степен е резултат на нейната намеса, е освобождаването на фактите от интерпретацията. Тя настояваше журналистите да откриват фактите и да ги представя така, че да са извън мъглата на интерпретацията. Другото нещо, на което се учеше журналистика след падането на комунизма, беше бекграунда, предисторията. Нери имаше огромна памет за всичко и очакваше журналистиката, освен реакция, да бъде и памет. Тя имаше голям бунт срещу безпаметната журналистика. Защото това е вид мълчалива цензура – лишаването на фактите от контекста“, смята Лозанов.

„В началото на новата ни журналистика Нери Терзиева се свързваше с тези две големи битки – битките са фактите и битките за контекста. Тя побеждаваше всеки път в тези битки. В какво се състоеше победата? Не в това, че я уволняваха, макар че всеки добър журналист, рано или късно, го уволняват. Победата се състоеше в нейната убедителност, във влиянието й върху аудиторията и върху журналистите, особено, по-младите. В този смисъл, Нери е учител по журналистика без катедра“, смята още Георги Лозанов.

„Нери Терзиева беше изключително толерантен човек, което, по някакъв начин, е свързано и с нейния малцинствен произход. Една толерантност към различието и способност, независимо от това дали човекът срещу нея прилича на нея или се различава, тя уважаваше разликата, запазваше толерантността и имаше интерес към гледната точка на другия. Това е един естествено етически възникнал плурализам – от етическото отношение към другия. И това не беше лозунг. Тя го показваше на всеки“, каза доц. Лозанов.

„Нери имаше усещане за история и за историчност, за това кое е история и кое влиза в историята. Тя знаеше как се прави историята. Имаше този поглед, че хората, в своето всекидневие, правят история.  Нещо повече, тя самата участваше в създаването на истории. В началото на промените, за много хора промените бяха това, което Нери казваше от екрана. Нери Терзиева, чрез телевизионната журналистика, много мощно се намеси в ставащото, в започващите демократични промени, и им даде много силен тласък – чрез преживяването на хората. До такава степен, че чрез гласа на Нери хората започваха да чуват новия разказ за живота си“, каза доц. Лозанов.

„За съжаление, хората като Нери Терзиева са твърде малко и това, до голяма степен, се отрази в това колко свободен стана нашият живот. Затова трябва да се вглеждаме в Нери, да я помним и да се опитваме да бъдем като нея“, каза още Георги Лозанов.

Според журналиста Бойко Василев Нери е имала способността „да създава и да менажира телевизионни биографии“. По думите му много хора дължат кариерата си на нейното внимание и напътствия. „Това също е рядкост и изключителен талант, и благородство на характера. Тя го правеше по най-неочаквания начин в България – с добро. Много малко неща в България стават с добро. Тя наистина имаше дар да намери най-добрата дума за всеки човек. Мисля, че в това постигна голям успех“, каза Василев. 

„Това, което дължим на Нери, е да продължим честния разговор за българската журналистика. А той винаги е разговор за нашите грешки“, каза още Бойко Василев. 

Георги Папакочев разказа за курирането на изложба „С Нери през годините“: „Подбрани се снимки, които са характерни за нейния професионален и жизнен път. Трябваше да се изберат снимки, които биха могли и технически да се покажат в изложба. А това не е никак лесно, защото това са семейни, домашни кадри, предоставени от нейния съпруг“.  

„Снимката е документ и исторически знак, който остава за поколенията. Колкото и да пренебрегваме това значение, тя остава като документ за историята. Нери заслужава подобни образни документи да останат в историята, най-малко – на българската журналистика“, смята Папакочев.

„Истинската журналистика се прави със сърце, а Нери затова беше голям журналист, защото беше и едно голямо сърце“, каза журналистката Светла Петрова.

„Аз, като всички вас, се чувствам странно на едно такова събитие, защото изглежда нереално и абсурдно ние да сме се събрали тук, да си говорим и да си спомним за нея, защото тя не е с нас. Както казваше една позната, има хора, за които си мислиш, че никога няма да умрат. Нери беше точно от тези хора, за които си мислиш, че никога няма да напуснат този свят. Нея я няма, но физически. Но съм сигурна, че от някъде ни гледа и ни се радва“, каза Петрова.

По думите й качество е една от думичките, които могат да бъдат своеобразен ключ за разбиране на личността на Нери Терзиева – като професионалист, журналист и ръководител. „Тя беше класа, която остава недостижима. Нери Терзиева нямаше нищо общо със суровия класически директор, който седи зад бюрото и ти не смееш да припариш, защото ще те накълца . Тя беше най-непосредственият, най-непринуденият, най-земен човек. Дори когато имаше да ни каже нещо като забележка, като критика или нещо, което трябва да се поправи, го правеше по толкова спокоен, сдържан и деликатен начин – така че да не те нарани, да не се засегнеш ,да не се травмираш. Това обаче, по никакъв начин, не влияеше на авторитета ѝ. При цялата си доброта, толерантност, човещина, непринуденост, беше човек с авторитет. Когато вървеше по коридорите на телевизията, се отнасяха към нея с респект“, разказа Светла Петрова.

„С нейната безкрайна усмихнатост, лъчезарност, сърдечност, тя беше страхотен бунтар. Все се питам как е възможно човек да съвместява тези две неща – хем да не си някакъв остър характер, какъвто съм аз, хем да си бунтар. С поведението и със собствения си пример, тя успяваше да възпитава бунтари около себе си“, каза още Петрова.

Ирина Недева разказва за „Идеята Нери“: „Потърси ни съпругът на Нери – Евгени Тодоров, с идеята да има организация, която да стои зад администрирането на „Идеята Нери“. Най-вероятно ще стане дума за журналистическа програма на името на Нери Терзиева, която да обвързва активността на млади хора, на млади журналисти, както и качествено работещи журналисти – за разработка на теми, които остават неразработени в българското общество. Мислим в посока стипендия за млад колега, който да работи със сериозна менторска подкрепа от редактори – не само от български, но и от световни медии“.

/ДД